Молдовци
Исторически е обусловено всеки етнос да се отличава със своя култура, определен и специфичен вид на всички прояви в живота му. През 19. век молдовската култура се развива като култура от нов тип, със светски характер, патриотически и просветителски принципи. Молдовският културен процес е в тясна връзка с местните исторически условия и под влияние на царската политика на Русия, както и на другите етноси в региона. Активно се развива литературата в нейната съвкупност от многообразни литературни течения и жанрове. В лирическия жанр творят известни автори като Н. Димаки и К. Конаки, които възпяват човешките отношения и природата. Много молдовски поети, сред които Г. Асаки, А. Хъждеу, А. Донич, са определени като представители на класицизма в молдовската литература. През 20-те и 30-те години на столетието литературните търсения са в областта на сантиментализма и романтизма (К. Стамати, К. Негруци, В. Александри и др.). Произведенията на авторите от 19. век представляват голяма художествена ценност и до ден днешен.
След 1812 г. в Бесарабия се установява държавна система на образованието от съсловен характер. Обучението се води на руски език, а молдовски се изучава като предмет. От тази гледна точка молдовският народ изцяло може да се определи като недостатъчно изучаващ своята култура и език. Към втората половина на столетието културното развитие продължава, обаче вследствие на реакционните политически процеси в национално-културната област то не е напълно проучено. Забраната върху използването на молдовския език в училищата, църквите, печата води до ограничаване на културните прояви на молдовския народ. Все пак художествената литература успява да съхрани своите черти: описване на историческото минало на молдованите, на националните традиции и обичаи, на природата, фолклора и др. Ярки примери на националния дух в творчеството се проследяват в произведенията на И. Крянгъ, М. Еминеску, Б. Хаждеу, К. Стамати – Чуря, З. Арборе – Рали. В региона активно се развиват театърът, изобразителното изкуство (Н. Зубков – основател на Кишиневския колеж по изобразителни изкуства, В. Окушко, В. Блинов), музиката. Музикалният живот е наситен с изпълненията на лаутарите, с църковно пеене и музициране. Като следствие в Кишинев през 1900 г. е образуван музикален колеж въз основата на Руското музикално общество. Към края на столетието въпреки засилващата се царска политика просвещението и науката продължават активно да се развиват. Тук повсеместно се откриват различни видове начални училища – земски, църковно-приходски (енорийски) и министерски, средни учебни заведения – гимназии, реални колежи и професионални училища. Важен момент в развитието на образованието е отварянето на женски средни учебни заведения. Въпреки това множеството от населението в региона си остава неграмотно, особено молдовското (10,5% грамотни мъже и 1,7% жени). При украинското население се установява по-висока образованост (15,3% мъже и 3,1% жени), а българите са с най-добри показатели – 31,2% мъже и 6,4% жени. Молдовците имат предимство в обучението на роден език – 3,9%, в сравнение с българите – 0,7%10.
Към началото на 20. век литературата по съдържание и форма става наистина народна, с елементи на реализъм, романтизъм и стопански демократизъм. Поезията и публицистиката са основните направления в творчеството на молдовските автори Т. Роман, В. Фиалческу, В. Оату, А. Матеевич. На молдовски език излизат 10 вестника, 4 списания и 2 календара. Те разкриват борбата на трудещите се за социални и национални права, икономическата и обществено-политическата обстановка в региона. Макар и под влиянието на Русия, в образованието се наблюдава нарастване на броя на селските училища, особено молдовските. Не може да не се отбележи и развитието на професионалното музикално изкуство, което дава световноизвестни оперни изпълнители – Л. Липковска, М. Чиботар, Е. Лучезарска и А. Дическу. Появяват се любителски театрални кръжоци, които поставят пиеси на молдовски автори (В. Александри, К. Негруци и др.).
В периода 1918–1940 г. културно-просветният живот на бесарабските народи – по това време в състава на Кралство Румъния – продължава своето развитие, вече съобразно с новата румънска система. Началните училища се увеличават с 40%, но по брой заемат последно място в образователната система на Румъния. Акцентира се върху професионалното образование с последващо повишаване на квалификацията в Яшкия университет и двата негови факултета в Кишинев (теологически и аграрен). В разглеждания период почти не функционират професионални музикални колективи и основните прояви на народа в това изкуство са в музикалния фолклор. Повече от 300 молдовски народни песни са записани от известния фолклорист В. И. Попович. По отношение на изобразителното изкуство – и досега действа Кишиневският колеж по изобразителни изкуства, който носи името на неговия директор от 1919 г. А. М. Племедяле. С Кишиневския колеж са свързани имената на известни молдовски художници като Л. К. Жук, Ю. Н. Булат, В. К. Туфеско и др.
