Извънкласните дейности в професионалните гимназии в контекста на приобщаващото образование

Като продължение в контекста на приобщаващото образование съвременният учител е необходимо ефективно да организира процеса на обучение, да притежава емоционална интелигентност, да е добър психолог, да има отлични комуникативни умения. Ролята му е да ръководи и да наблюдава процеса на обучение, да бъде негов „модератор“ и „медиатор“, да създава отворена „учебна среда“ (Мерджанова, 2016; 2010). В такава организационна учебна среда се създават предпоставки за реализиране на ефективен образователен процес.
Педагогическите цели, които си поставя учителят при работа с ученици в извънкласни форми, най-общо, са следните:

• формиране и развиване на професионални знания, умения и компетентности;
• разбиране на спецификата на явления и процеси и анализиране на тенденциите в развитието им;
• формиране на самостоятелно и креативно мислене чрез решаване на конкретни практически задачи;
• развиване на творческите способности;
• изграждане на умения за работа в екип.

Съществен стимул за участие в извънкласните дейности е мотивацията на учениците за постижения – стремежът към успех, от предоставената им възможност осъзнаваемо да изразят себе си. Много често в учебния час желанието за постижение е неосъзнаваемо и се формира под влияние на различни фактори, например семейната и културната среда. Извънкласните дейности подпомагат усъвършенстването на личната и социалната компетентност и интелигентност на обучаваните, развиват у тях усещане за автономност при решаване на конкретни задачи, създават предпоставки за осъзнато и целенасочено учене.
Ефективността на извънкласните дейности се предопределя от създадената активност на учениците. Невинаги учителят може да наблюдава и контролира активността на всички обучавани (поради различни причини – ограничено време, голям брой ученици) и тяхната умствена дейност остава скрита за него. Това означава, че тези процеси трябва да се проявят конкретно в една или друга форма (ученикът трябва не просто да слуша и мисли, но и нещо да прави), т.е. мисленето е нужно да се реализира в конкретна практическа дейност.
Безспорен е фактът, че извънкласните дейности са социалнозначими, свързани са с подготовката на обучаваните в реалния живот. Обучение извън класната стая позволява учениците да осмислят свободното си време, да го използват рационално за развиване на своите интереси.
За по-добрата организация на извънкласните дейности важна роля има екипната работа. Тя може да се определи като обща дейност на група ученици, които имат обща цел в извършваната от тях работа и по отношение на която се възприемат като еднакво отговорни. Работата в екип предполага изява на потенциала на всеки ученик. Учениците се учат да работят заедно, да избират най-адекватното предложение. Наблюдава се уникалност при формирането на решенията по поставените задачи. Учениците участват активно, мобилизират силите си, всеки иска да покаже най-доброто от себе си.
В контекста на приобщаващото образование, освен като средство за личностно развитие на учениците извънкласните дейности могат да служат и за приобщаване на ученици със специални образователни потребности. Тук от съществено значение е ролята на учителя: да направи оценка на индивидуалните потребности на ученика; да изготви план за подкрепа; да определи действия, насочени към ученика; да въвлече другите ученици в покрепящата среда и да осигури взаймодействие и работа с конкретен ученик; да оцени резултатите от взаимодействието. Интегрирането на ученици със специални образователни потребности може да се осъществи много по-лесно в извънкласните дейности, като това от своя страна гарантира равнопоставени възможности за всички ученици да получат ефективно образование.
Задължително изискване е въвеждането в извънкласните дейности на съвременнни педагогически методи и средства. Това са учебни дейности, в които обучителният интензитет е много по-висок, отколкото в традиционната урочна работа. Мотивацията на учениците се стимулира чрез използването на адекватни на формата интерактивни методи и средства на обучение, което в голяма степен гарантира постигането на очаквания резултат – развитие и усъвършенстване на знания, умения, компетентности и опит от всеки обучаван, съобразно с личностно-психологическите му особености. Всичко това може да се постигне и в традиционния учебен процес, но не и в максимална степен.
Както подчертахме, изборът на метод на обучение е от съществено значение при извънкласните дейности. Всички интерактивни методи имат място в педагогическата практика, но ние учителите сме тези, които трябва активно да взаймодействат с учениците и да преценят чрез кой метод да се организира учебната дейност, така че на практика всички участници да се окажат въвлечени в процеса на познанието, т.е. да имат възможност да разберат и осмислят приложението на конкретното знание. Съвместната дейност на учениците от даден клас/група в процеса на обучението означава, че всеки внася своя индивидуален принос и на практика се реализира обмен на знания и идеи. Всичко това може да се реализира в извънкласните дейности, ако учителят съумее да прецени възможностите на учениците, с които си партнира.