Дървото често е свързвано и с култа към Слънцето. Пак в българската възрожденска алафранга намираме примери, в които над най-горните клони като огромен цвят е изобразявано слънцето. Така е изразен стремежът на хората към светлината и топлината – в пряк и в символен смисъл. Защото слънцето е символ и на най-чистите и добри мисли и намерения. То е символ и на живота. Съществуват места по света, където хората се кланят на Бога Слънце. А в Мексико дори е построена пирамида, посветена на Бога Слънце.
И в народните песни Слънчева невеста се люляла на люлка, вързана на клон от ябълково дърво. Слънчо, омаян от красотата й, спуснал два лъча към клона с люлката. Дървото го приветствало и му позволило да залюлее люлката на лъчите си. Така Слънчо с помощта на плодното дърво направил слънчева люлка на бъдещата си невеста и после по лъчите я изтеглил при себе си. Това поверие е свързано с обичая „люлчици“ по Гергьовден, когато момците връзват люлки и люлеят своите моми избраници. Фолклорът ни изобилства от образи на млади моми на люлки, вързани на плодни дръвчета, галени от майските слънчеви лъчи – благословени от Слънцето за бъдещ щастлив живот. Тогава дърветата са златни от блясъка на слънчевите лъчи, а девойките и момците се намират в слънчевото царство на майските празници, в началото на лятото, когато всичко започва буен растеж, а емоциите набират скорост, за да достигнат през лятото своята най-висока октава – на плодородието, живота, Майката Земя.
В друг приказен сюжет „героят трябва да намери клонка от златен бор, „който расте през девет земи в десета, в далечно царство, в слънчево господарство“ (Афанасьев, 1957: 564). „Това царство се намира на небето при слънцето“ (Проп, 1995: 275). И героят преодолява много препятствия, но стига в „слънчевото господарство“ и спечелва с много усърдие клонка от златен бор. Отново наблюдаваме добронамерената сила и могъществото на Слънцето и клонката от златен бор, която притежава вълшебни свойства.
В митологията „когато Один разбужда пророчицата от дълбокия й сън, за да разкрие пред боговете тайните на началото и края на света“… тя изрича думи, от които става ясно, че „Космосът е представен като гигантско дърво“. Този образ от скандинавската митология има съответствия в много други традиции… срещаме свещените дървета, растителните символи и обреди в историята на всяка религия, в архаичната метафизика и мистика и особено в народното изкуство и иконография“ (Елиаде, 2012: 285–286). Многообразието е от такова естество, че трудно (почти невъзможно) подлежи на класификация. Съществуват образи и значения на дървета и растителни елементи в различен контекст – „космологичен, митологичен, теологичен, ритуален, иконографски, фолклорен“ (Елиаде, 2012: 287). На равнището на народния обред – процесията на „Майското дърво“ в началото на пролетта като препратка на Гергьовските празници. Или философията на „идеограмата „Космическо дърво“ в месопотамската скулптура или във ведическите текстове“ (Елиаде, 2012: 287).
„Проп класифицира култовете към образа на дървото по следния начин:
A) комплексът камък–дърво–олтар, представляващ реалния микрокосмос в най-древните пластове на религиозния живот – Австралия, Китай – Индокитай – Индия, Финикия – Егейско море;
Б) дървото като образ на Космоса – Индия, Месопотамия, Скандинавия;
В) дървото – космическа теофания – Месопотамия, Индия, Егейско море;
Г) дървото – символ на живота, на неизчерпаемата плодовитост и абсолютната реалност; връзката му с Великата Богиня или със символиката на водата – Якша; дървото, отъждествявано с извора на безсмъртието – Дървото на живота;
Д) дървото – център на света и опора на Вселената – при алтайците и скандинавците;
Е) мистичните връзки между дърветата и хората – антропогенни дървета… бракът между дърветата, ролята на дървото в посвещенските ритуали;
Ж) дървото – символ на възкресението на растителността, символ на пролетта и обновяването на годината” (Елиаде, 2012: 288).
Тази класификация ясно показва, че образът на Дървото е неизчерпаем източник на надежди, въжделения, основа на „непресъхващия извор на Вселенския живот“. Дървото представлява „живият, постоянно възраждащ се Космос – като прави това както по ритуален конкретен начин в митологичен и космологичен план, така и по чисто символичен път. Неизчерпаемият живот е равнозначен на безсмъртие, затова Дървото Космос… е способно да се превърне в „Дървото на живота без смърт“… В древното съзнание дървото става реалност, символ – център на света“ (Елиаде, 2012: 288).
Дървото е обявено още в древността за свещено – с богата и вътрешно свързана символика, изразяваща сила и мощ. „Представата за тази сила възниква както от възприемането на самото дърво като такова, така и от интерпретацията на връзките му с Космоса“ (Елиаде, 2012: 289). Този значим образ, така често присъстващ в приказки, легенди, митове и сказания, е едновременно и мощен символ, защото „на почит е онова, което се разкрива чрез дървото, онова, което дървото означава и въплъщава“ (Елиаде, 2012: 289).
Онова, което нашите предци с обич са създали, за да бъде упование на следващите поколения, за да имаме вярата в този помощник – винаги доброжелателен и подкрепящ, надарен с огромна благотворна сила. „Не съществува култ към дървото като такова; отвъд образа на дървото винаги се разкрива някаква духовна същност“ (Parrot, 1937: 19). „Силата, мощта… се обосновава от определена онтология: дървото е наситено със свещеност, защото има вертикална форма, расте, губи и възстановява листата си, следователно се възражда до безкрайност… Тези оценки произлизат от простото мистично съзерцаване на дървото като биологична форма. Но истинската свещеност на дървото се дължи на подчиняването му на прототип, чиято форма не е непременно растителна… Благодарение на силата, мощта и действеността си… чрез дървото се разкрива свръхчовешка реалност и… дървото става свещено. Посредством простия факт на съществуването си – могъщество, сила, и вътрешния закон на развитието си – възраждане, дървото възпроизвежда онова, което за архаичния религиозен опит е целият Космос. Естествено, дървото може да се превърне в символ на Всемира… Дървото е Вселена… то не просто символизира Вселената, а същевременно я възпроизвежда и резюмира… Всеки притежаващ смисъл фрагмент от реалността възпроизвежда цялото. Дървото – оставайки си дърво – става свещено благодарение на проявената от него действеност и сила, а се превръща в Космическо дърво, защото проявеното в него повтаря до най-дребните детайли проявленията на Космоса като цяло“ (Елиаде, 2012: 290).