Според последни изследвания само 15% от успеха в живота се дължи на коефициента на интелигентност (КИ), или умствения интелект, и в 85% се дължи на емоционалната интелигентност (ЕИ). Това процентно отношение убедително показва, че социалните и емоционалните умения на индивида може да бъдат по-решаващи за неговия просперитет, отколкото интелектуалните му способности.Все повече учени споделят мнението, че емоционалната интелигентност е от първостепенно значение за пълноценното развитие и оптималната реализация на индивида в социума. Същевременно обхватни изследвания в тази област разкриват тревожна световна тенденция на ръст на емоционалните нарушения у подрастващите. Въз основа на своята изследователска дейност и педагогическа практика авторът аргументира тезата си, че интерактивността – интерактивната комуникация, интерактивната образователна среда и интерактивните методи на обучение, в частност интерактивните игри, способства за развиване на емоционалната интелигентност на децата. В статията е описано психолого-педагогическо изследване, с което се цели да се установят възможностите на интерактивните игри за изграждане на социална компетентност у 6–7-годишните деца чрез развиване на тяхната емоционална интелигентност. Представени са анализ и обобщение на резултатите от проведения педагогически експеримент.
Обхватно изследване сред родители и учители разкрива опасна световна тенденция – днешните деца са с повече емоционални нарушения от предишни поколения, те са по-самотни, по-потиснати, по-гневни и непокорни, по-нервни и тревожни, по-импулсивни и агресивни… И всичко това не защото интелектът им е недостатъчно развит, а защото контролът над емоционалния им живот е непълен (Голман, 2000). Тези констатации провокират и мотивират педагогическите специалисти да търсят възможности за позитивно противодействие, да откриват и прилагат подходи, методи, техники за изграждане на онази среда, която ще стимулира развитието на интелигентно емоционално мислене, поведение и отношение у подрастващите.
Изключително актуална в този аспект е интерактивната комуникация, чрез която се създава динамична среда – децата участват активно в процеса на обучение, взаимодействат и обсъждат на основата на преживяното.
Интерактивната образователна среда превръща децата от пасивни наблюдатели и консуматори в активни партньори чрез смяна на ролите на „обучаващия и обучавания”, водещият (когато има такъв) влиза в ролята на улесняващ и подпомагащ учебната работа. Тази среда дава значителна свобода на избор по отношение на средства, място, време и ритъм на учене – смяна на различни дейности в логическа последователност, максимално използване на пространството за онагледяване, индивидуална работа или по двойки и групи. Изгражда положителен, подкрепящ и стимулиращ микроклимат; осигурява перманентна обратна връзка (Гюрова, В. и др., 2006).
Основно място в интерактивната образователна среда заемат интерактивните методи на обучение. Интерактивните методи изискват партньорски взаимоотношения и диалогов вид комуникация между децата в малката група и между всички участници в дейността, съдействат за преодоляване на бариерите в общуването, стимулират мисленето, генерирането и обмяната на идеи, спомагат за изясняване на вижданията, изграждат толерантност в общуването, развиват умения за изслушване, възприемане, обсъждане на схващане, мнение или отношение, различни от собственото. Това са методи за създаване на благоприятна атмосфера, организиране на комуникация; методи за смяна на дейности; методи за мисловна дейност; методи за смислотворчество; методи за рефлексивна дейност; интегративни методи (интерактивна игра, която се явява комплекс от изброените методи на интерактивното обучение) (Тополска, 2005).
Интерактивната игра, съобразена с възрастовите особености и образователните изисквания, стимулира детската активност (емоционална, познавателна, социална), а това благоприятства изграждането на социалнозначими личностни качества у децата – изразяване и разбиране на чувства, съчувствие и емпатия, контролиране на настроенията, независимост, приспособимост, способност за разрешаване на междуличностни проблеми, настойчивост, дружелюбност, любезност, чувство на уважение, които са част от емоционалната интелигентност.
Изложеното дотук е в основата на мотивацията на автора да организира и проведе представеното в статията психолого-педагогическо изследване.