Обобщение, анализ и коментар на резултатите
1. В каква степен контролните функции на ДАЗД по отношение на спазването на правата на детето и критериите и стандартите съгласно Наредбата за критерии и стандарти за социални услуги за деца са ефективни? В съответствие с правомощията си председателят на ДАЗД организира проверки относно спазването на правата на детето, както и относно спазването на критериите и стандартите за социални услуги за деца, определени с Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца (НКССУД). Оценявайки тези правомощия, 46% от анкетираните експерти посочват, че ефективността на контролните функции на ДАЗД е висока, 27% смятат, че е средна, 20% – много висока, и едва 7% определят ефективността като ниска. Обобщени, резултатите водят до заключението, че контролните функции на ДАЗД не са толкова ефективни, тъй като упражняваният контрол е на база документация. Липсва задълбочено наблюдение на работата на проверяваните институции. Това е важно и дава основа за по-задълбочено изследване на ефективността на контролните функции на ДАЗД.
2. Към момента отделите за закрила на детето са на централизирано управление, което се осъществява от Агенцията за социално подпомагане. В каква степен ще се повиши тяхната ефективност, ако управлението им бъде децентрализирано? По този въпрос 37% от експертите са на мнение, че ако управлението на отделите за закрила на детето бъде децентрализирано, тяхната ефективност ще се повиши във висока степен, 23% посочват средна степен и 20% прогнозират много ниско повишение на ефективността на отделите при децентрализирано управление. Резултатите показват, че експертите по-скоро са на мнение, че отделите за закрила на детето трябва да останат на централизирано управление, тъй като децентрализацията му може да доведе до прояви на субективизъм в него и намалена ефективност на местните звена.
3. Съгласно установените нормативи при наличие на риск за дете политиките по закрила и защита са фокусирани към детето. В каква степен те включват участието и на семейството и общността? Обобщението на данните от отговорите на този въпрос показва взаимно изключващи се процентни стойности. По 40% от анкетираните смятат, че политиките по закрила и защита включват участието на семейството и общността във висока и съответно – в средна степен, 10% посочват много висока степен и 10% – ниска степен на участие на семейството и общността. Анализът на процентното съотношение позволява да се направи изводът, че случаите на деца в риск, при които политиките по закрила и защита включват участието на семейството и общността, са сравнително малко. Този извод автоматично навежда на констатацията, че е необходима промяна в нормативите, чрез която да се регламентира задължителното участие на семейството и общността при специализираната работа с дете в риск.
4. Към момента отделите за закрила на детето са поставени под двойното методическо и административно ръководство на АСП и ДАЗД. В каква степен този статут предопределя тяхната ефективност? Според 44% от експертите статутът на отделите за закрила на детето, функциониращи под двойното методическо и административно ръководство на АСП и ДАЗД, предопределя в средна степен тяхната ефективност. Че двойното ръководство на отделите предопределя във висока степен ефективността им, смятат 33% от анкетираните, а 20% са на мнение, че този статут в ниска степен предопределя ефективността на отделите.
5. При прилагането на Закона за закрила на детето една част от мерките се свеждат до финансово подпомагане. В каква степен се предпочитат и прилагат именно тези мерки? Половината от анкетираните (50%) посочват финансовото подпомагане съгласно Закона за закрила на детето като средно предпочитана и прилагана мярка. Финансовата мярка се прилага в повечето случаи, когато детето бъде настанено при близки и роднини. Подпомагането на семейството е необходимо, за да се предотврати изоставянето на дете в риск.
6. В каква степен са ефективни съществуващите координационни механизми на ниво ДСП? Според 34% от анкетираните експерти степента на ефективност на съществуващите координационни механизми на ниво ДСП е много висока; за 23% е висока; 23% смятат, че е средна; 13% я оценяват като ниска и 7% – като много ниска. Обобщените данни недвусмислено показват положителното мнение за ползата от създадените механизми – повече от половината от експертите (57%) дават много висока и висока оценка за тяхното действие.
7. В каква степен е ефективна дейността на комисиите за закрила на детето? Получените процентни резултати (11% – в много висока степен, 33% – висока, 8% – средна, 22% – ниска, и 26% – много ниска степен) очертават извода, че дейността на комисиите за закрила на детето към общините е неефективна. Функциите на тези комисии са консултативни. КЗД е обединяващо звено за осъществяване на политики за всички деца на територията на дадената община. Широк спектър от участници разработва общинската програма за закрила на детето, съобразно с потребностите на децата и техните семейства. Неефективността на дейността на Комисията за закрила на детето води до неефективното прилагане на програмата.
