Образът на Дървото на живота от древни времена до днес

Стилизираният образ на Дървото на живота присъства в стенописната украса на българските къщи, изведен до композиционно съвършенство и многообразие на декоративните решения. Свидетели сме на изумителна хармония на тонове и графични съчетания, очевидно създавани с голяма любов.

Впечатляват стенописите, украсяващи интериора на самоковски възрожденски къщи (Димитров & Шаров, 1964).


Специално внимание изкуствоведите отделят на фасадата на къщата на Никола Образописов в Самоков:


Много често образа на Дървото на живота българските художници изобразяват при създаването на т.нар. алафранга (тур., от ит. Аlla franca – по френски маниер) – декоративна ниша върху стена в представителните помещения на възрожденските къщи в Пловдив, Копривщица, Пазарджик, Сливен и други български градове (Обретенов и др., 1980). Алафрангата винаги е разположена така, че се превръща в композиционен център на интериора. Обиколена е от широк холкел и най-често има за основа мраморна плоча. В дъното на алафрангата художници декоратори изписват букети, вази с цветя, архитектурни пейзажи, хералдически изображения и др. Върху холкела също се рисуват растителни гирлянди или букети цветя. Често холкелът се декорира с лепена релефна украса. Понякога върху него се разполагат по-малки ниши – пезули, декорирани също с растителни мотиви. Алафрангата е една от характерните украси на къщата от 19. век, свързана с декоративната мода в Пловдив и повлиялите се от архитектурния интериор на пловдивската къща градове. Най-хубави образци на алафрангата са запазени в къщите на Степан Хиндилиян и Никола Недкович в Пловдив, в Ослековата къща, Лютовата къща и други къщи на Копривщица, Маринкявата къща в Сливен и др.
Световното културно наследство изобилства от примери за това, колко много образът на дървото е вълнувал творческата мисъл през вековете. Смятам, че тези образци са подходящ материал за възпитаване на естетически усет за хармония, баланс, композиционно единство и съдържателност на композицията у съвременните ученици.
В тази връзка, установила съм, че за учениците е полезно:

• да се формират и систематизират теоретични познания по темата „Дървото на живота”;
• да се изследват културологичните корени на образа на Дървото на живота;
• да се създадат съвременни интерпретации по темата и да се потърсят възможности за приложение в съвременния дизайн;
• да се реализира художествена практика – създаване на продукти (образци) чрез компютърни технологии.

В заключение, определено смятам, че разгледаната тема е една добра основа за развитието на творческия процес на визуално изразяване от учениците.