На 28 юни 1940 г. е разрешен 22-годишният съветско-румънски конфликт и като резултат е провъзгласена съюзна Молдовска съветска социалистическа република. В просветно-културния живот на страната се извършват редица преобразувания. Държавата дава възможност за безплатно образование, създават се условия за развитие на книгоиздаването и печата, изкуството, физическата култура и спорта. В Кишинев се отриват Педагогически и Селскостопански институт, Консерватория, множество средни учебни заведения. От есента на 1940 г. се учредяват и започват да развиват дейност творческите съюзи на писателите, композиторите, архитектите, художниците. Създават се Държавната филхармония, хоровата капела „Дойна”, симфонични оркестри, танцови ансамбли и др.
Вследствие на т.нар. културна революция през 40-те години на столетието неграмотното население на територията на Молдовската автономна съветска социалистическа република наброява едва 7,3 хиляди души11. Това се дължи на отворените различни видове училища с цел всеобщо ограмотяване на всички възрастови групи от населението. Активно се развиват науката и изкуството, оставили голям принос в националнокултурното наследство. Прочути поети от този период са М. Андриеску, И. Канна, Т. Кабак, С. Милев, артисти – К. Константинов, Д. Дариенко, В. Герлак, К. Штирбу и др. Не е тайна обаче, че съветският режим има и своите негативни и разрушителни последици за молдовската национална култура – редица унищожени културно-исторически паметници и църкви, задушени прогресивни идеи, репресирани деятели на науката и изкуствата.
В началото на Втората световна война Бесарабия отново е окупирана от Румъния и през 1944 г. е анексирана от Съветския съюз. След края на войната територията се връща в съветската сфера на влияние. Държавата отделя значителни средства за възстановяване на народното образование, за осъществяване на просветно-културна дейност, за развитие на науката и изкуството. Културният живот на етносите в Молдова изцяло се развива, съобразно със спецификите на социалистическата система.
В периода на съществуване в състава на СССР народното образование в Молдова продължава да се развива, като има за цел всеобщо средно, средно специално и професионално образование. Във връзка с развитието на научно-техническия прогрес широко се въвеждат технически средства за обучение, иновационни методи и подхвати за подобряване на сферата на образованието, които са били разработени за целия СССР. Бележити педагози на републиката от този период са Л. Я. Вакарова, И. С. Каниковский, Б. Н. Пасечник. Във висшите учебни заведения се развива научноизследователска дейност. По това време в Кишиневския университет се обучават студенти от 55 държави от Европа, Азия и Африка12. Ценен принос в литературното наследство имат както автори, изобличаващи социалистическата идеология и система (И. Друца, В. Василаке, В. Иовице, А. Маринат, С. Сака), така и автори, споделящи идеалите и традициите на съветското общество. За молдовското музикално изкуство това е един творчески зрял период в развитието на композиторската школа, бележити представители на която са Е. Лазарев, Г. Няга, С. Лобел, В. Поляков, В. Загорски, Д. Георгице, Е. Дога, Н. Киоса, А. Сокирянски. Обществено признание получават певиците М. Биешу, Т. Альошина, Л. Ерофеева, В. Савицка, М. Мунтян, С. Стрезева. С голяма любов са приемат изпълнителите на народни песни Н. Сулак, З. Жуля, П. Захарня, Л. Мошану. Огромен принос за културното развитие имат селските клубове, които осъществяват не само просветно-културна дейност (библиотеки, кинозали, клубове по интереси и др.), но и художествена самодейност. Би трябвало да се отбележи, че в резултат на художествената самодейност в музикалната култура на молдовските етноси днес може да се открият много характерни черти на съветската музикална култура.
След провъзгласяването през 1991 г. на независимостта на Република Молдова страната, респ. и Тараклийският район, както в частност и културното развитие до края на столетието преминават през сложен и кризисен период. Молдовската писменост от традиционната кирилица се трансформира на латиница, затварят се учебни заведения, в материално и социално отношение положението на населението се влошава. И едва в края на миналия и началото на новия век се начертават конкретни пътища и предприемат решителни стъпки към изграждането на здрава демократическа държавност, която би могла да осигури дългоочакваното самостоятелно и естествено развитие на духовнокултурните прояви на молдовците и на всеки етнос в разглеждания регион.