Психолого-педагогическо изследване
Цел на психолого-педагогическото изследване: Да се установят възможностите на интерактивните игри за изграждане на социална компетентност у 6–7-годишните деца чрез развиване на тяхната емоционална интелигентност.
Обект на психолого-педагогическото изследване: Епизодично или постоянно проявяващи се форми на емоционално-волева регулация (самопознание, сензорни умения, социални умения) у децата, посещаващи ІV група на ДГ №2 „Червената шапчица” в Лом.
Предмет на психолого-педагогическото изследване: Форми, демонстриращи емоционални умения, и тяхното оптимизиране чрез повишаване на степента на осъзнатост и позитивиране на преживяванията на детето.
Задачи на психолого-педагогическото изследване:
1. Да се организира педагогически експеримент, включващ три етапа:
1.1. Констатиращ етап за диагностициране на междуличностните отношения и способностите на децата да възприемат, разбират и управляват емоциите си.
1.2. Формиращ етап – осъществяване на система от педагогически ситуации за стимулиране на позитивното междуличностно общуване чрез развиване на емоционалните умения на децата в подходящи условия (форми, методи, принципи, подходи).
1.3. Контролен етап – сравняване на резултатите от изследването преди и след формиращия експеримент.
2. Обобщаване на резултатите от експеримента.
Хипотеза на психолого-педагогическото изследване: Използването на интерактивни игри за развиване на емоционалната интелигентност ще доведе до по-ефикасно междуличностно общуване, основано на доброта, отзивчивост и емпатия.
Методи на психолого-педагогическото изследване:
1. Диагностично наблюдение върху уменията на детето да се ориентира в социалната среда.
Наблюдението се провежда в четири различни по време и по дейност ситуации – педагогически ситуации (ПС), игри с правила, сюжетно-ролеви игри (СРИ), игри на открито.
Установява се честота на всяка от предварително определените единици за наблюдение, като наблюдаваната положителна проява се оценява с 1 точка във всяка отделна ситуация:
- общува с другите, а не се усамотява;
- показва съпричастност, готовност да помогне;
- не използва словесна и физическа агресия в общуването;
- притежава добри обноски.
Ранговите позиции са следните: Много рядко – 0–4 бала, ниска степен на овладени умения – 1 т.; Рядко – 5–8 бала, средна степен на овладени умения – 2 т.; Често – 9–12 бала, висока степен на овладени умения – 3 т.; Много често – 13–16 бала, много висока степен на овладени умения – 4 т.
2. Социометричен метод: Вербален избор в конкретна проблемна ситуация.
Проективна методика на Рене Жил, чрез която се създава социална карта на групата – междуличностни отношения в кръга връстници, някои личностни характеристики на самото дете (социална приспособимост, взаимоотношения с околните, склонност за самоизолиране или общителност), установяват се и доуточняват отношението на детето към конфликтни ситуации, значимостта и привързаността към околните през погледа на детето.
Проследяват се следните критерии:
- ниво на удовлетвореност на детето от взаимоотношенията с родителите;
- отношение на детето към авторитетен възрастен;
- отношение на детето към останалите деца в групата;
- позиция на детето в групата деца – общителност или склонност към самоизолация.
3. Детска продуктивна дейност.
Изследване на способността на децата да разпознават и назовават емоции чрез интерпретация на тест „Рисунка на човек” за изследване на личностови особености, съчетано с изследване на емоционалните индикатори на Системата на Копитц за съответната възраст (Дачева, 2005).
Получават се данни по следните критерии:
А) Брой изобразени емоционални състояния: изобразяване и назоваване до две емоции – 1 т., ниска степен; три до четири емоции – 2 т., средна степен; пет до шест емоции – 3 т., висока степен; повече от шест емоции – 4 т., много висока степен.
Б) Наличие на фиксирани в методиката на Копитц емоционални индикатори в детските рисунки (Дачева, 2005): качество на изображението, графични особености, липсващи елементи. Присъствието на два и повече емоционални индикатора показва наличие на емоционален проблем при изследвания.
4. Интервю.
Насочено е към способностите на децата да определят собственото си емоционално състояние чрез формата TEIQue-Child на С. Мавровели и К. Петридес (Mavroveli, Petrides, Shove & Whitehead, 2008). Интервюто се състои от 75 отговора и измерва четири различни аспекта – Благополучие, Самоконтрол, Емоционалност, Общителност, съответстващи на четирите диспозиции в структурата на емоционалната интелигентност на А. Фърнам и К. Петридес (Petrides & Furnham, 2000), а отговорите отговорите са в следния диапазон: винаги съм съгласен – 1 т.; често съм съгласен – 2 т.; много рядко съм съгласен – 3 т.; никога не съм съгласен – 4 т.
Критерии и показатели:
1. Ориентиране в социална среда – умения за управляване на поведението в организирани и свободни ситуации, самоконтрол върху импулсите, готовност за взимане на решение, емоционални реакции; показатели: бързо, средно, понякога, никога не се ориентира.
2. Поведенчески умения – умения за разрешаване на конфликти и справяне с проблеми; показатели: винаги успява да разреши конфликт и да се справи с проблем, често, понякога, никога не успява.
3. Нравствени взаимоотношения (междуличностно общуване) – детето проявява внимание, загриженост, чувствителност към чувствата на другите; показатели: винаги проявява, често, понякога, никога не проявява.
4. Умения за диференциране и назоваване на емоции – свои и чужди; показатели: диференциране и назоваване на над 6 емоции, на 5–6, 3–4, до 2 емоции.