Възможността на дървото да отразява и възпроизвежда Космоса предполага присъствието му и в Микрокосмоса – светилищата. На много места по света, включително Индия, Месопотамия, Гърция, светилището представлява съвкупност от свещено дърво, камък и вода. Свещеното дърво „с периодичното му възраждане разкрива на човека свещената сила в живота… Камъкът изразява реалността във висшето значение на думата – неразрушимост и устойчивост… Водите означават скрити възможности, зародиши, очистване“ (Елиаде, 2012: 292). С течение на времето хората започнали да забравят за пълната съвкупност от трите елемента на светилището – дърво, камък и вода. Останало само дървото – като израз на Космоса. И именно това дърво се смятало за обител на Божеството. „Свещеното дърво почти винаги е придружено от емблеми, символи или хералдически фигури, уточняващи или допълващи неговото космологично значение“ (Елиаде, 2012: 293). „В месопотамската иконография дървото обикновено е обкръжено от звезди, птици или змии“ (Елиаде, 2012: 293). Присъствието на светилата и птиците е израз на космологичното, а змията представлява обикновено препратка към известния библейски текст.
„В иконографията са представени: кацнала на дървото птица, дърво – слънчев кръг, дърво – крилати духове“ (Елиаде, 2012: 294). И отново стигаме до мисловната перспектива за връзката между небето и земята посредством дърво и птица, култа към Слънцето, Крилати духове, помагащи молитвите на хората да бъдат чути. В Упанишадите се твърди, че Вселената е обърнато дърво, чиито корени са забити в небето, а клоните пълзят по земята. Уточнява се, че „клоните му са етерът, въздухът, огънят, водата, земята“ (Елиаде, 2012: 295). „В Индия Космическото дърво вече изразява не само Вселената, но и съдбата на човека в света“ (Елиаде, 2012: 295). Идеята е, че Космическото дърво символизира „целия всемир“, следователно и духовния, емоционалния и интелектуалния статус на човека, който винаги е в тясна връзка със Земята Майка. Човекът със своето „чувствено възприятие“, с плодовете от своите дела, със своите връзки и отношения е винаги тясно свързан със Земята, подхранван и вдъхновяван от Земята и природата, манифестирани от Космическото дърво. И по приказно-мистичен начин в индийската митология е представена мисловната идея на съответствието Космическо дърво – човек: „Като велика и единствена първооснова расте стволът – разумът, вътрешните му кухини са канали на усещанията, космическите стихии са неговите клони – обекти на сетивата, неговите листа и прекрасните му цветове са доброто и злото, а плодовете му са удоволствието и страданието. Това вечно дърво е извор на живота за всички същества“ (Coomaraswamy, 1931: 20). Платон разглежда и самия човек като растение, обърнато с корените към небето, а клоните – към земята (Holmberg, 1923: 54).
В езотерично еврейско учение отново срещаме връзката на Космическото дърво или Дървото на живота със Слънцето. В него се казва: „Дървото на Живота расте от горе надолу, а Слънцето го огрява цялото“ (Zohar et al., 1938: 21). Освен Слънцето в някои учения и звездите имат отношение към образа на дървото. Храстът е описан като символ на небесното Дърво на звездите (Hentze, 1932:182). С известна мистериозност в този образ са въплътени представи за тайнствено покровителство на танци под звездите и за пазители от тъмните сили, които намират пролуки за изява по времето, когато звездите огряват земята. Танцът е движение, музика и звездна светлина – в космическо единство и хармония.
По аналогичен начин стоят нещата с ислямското Дърво на щастието – „корените му стигат до последното небе, а клоните се стелят под Земята“ (Wensinck, 1942: 235). Данте също в своята поезия изобразява съвкупността от небесните сфери във вид на корона на дърво, чиито корени са обърнати нагоре (Рай, песен XVIII: 28). Друг флорентински поет – Федериго Фреци – описва „най-прекрасното дърво в Рая, блаженото растение, което пази и обновява живота… Корените му са високо в небето, а клоните му са обърнати към Земята“ (Frezzi, 1925: 157). Идеята за обърнатото дърво като символ на вечното обновление и възпроизвеждане на живота съществува във фолклора на много народи и племена, в частност във Финландия, Исландия, Австралия. На много места по света и днес се отдава почит на това дърво в качеството му на космическа еманация, като мощен символ на блага и добродетели, като пожелание за вечно обновление.
Въпреки че представеният материал въобще не изчерпва темата за символиката на Дървото – Космическо, Вселенско, Дърво на живота, Дърво на щастието… – направеният преглед убедително показва каква огромна роля играе символът в живота на хората. Сътворените приказки, митове и легенди за Дървото са били и са упование и надежда за растеж, реализиране, разцъфване и предаване на доброто по линията на живота.
-
- Афанасьев А. Н. (1957). Народные русские сказки. Москва: Гос. изд. Художественной литературы.
- Данте Алигиери (2011). Божествена комедия. София: Захарий Стоянов.
- Елиаде, М. (2012). Трактат по история на религиите. София: Изток-Запад.
- Енгельс, Ф. (1978). Анти-Дюринг. Москва: Политиздат.
- Проп, В. (1995). Исторически корени на вълшебната приказка. София: Прозорец.
- Смирнов, А. М. (1917). Сборник великорусских сказок. Архив Русского географического общества. Петроград: Тип. Рос. акад. наук.
- Толкин, Дж. (2009). Властелинът на пръстените. София: Бард.
- Штернберг, Л. Я. (1936). Первобытная религия в свете этнографии. Ленинград: Изд. Института народов Севера.
- Coomaraswamy, A. (1931). Yaksas. Washington.
- Frezzi, F. (1925). Il Quadriregio, libro IV. Miti, leggende e superstizioni del Medio Evo. Milano.
- Hentze, С. (1932). Mythes et symboles lunaires. Anvers.
- Holmberg, U. (1923). Der Baum des Lebens. Annales Academiae Scientiarum Fennicae, Ser. B, Tom XVI, №3. Helsinki.
- Kroeber, A. (1907). Gros Ventre myths and tales. Anthropological papers of the AMNH, Vol. 1, Part 3.
- Parrot, N. (1937). L`arbre sacre (Les representations de L`arbre sacre sur les monuments de Mesopotamie et d`Elam). Paris.
- Wensinck, А. (1942). Tree and bird as cosmological symbols. Madrid.
- Zohar et al. (1938). The inverted Tree. Bangalore.
-
Елена Панайотова, докторант в катедра „Визуални изкуства” на Факултета по начална и предучилищна педагогика – СУ „Св. Климент Охридски”
elena.panajotova@gmail.com
рецензент: доц. д-р Мариета Савчева