Украинци
Украинското население в Бесарабия е на второ място по численост сред молдовските етноси. „Украинската община на Молдова, наброяваща повече от 600 хиляди души, е една от най-големите украински диаспори в света и втора по численост етническа група – след молдовците – в републиката. Освен това украинският етнос има най-дълготрайни исторически традиции на дружески контакти и съвместно съжителство с молдовското народонаселение.
За съжаление обаче през цялата история на района градското украинско население най-слабо е обхванато и повлияно от процеса на духовно култивиране. Даже след шестнайсетте години на независимостта и възраждането украинската общественост на Молдова си остава едно етническо формирование, което няма добре подготвена и сплотена интелигенция, не е имала и няма свой национален театър, литературни традиции, публицистика, изкуство, т.е. всичко това, което съставлява духовния пламък на нацията. Само в последните години почнаха да се отварят отделни класове, училища, гимназии и лицеи с украински език на обучението”13. От изследванията на Попович разбираме, че украинската култура в Бесарабия се е развивала като специфична духовна култура, която най-добре е представена във фолклора. Фолклорът на украинския етнос е „единствена форма на словесността в условията на отсъствие на писмена литература. И пак фолклорът, както е известно, разкрива бита, духовността и, както вече отбелязахме, историята на самия етнос”14. Очевидно е, че в устното народно творчество наистина се отразени всички страни на духовнокултурното развитие на украинците, и не само тяхното. По-голяма част от изследваните досега украински села се намират в северната част на Бесарабия, където молдовският и украинският етнос съжителстват по-тясно, отколкото в южната. И в техния фолклор наистина се наблюдава силно взаимовлияние на културните традиции, обусловено от семейни отношения. Един от първите събирачи на украински градски фолклор е П. А. Нестеровски („Поездка в Южную Бессарабию”, 1891 г., „Материалы по этнографии бессарабских русин”, 1905 г., и др.). Със събиране и изследване на градския фолклор се занимава и В. Д. Панко (1944 г.). Резултат от дейността му са редица публикации в районни и национални вестници, записани 200 украински народни песни от родното му село Дану, стотици фолклорни произведения от други села (Стурзовка, Петруня, Нови Лимбени, Нови Фундури и др.). И все пак, въпреки че украинският етнос в Молдова не е имал свои духовни институции, на съвременния етап от развитието на украинската култура може да се посочат редица писатели и поети, възпяващи националнокултурното си наследство. Сред тях са К. Ф. Попович, С. П. Келар, Г. Я. Якубович, Г. Н. Рогова, З. А. Гурска, Л. В. Линдюк, С. И. Лозинска, И. М. Кравчук, О. А. Медведенко, Е. П. Осередчук, Л. С. Никитин, Ю. И. Дячук, В. М. Синицки, М. Н. Ткач, В. М. Китайгородска, В. В. Васкан, В. В.Гандзий. Голяма част от тях придобиват известност в периода на независима Молдова.
Като следствие от новото държавно устройство функционират украински училища и лицеи, факултети във висшите учебни заведения, културни организации. Основан е Институт на културното наследство. Издадени са първите монографии и тематични сборници, антологии с украински градски фолклор и учебници за украински учебни заведения в републиката. През 1994 г. е проведена първата за цялата „украинска история” в Молдова комплексна експедиция в украинските поселения с цел изследване на всички аспекти от тяхното културно-историческо наследство. Така в суверенна Молдова мечтата на всеки украинец за културно възраждане в републиката стана осъществима.
В заключение, от направения преглед можем да обобщим, че културните процеси при българите, молдовците и украинците в Буджака през последните две столетия преминават през много сложни исторически преобразувания, в тясна взаимовръзка и с белезите на културата на СССР. Като резултат от тези етнокултурни промени днес се наблюдава един нов, кръстосан тип на многонационалните култури в Тараклийския район.
-
- Берг, Л. С. (1993). Бессарабия. Страна – Люди – Хозяйство. Кишинев: Universitas, 75–129.
- Зеленчук, В. С. (1979). Население Бессарабии и Поднестровья в XIX в. Кишинев: Штиинца, с. 43, 190–191, 230–239.
- Титоров, И. (1903). Българите в Бесарабия. София: Печатница на Г. А. Ножаров, с. 226.
- Дякович, Вл. (1930). Българите въ Бесарабия. Кратъкъ исторически очеркъ съ петъ приложения. София, с. 36.
- Грек, Ив., Червенков, Н. (1993). Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще. София: ИК „Христо Ботев”, с. 74.
- Титоров, И. Цит. съч., с. 248.
- Грек, Ив., Червенков, Н. Цит. съч., 73–74.
- Пак там, с. 97.
- Пак там, с. 224.
- История Республики Молдова с древнейших времен и до наших дней (1997). Кишинев: Типография Академии наук, с. 145.
- Пак там, с. 205.
- Пак там, с. 300.
- Попович, К. (2007). Нариси українського фольклору та художньої лiтератури Молдови. Кишинiв, с. 6.
- Пак там, с. 19.
-
Вероника Гоженко, Тараклийски университет, Република Молдова
рецензент: доц. д-р Мария Попова