Образът на дървото вълнува човешката мисъл от древни времена. Хората приписвали чудодейни свойства на дървото – от него черпели сила и мощ, прегръщали го за здраве, вземали клонки и ги носели за късмет. Постепенно сътворили и написали вълшебни приказки, в които одухотворили образа на дървото.Дървото – Дървото на живота – е централна тема в изследователската дейност и педагогическата практика на автора. Неговият образ е обект на дългогодишни проучвания и в основата на разработен и апробиран модел на обучение за развиване на визуалното изразяване на учениците чрез алтернативна учебна програма, детайлно описана в том Х на списанието. В настоящата публикация авторът представя задълбочен преглед на темата за символиката на Дървото – Космическо, Вселенско, Световно, Свещено, Дърво на живота, Дърво на щастието, извеждайки през приказки, митове и легенди, литературоведски и изкуствоведски изследвания значимостта и непреходността на този символ в живота на хората.
Проп вижда причините за приказните трансформации в различни явления – митове и легенди, религии и култове, живота на хората и този в природата. Той проследява връзката на приказката с религията. Енгелс казва, че „всяка религия не е нищо друго, освен фантастично отражение в главите на хората на външни сили … – отражение, в което земните сили вземат формата на неземни“ (Енгельс, 1978: 324). „В началните стадии на историята на такова отражение най-напред се подлагат природните сили“ (Проп, 1995: 27).
Природните сили са почитани, омилостивявани. В тяхна чест са принасяни в жертва животни. А гората и нейните дървета били основен изразител на действията на природните сили.
Във въображението на хората трайно се настанили образи като вълшебна гора, вълшебно дърво, дърво, даряващо различна благодат, свързващо горния и долния свят – все приказни сюжети. Във вълшебната гора присъстват дървета с различен приказен характер – ходещи, говорещи, извеждащи към горния свят, предлагащи изпитания по пътя към посвещаването. В американски мит героят се опитва да мине покрай едно дърво, но то се клати и не го пуска. „Тогава той се опитал да го заобиколи. Това било невъзможно. Трябвало да мине през дървото“ (Kroeber, 1907: 84). Героят се опитва да мине под него, но то се навежда. Той се засилва, скача върху дървото, то се чупи, а героят се превръща в леко перце и може да лети свободно навсякъде. Препятствието е преодоляно, изпитанието – успешно преминато, и… приказният път през гората продължава.
Съществуват митове и легенди, според които дърветата се движат. Някои от тях могат да се придвижват само през нощта. Повествователи и автори на фантастични романи дори описват събрания на ентове (ходещи дървета), на които те решават важни за земята, гората и цялата популация въпроси (Толкин, 2009). Дърветата приютяват в клоните си различни герои, помагат им в битки.
Пръчицата или вълшебната пръчка е тема, която много автори на приказки и легенди убедително представят. В ръката на фея, докосването с вълшебна пръчка преобразява Пепеляшка в изящна принцеса с неземно ефирни дрехи, а тиквата – в каляска, теглена от шест коня. С вълшебна пръчка вещици и магьосници даряват живот, превръщат предмети от един в друг, разбиват скали, за да прокарат път… Формите на вълшебната пръчка варират между пръчка, прът и бастунче – в зависимост от атмосферата на приказката. „Пръчицата е възникнала като резултат от общуването на човека със земята и растенията. Приказката не е запазила само едно обстоятелство: пръчката се отрязва от живо дърво и тогава тя може да се окаже вълшебна, като пренася чудното свойство на плодородието, изобилието и живота върху този, до когото се докосне… Жизнената сила на растението се пренася върху удряния предмет” (Проп, 1995: 192).
Дървото е и път, и стълба към по-висши светове. По пътя от дървото към небето често участва и птицата – като посредник между най-високите клони, върха на дървото и небето. В българската възрожденска архитектура присъстват характерни стенописи, наричани „алафранга“, които символизират Дървото на живота. Изобразявано е като силно стилизирано растение, на най-горните клони на което често са изписвани птици. Птиците символизират, от една страна, разбирателството в дома (обърнати са една към друга, знак за сговор и съгласие). От друга страна, птиците неслучайно са на най-високите клони – от там те осъществяват връзката между земния и небесния свят, между битието и висшите сили. Вярвало се е и че птиците, бидейки на по-високо, са посредник за сбъдване на мечтите и осъществяване на желанията. Птицата е подемала и предавала молитвите, пренасяла ги е в по-висшите нива и по този начин е помагала за здравето и благоденствието на хората. На някои места крилете на птиците са изобразявани като ангелски крила, а около главите им са изписвани ореоли. С безкрайното си въображение народът е сътворил образи от растителния и животинския свят, които е вярвал, че му помагат. Затова алафрангата е изографисвана с много внимание и любов: да има в нея здраво и силно стъбло – символ на издръжливост на хората в къщата, цветовете били ярки – като светлите и добри събития в дома, птиците по клончетата – добри помощници и сподвижници към висшите сили.
В световната литература дори героят има възможност да стигне до небето – чрез дървото и птицата, която поема щафетата от върха нагоре. „Сходен произход има и мотивът за дървото, по което героят стига на небето… Приказката отразява широко разпространената представа, че двата свята са съединени от едно дърво. … Представата за дървото посредник е свързана и с представата за птицата… Всеки шаман си има шаманско дърво, т.е. висок прът с напречни пръчки, наподобяващ стълба, а на върха му е изобразен орел. Това дърво е свързано с посвещаването в шаманство“ (Проп, 1995: 207). „Централният момент на посвещаване в шаманство е изкачването по специално издигнато дърво, при което се извършва висше приобщаване към божествата чрез бракосъчетание с небесната дева… Същото дърво, но по-ниско, се издига в юртата на бъдещия шаман. На нагръдника на шамана са изобразени трите свята – горният, средният и долният. Там е изобразено и световното дърво – лиственица, по която шаманът се изкачва в горния свят“ (Штернберг, 1936: 207). Щернберг стига до заключението, че това дърво означава „път“. По отношение на свещеното дърво в Индия, там „всеки шаман… имал свое отделно дърво, с което е била свързана неговата сила – то се нарича… дърво на мъдростта, вещарството“ (Штернберг, 1936: 124). Проп изброява приказните сюжети – „изкачването по дървото на небето, бракът с дъщерята на Слънцето или излизането на първите хора от преизподнята“ (Проп, 1995: 207). „Тясно свързано с дървото е изкачването по стълба… Шаманското дърво приема формата на стълба. В руската приказка грахчето израства до небето – „И до там се издигнала стълба“ (Смирнов, 1917: 43). „Тази стълба служи за изкачване не само на небето, но и на планината“ (Проп, 1995: 208). „И тозчас в планината се появила стълба“ (Афанасьев, 1957: 156).
„Изкачването на планината може да стане по друг, малко неочакван начин. Героят влиза в една пещера“ (Проп, 1995: 208). „Влязъл в нея – и железни нокти сами му се надянали на ръцете и на краката. Почнал да се катери по планината“ (Афанасьев, 1957: 129). „Птичите нокти разкриват връзката на този мотив с образа на птицата“ (Проп, 1995: 208). В приказния свят връзката на птиците с дървото е много силна. Те разчитат на закрилата на неговите клони, които в дъжд, вятър, силни бури и гръмотевици крият и спасяват гнездата и малките пиленца. Птиците говорят с дървото и му разказват за далечни земи. А когато наесен то остане само, започва да тъгува за своите пернати приятели. И след зимата с нетърпение се разлиства с надеждата да посрещне добре отново птиците и да им предложи подслон.