В световната символика често присъства образът на Дървото на живота, характеризиращо митологичните представи за живота в неговата цялост, с всичките му нюанси. В основни линии, Дървото на живота заедно с неговите варианти – Дървото на познанието и Световното дърво, по идеен замисъл се противопоставя на Дървото на смъртта, което по света е изобразявано много рядко.
В митологичните и религиозните системи (Брагинский, 1980; Папст, 1996; Проп, 1993; Толев, 1995) особено се подчертава възходящата линия на живота – от раждането до максималния стадий на растеж. Най-нагледен образ на живота е бил намерен в растителния свят и по-точно сред дърветата – особено тези, чийто живот значително превъзхожда продължителността на човешкия живот. В Дървото на живота, в неговата същност е заложен животът и неговата висша цел, вълнуваща хората от векове – безсмъртието. Във всички култури Дървото на живота се явява повече или по-малко обозначение на жизнената сила в нейните най-ярки въплъщения – младост и дълголетие.
Най-известният образ на Дървото на живота е представен в Битието: „И направи Господ Бог да израснат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и Дървото на Живота посред рая, и Дървото за Познаване на Доброто и Злото”. В притчите на Соломон, където на Дървото на живота е отредена мъдрост, се говори за възможността победеният да опита от плодовете му и да добие нови сили, а листата на това дърво служели за изцеление на цели народи. Обикновено под Дървото на живота тече жива вода. Животните, свързани със ствола на Дървото, са разглеждани като носители на оплодителна сила. В хетски ритуални текстове се говори, че под Дървото спят лъв, леопард, мечка, елен. В ред древноегипетски изображения женско божество в клоните на Дървото на живота дава на умиращите напитка на живота, небесен еликсир на безсмъртието. Много разпространена е композицията, в която до Дървото на живота стои женско божество с майчински функции – Майя, майката на Буда. Майя стои до ствола на Дървото и поддържа клонче разтворен лотосов цвят, под който е бил роден Буда. „В тази свещена област, която ришите обитават, от незнайни времена расте дърво, наречено „Дървото на живота”. … под него Деваки, търсеща в душата си вложеното и предсказаното, в унес чува и вижда в образа на човек Махадева – Небесния жених, онзи, Който носи духа на световете. Тя загубва съзнание за земно присъствие и осенена от Него, зачева божественото си дете. И понеже брат й – царят Канса, продължава да я търси, Деваки се оттегля при пастирите в планината Меру. … Затова и Кришна – свещеният, всепривличащият, е роден в планина” (Брагинский, 1980).
В древноамериканските схеми на света във вид на кръст с четири дървета са изобразявани основните посоки на света. Тези изображения са особено типични за културата на ацтеките. Там четирите посоки на света имат значение не само на географски посоки, те носят и философски смисъл. Затова и изображенията на дърветата на всяка от посоките имат различно звучене – „приглушено, но достатъчно ясно за тези, които искат да го чуят” (Брагинский, 1980; Проп, 1998).
Друг вариант на Дървото в културата на ацтеките е следният: човек се катери по Дървото на живота, от двете страни на което се намират боговете на Слънцето и на Смъртта. Двете страни на това дърво символизират двете основни сили в живота – добро и зло, победа и падение, благочестие и грях, истина и лъжа. Едната страна не може да съществува без другата. А животът на човек преминава между тях и от него зависи от кои сили ще бъде ръководен (Брагинский, 1980).
Индианският вариант на митологични дървета е следният: три дървета, основно от които е централното. Другите две са двете допълващи се и противоположни страни на живота. Над дърветата висят девет духа, поддържани от короната на централното дърво – Слънце. Деветте духа бдят за изпълнението на всяка повеля на Дървото Слънце. До ствола са изобразени две човешки фигури, а към ствола са привързани коне (животът в неговите проявления, съществуващи в единство – хора, животни, растения) (Брагинский, 1980).
Отново индианците представят Дървото на живота, преминаващо през три космически зони и с характерните за тях животни. В подземната зона се намира плетеницата от корени, а до тях – животни, живеещи в земята, до ствола над земята се намира едрият рогат добитък, свързан с плодородието и битието, а в горните клони на Дървото, свързани с космическите и духовните сили, пеят птици (Папст, 1996).
В индийския епос често в изображението на Дървото на живота и познанието по средата на ствола е поставено слънчево колело с лотос – източник на светлина, живот, енергия и пазител на всичко живо. С лотоса и неговите листенца, символизиращи нива на божествена сила и светещи в различни цветове, е свързана същността на живота в източната философия (Брагинский, 1980; Приор, 1993).
В древна Асирия е разпространено изображението на цар Ашурназирпал II и крилат бог, покланящи се на свещеното Дърво на живота – източник на благоденствие. Според вярванията дървото притежавало такава сила, че дори боговете не били в състояние да променят хода на събитията, определен от Дървото на живота. Затова то е било обект на особена почит от царе, богове и всички хора (Брагинский, 1980; Толев, 1995).
В Арабския свят Дървото на живота, изобразявано като Световно дърво, се намира в центъра на мирозданието, а от двете му страни стоят два кентавъра или две големи птици, символизиращи също като самото Дърво връзката между небето и земята (Брагинский, 1980).
Дървото на живота се изобразява и като две симетрични едно на друго (ляво и дясно) дървета, свързани в корените си. Едното символизира доброто, а другото – злото. Едното въплъщава идеята за живот, а другото – за смърт, победа и подчинение. Интересно е, че в тези рисунки двете дървета представляват точни огледални образи едно на друго. Застъпена е идеята, че двете сили са равни, но с различни посоки, както и че са взаимозависими – промяната на едната води до промяна в другата. Дали това не е началото на мисълта, изказана по-късно: „Няма зло, има само нееволюирало добро”.
Във Флоренция в галерията на Художествената академия се пази изображение на Христос, разпънат върху Дървото на живота. Картината е сътворена от Пасино да Бонагвидо. Художникът е изобразил идеята за Спасителя, който, жертвайки себе си, е спасил човечеството, превърнал се е в символ на живота (Брагинский, 1980).
