Форми на педагогическо взаимодействие с родители в условията на детската градина

Сътрудничеството между семейството и детската градина се осъществява, съобразно с вътрешния правилник за дейността на дадената образователна институция и на основата на множество описани и разработени от редица автори добри педагогически практики, реализирани от групови и индивидуални форми на работа с родителите.
Образователният модел на Програмната система „Ръка за ръка”  има за цел разширяване на междуинституционалните контакти за съвместни форми на групово и индивидуализирано взаимодействие в условията на образователните институции, да реализира плавния преход към училищно обучение, като измени условията на семейния микроклимат при неговото осъществяване. Дава се възможност за взаимодействие и сътрудничество с образователни институции при подготовката и организирането на най-съвременни тенденции за управление и обслужване на педагогическата практика (Гюров и др., 2003).
В Програмната система „Моите приказни пътечки”  сътрудничеството между участниците в предучилищното образование е насочено в подкрепа на родителската компетентност при постъпване на детето в детската градина. Партньори в предучилищното образование, родителите са тези, които съвместно с педагогическите специалисти формират положително отношение у детето към детската градина и училището и създават условия за постигане на целите на Закона за предучилищното и училищното образование (Здравкова, 2017).
Програма „Неогея (Нова земя)”  е насочена към създаването на благоприятни условия за израстване и изграждане на любознателни и толерантни личности с активна гражданска позиция в глобалния свят. Тя залага на използването на нетрадиционни, конструктивни форми за организация на системата от педагогическо взаимодействие педагози – деца – родители с цел осигуряване по-голяма самостоятелност и свобода на детската личност, които са в основата на творческото развитие. По програмата и с активното участие на нейния научен ръководител Ирина Колева педагози от столицата и градовете Гоце Делчев и Шумен апробират интерактивната технология за родители – тренинг – за целите на интеркултурното образование и взаимодействие с родителите (Колева и др., 2003).
В дидактичната система „Моливко”  откриваме възможност родителите да бъдат провокирани чрез книжките, адресирани и към тях, от които не само получават информация за състоянието на учебно-възпитателната работа в детската градина, но и придобиват първите умения по родителство. С избрания христоматиен характер на книжките от основния проект се приобщават и по-възрастните към съществените проблеми на езиковото обучение. Предложените произведения пораждат асоциации и за други примери от съкровищницата на художествената литература за деца. В това отношение се разчита много на родителите, които имат опит и знания, за да преживеят радостта от популяризирането на звучната българска реч сред най-малките (Гълъбова и др., 2000: 23).
Насоки към работата на родителя откриваме и в четири книги за родителя  на издателство „Даниела Убенова”. Разработените от Елена Русинова и колектив пособия дават информация на възрастния като партньор на детето в игрите, в общуването и в израстването му през различните възрастови етапи, както и многобройни идеи за избор на най-подходящия стил за възпитание. Изданията подпомагат и ориентират родителите във всяка възрастова група с включените в тях теми и съответни реализирани идеи (вж. напр. Русинова и др., 1994).
Направеният преглед на програмни системи, програми и учебни комплекти не доведе до сериозни резултати в посока нови, конкретни, иновативни техники за педагогическо взаимодействие с родители в условията на детската градина. Частично се споменават възможности за съвместна дейност с родителите, като цяло много общи и почти ненасочващи към конкретни идеи.
Много от прилаганите в условията на детската градина форми на сътрудничество са значими, защото представят организационна завършеност и разпознаваемост на дейностите по това сътрудничество, типизират ги и спомагат за тяхното управление. Същевременно, въпреки че голяма част са издържали значителна проверка на времето и са устойчиви, тяхното съдържание се променя и обогатява, отразявайки изменените условия и цели на взаимодействието между двете институции.
Перспективите в оптимизацията на сътрудничеството зависят от отношението на родителите към образователно-възпитателния процес в детската градина, изразено в активност, инициативност и практическо участие.
Необходимо е да отбележим, че много често формите на взаимодействие, които прилагаме в работата си, са насочени към конкретен проблем и локализират индивидуалния случай. Той обаче не е нито едностранен, нито личен. В по-голямата си степен проблемът е група от други предхождащи или следващи го. В тази връзка, предложената групова форма на взаимодействие – тренинг, родителите посрещат с готовност, като възможен начин за акумулиране на опит и мнения.
Тренингът е интерактивна форма на комуникация, основана на диалогичното общуване, в конкретния случай – между учителя и родителя и между самите родители. Чрез участието си в тренинга родителите могат да осъзнаят личната си концепция за възпитанието, за взаимоотношенията между родители и деца, както и въобще между хората, и при нужда да внесат необходимо изменения в нея. Създават се условия за овладяване на нови социални умения, за обогатяване с нови социалнопсихологически знания.
Конструктивното педагогическо взаимодействие, активното сътрудничество и включване на родителите в образователно-възпитателния процес създават една нова среда, в която семейството се чувства равностойна страна на един взаимозависим процес. Това се случва само при проявата на съвместни усилия – както от страна на учителите, така и на родителите, което изисква промяна в нагласите и осъзнаване на важността на активното родителско участие в образованието и училищния живот на децата.