В Библията се споменава за Дървото на живота в общо единайсет различни стиха (седем в Стария завет и четири в Новия завет).
В Стария завет:
И направи Господ Бог да израснат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и Дървото на Живота посред рая, и Дървото за Познаване на Доброто и Злото (Битие, 2: 9).
И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас, да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от Дървото на Живота, та като вкуси и да живее вечно (Битие, 3: 22).
И изгони Адама и постави на изток при Едемската градина Херувим с пламенен меч, що се обръщаше, за да пази пътя към Дървото на Живота (Битие 3: 24).
Тя е Дърво за Живот за ония, които я придобиват, и блажените, които я запазват (Притчи Соломонови, 3: 18).
Плодът на праведника е Дърво на Живота, и мъдрият души привлича (Притчи Соломонови, 11: 30).
Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено желание е като Дърво на Живота (Притчи Соломонови, 13: 12).
Кротък език е Дърво на Живота, а необуздан е съкрушение на духа (Притчи Соломонови, 15: 4).
В Новия завет:
Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: на оногова, който побеждава, ще дам да яде от Дървото на Живота, що е посред Божия рай (Откровение на Йоан, 2: 7).
Посред главната му улица и от двете страни на реката стои Дърво на Живота, което дава дванайсет пъти плодове, като всеки месец ражда своя плод; листата на дървото служат за изцеление на народите (Откровение на Йоан, 22: 2).
Блажени са, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от Дървото на Живота и да влязат в града през портите (Откровение на Йоан 22: 14).
И ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от Дървото на Живота и от светия град, които са описани в тая книга (Откровение на Йоан 22: 19)
Единадесеткратното споменаване на Дървото на Живота (Ец Хаим, Ligno Vitae) в Библията съвсем не е случайно; най-повърхностната аналогия, която може да бъде направена, е съответствието на това число с броя на 11-те традиционни Сефири (Сефирот; Единадесетте Изначални Божествени Еманации).Теорията за Сефирите (Толев, 1995) представлява гръбнакът на Теоретичната Кабала. Според нея Бог проявява себе си в Сефирите и Сефирите – в себе си. Божествените Сефиротични Еманации представляват „междинните стъпки” между Абсолютното и неговите Творения. Сефирите са различните проявления на Изначалната Единна Божествена Еманация или междинни състояния между Първоизточника и неговите Творения. Според Кабала Бог е създал света в определен ред и последователност, която се обозначава условно с подреждането на Сефирите (Сефирот; Sefirot; S’firot) върху Дървото на Живота. Сефирите са всъщност духовни вибрации с различна честота, проникващи се една в друга, чийто произход е самият Божествен Първоизточник. Всяка Сефира отразява и символизира определено потенциално Божествено качество или свойство. Нито една Сефира обаче не е съставена изцяло от един вид сила, защото всяка от тях се излъчва и произлиза от Сефира от противоположния на себе си тип; както и на свой ред излъчва Сефира от противоположен тип. Това, което имаме в Кабалистичното Дърво, са всъщност последователните етапи от развитието на една и съща, приемаща различни форми, но безформена сама по себе си Сила. Тези последователни етапи може да бъдат оприличени на последователните прагове по течението на една река. Така първоначалната еманация на Първата Сефира се видоизменя във всеки сефирен „участък” от космическата река; но „участъците” или сефиротичните Сфери, остават неизменни. Еманациите „текат” надолу по Дървото, претърпявайки специфична промяна във всяка следваща Сфера.
В историята на руското орнаментално изкуство (Маслих, 1976), предназначено за украса на архитектурни обекти, от особено значение е била „дълговечността на създаденото”. Затова и въображението на архитекти и художници е било привличано от символиката на Дървото на живота – като талисман, увековечаващ създадените постройки. Те трябвало да бъдат неподвластни на времето, като Дървото на живота, което отново и отново се обновява, достигайки до безсмъртието, свързващо двата свята – горния и долния, земния и небесния. Декорациите на сградите, включващи този образ, са създавали ярки живописни акценти, внушаващи усещане за сила и празничност. Руското орнаментално изкуство, в което са отразени битът, обичаите, легендите и преданията на народа, е създавано от талантливи художници, чиито имена не са записани. В техните творби ярко се е проявявало изключително майсторство, фин усет и контакт с материала, свободно владеене на техниката. Произведенията се отличават с яснота на замисъла, завършеност на композицията, художествена изразителност. Руските народни художници в своята многовековна дейност са доказали умението си да съчетават виртуозно утилитарните с художествените задачи. Те са съумявали да отразяват в изкуството си стремежите и мечтите на своя народ. А този народ се отличава с широтата и силата на духа, с непоправимия си оптимизъм. Именно този дух е отразен в творчеството на руските художници орнаменталисти.
Откриваме образа на Дървото на живота в множество образци на руското изкуство от 16. век и първата половина на 17. век.
