8. В каква степен съществуващият регламент за социални услуги предопределя тяхната резултатност? Екпертната оценка за резултатността на съществуващия регламент за социални услуги е в полза на средната степен (50%), като останалата половина от мненията се разпределят между висока степен (30%) и ниска (20%). Обобщени, отговорите на този въпрос показват, че на места липсват развити социални услуги или качеството на предоставяните услуги е ниско.
9. В каква степен новите резидентни услуги за деца подобриха социалната и здравната грижа за тях? Както се вижда от диаграмата на обобщените данни от отговорите на въпроси 1–14, голяма част от експертите (43%) се обединяват около мнението, че новите резидентни услуги са подобрили в средна степен социалната и здравната грижа за настанените в тях деца. Като много ниска оценяват социалната и здравната грижа за включените в услугите деца 20% от анкетираните. Висока степен на подобрение следствие от новите резидентни услуги посочват 17%, а по 10% от оценките се разпределят между ниска и много висока степен. От отговорите на този въпрос може да се направи заключение, че новите резидентни услуги за деца не са подобрили значително социалната и здравната грижа за тях. Оценката на експертите потвърждава хипотезата, че тези услуги се нуждаят от усъвършенстване и отстраняване на дефицити в частта „качество на грижата”.
10. В каква степен създадените социални услуги за деца удовлетворяват техните потребности? Мнозинството от попълнилите експертната оценка (64%) са на мнение, че създадените социални услуги за деца удовлетворяват в средна степен техните потребности, 33% посочват висока степен на удовлетвореност на потребностите на обхванатите деца и едва 3% смятат, че тя е много ниска. Тези резултати показват отново, че е необходима промяна по отношение на качеството на грижа в тях.
11. В каква степен на служителите в ОЗД са осигурени условия на труд по отношение на материална база и надграждащи обучения? Обобщените отговори на този въпрос показват, че в по-голямата си част социалните работници осъществяват дейността си в лоши условия. Практика е във всички отдели за закрила на детето социалните работници сами да си закупуват консумативи за работа и техника, да носят личните си компютри, да финансират продължаващото си образование.
12. В каква степен работещите в ОЗД притежават необходимите професионални компетентности, за да отговорят адекватно на потребностите на клиентите? Малко над половината (55%) от анкетираните смятат, че работещите в отделите за закрила на детето притежават във висока степен необходимите професионални компетентности. Като средна определят степента на професионална компетентност на специалистите в ОЗД 30% от експертите, 11% смятат, че тя е ниска, а 4% са на мнение, че е много ниска. Тези резултати разкриват характерен и болезнен за системата проблем, породен от липсата на изисквания за специализирано висше образование и на професионални стандарти, както и от неритмичността на последващи обучения, мониторинг и супервизия.
13. В каква степен териториалното разпределение на социалните работници е обвързано с нуждите на населението по места? Около половината (46%) от експертите са на мнение, че териториалното разпределение на социалните работници е обвързано в средна степен с нуждите на населението по места. Като много ниска определят степента на обвързаност 20% от анкетираните и като ниска – 10%. Високо съответствие посочват 17% и едва 7% смятат, че териториалното разпределение на социалните работници е обвързано с нуждите на населението по места в много висока степен. Резултатите показват, че е необходимо да се реорганизира териториалното разпределение на социалните работници, като се обвърже с нуждите по места на общинско ниво. По този начин ще се осигури необходимият човешки ресурс и ще се намали натоварването на социалните работници.
14. В общини с липсващи социални услуги служителите на ОЗД изпълняват допълнителни функции, свързани с подпомагане и подкрепа, което се отразява неблагоприятно върху ефективността на основните им дейности по закрила? Във връзка с констатацията в този въпрос относно допълнителните функции на служителите на ОЗД в общините с липсващи социални услуги и тяхното неблагоприятно отражение върху ефективността на основните им дейности по закрила, анкетираните експерти смятат, че то е в степен, както следва: много висока – 27%, висока – 27%, средна – 26%, ниска – 10%, и много ниска –10%. Тези данни позволяват да се направи заключението, че развитието на социалните услуги в страната е хаотично и некоординирано, като се разчита основно на инициативността и интереса на доставчиците. Това намалява ефекта на предоставянето им и се отразява неблагоприятно на работата на системата за закрила на деца в риск.
15. При прилагането на мерки за закрила използва ли се ефективно координацията между отделите за закрила на детето? Процентните резултати от обобщените отговори на този въпрос (фиг. 1) показват, че голяма част от анкетираните експерти (60%) са на мнение, че координацията между ОЗД се използва ефективно при прилагането на мерки за закрила на деца в риск. На противоположното мнение – че не се използва ефективно, са 27% от запитаните и 13% не могат да преценят. Може да се направи извод, че прилагането на мерки за закрила в по-голямата си част се осъществява в координация и взаимодействие между различните отдели за закрила на детето. Остава спорен въпросът, когато един ОЗД предприема мярка за закрила спрямо дете в риск, което се изпраща на територията на друг отдел, кой от двата изготвя необходимата документация, както и когато родителите и детето са на територията на различни ОЗД, кой отдел изготвя документацията за прекратяване на настаняването с цел реинтегриране на детето в биологичното семейство. Това са важни действия, които е необходимо да бъдат нормативно регламентирани, за да се внесе яснота във функциите на социалните работници.
Фигура 1
Фигура 2