Анализ на резултатите от педагогическия експеримент
1. Констатиращ етап на експеримента.
1.1. Резултати от диагностичното наблюдение.
Най-много положителни прояви са отчетени в педагогическите ситуации, следвани от игрите с правила, сюжетно-ролевите игри и на последно място – игрите на открито. Изводът е, че самоконтролът върху взаимоотношенията и добрите обноски в СРИ и игрите на открито е занижен, децата проявяват висока импулсивност в игровата дейност, където се наблюдават и по-чести форми на агресия – 45,65% от тях проявяват в общуването си вербална или физическа агресия.
1.2. Резултати от Проективната методика на Рене Жил.
Резултатите показват честота на близост с останалите и поносимост към чужда агресия – всяко четвърто дете (27,80% ) предпочита усамотение и самоизолираност, а 22,24% от децата биха реагирали пряко на евентуална физическа агресия.
1.3. Резултати от детската продуктивна дейност.
Обособяват се следните групи деца: диференциране до две емоции (ниско ниво) – 13,05%, от три до четири (средно ниво) – 52,16%, пет-шест и повече емоции (високо и много високо ниво) – 34,79%.
При една от рисунките се наблюдава преднамерено затъмняване на целите лица в различни цветове (зелен, лилав), което според Копитц е индикатор за тревога, безпокойство, а степента на затъмнение показва високо ниво на тревожност. В същата рисунка една от човешките фигури е с дълги, стигащи до под коляното ръце, което говори за открита агресия. Всъщност детето е хиперактивно, с нарушения в когнитивното си развитие.
Изводът е, че повечето от децата не демонстрират високи нива на знания за лицевата експресия, като предимно се ориентират в основните четири емоции – радост, тъга, гняв и щастие.
1.4. Резултати от интервюто.
Въз основа на въпросите децата съумяват да определят собственото си емоционално състояние, както следва: в много висока степен – 32,50%, във висока – 37,76%, в средна – 19,84%, и в ниска степен – 9,83%.
Представените резултати от констатиращия етап на експеримента ориентират изводите в следните посоки:
- Необходимо е целенасочено да се работи за снижаване на импулсивността и повишаване на самооценката на децата.
- Развиването на умения за самоконтрол у децата ще спомогне за ограничаване на проявите на вербална и физическа агресия, което ще подобри взаимоотношенията между тях.
- Насърчаването на емоционалната чувствителност ще повиши отговорността да се откликва с адекватни постъпки в общуването и ще повлияе върху развитието на емпатията.
2. Формиращ етап на експеримента.
За целта на формиращия етап бяха използвани интерактивни игри, организирани в следните модули.
Модул „Разпознаване и предаване на емоции, умения за безсловесно общуване”
Цели:
- Разпознаване на чувствата (щастие, тъга, радост, страх, изненада, гняв, удоволствие, огорчение, разочарование, гордост, срам);
- Развиване на способността:
– да бъдат откривани по лицевия израз като източник за ориентиране в чуждите преживявания и поведение,
– да бъдат назовавани – формиране на активен речник на детето за тях,
– да бъдат изразявани – развиване на умения у детето за лицева експресия.
Дейности:
- Ситуационен метод – драматизация: „С изключен звук”, „Отгатване на чувства”, „Познай чувството”;
- Психогимнастика – игри за развиване и коригиране на емоциите и чувствата, за психофизическо разтоварване, подобряване на самочувствието и настроението: „Зяпачи”, Разузнавачи”, „Пътечка”, „Не знам”, „Вземи и предай” „Емотикон”, „Покажи емоциите си”, „Изиграй като…”.
Рефлексия: Как се почувствахте, докато играехте? Изпитвали ли сте тези емоции преди? Разпознахте ли емоциите на останалите? Как се почувствахте, виждайки свой приятел щастлив (тъжен и т.н.)?
Допълнителни дейности:
- „Албум на чувствата” – припомняне с рисунки и снимки на децата на всяка емоция;
- „Азбука на емоциите” – изработване на букви и символи на основните емоции от цветен пластилин.
Модул „Умения за емоционален контрол”
Цели:
- Разпознаване на ранните прояви на емоционалните реакции в себе си и у останалите и пренасочване на мислите и енергията в положителна посока;
- Показване на децата колко лесно се прекрачва границата между игра и насилие;
- Акцентиране върху избягването на грешките при безсловесно общуване – неизползване на агресивни жестове.
Дейности:
- Симулационни игри за преживяване на предизвикателство в безопасна среда (Ходжис, 2012): „Сила или Насилие”, „Стой спокоен”, „В автобуса”, „Честна борба”, „Слонът”.
Рефлексия: Как се чувствахте? Беше ли честна играта? Ако не, защо? Имаше ли насилие въпреки правилото „Не на насилието”? Това игра ли беше, или сериозен конфликт? Хареса ли ви да я играете?
Допълнителни дейности:
- Изработване на правила в групата;
- Решаване на казуси;
- „Успокояваща кошница” с успокоителни задачи;
- Релаксиращи техники за отпускане и постигане на спокойствие – физически и дихателни упражнения и игри, включени в различни режимни моменти („Еволюционната игра”, ,„Подвижните думи”, „Гумената шия”, „Лейкопласт”);
- Музикотерапия чрез слушане на релаксираща музика, свободна импровизация, пеене и движение с музика;
- Смехотерапия в ежедневни смешни минутки;
- Арт терапия (Бакълтър, 2010) [1] – теми: „Рисуване с пръсти”, „Торнадо”, „Рисуване с недоминантна ръка”, „Рисуване със затворени очи”, „Предаване на групова рисунка”, „Нарисувай страховете си”.
Модул „Доверие”
Цели:
- Повишаване на чувството на доверие, изграждане на авторитет, поемане на отговорност за другите;
- Развиване на умение за работа в екип (или всеки печели, или всеки губи);
- Приучване на децата да изразяват словесно чувствата си.
Дейности:
- „Пералня“, „Довери се“, „Ще разкажем“, „Докосни партньора“, „Моето лично пространство“, „Избери си приятел“, „Спирка на доброто“, „Тайнопис” (Ходжис, 2012), „Водене на сляп”, „Тъмен тунел”, „Каране на кола”, „Робот”, „Задружният волейбол”.
Рефлексия: Как се чувствахте? Лесно ли беше да изразите словесно и несловесно чувствата си? Трудно ли беше да се придвижвате като сляп човек? Как се чувстваше детето със завързани очи? Как се чувстваше детето, което го „водеше”?
Модул „Комуникативни умения”
Цели:
- Преодоляване на проблеми с взаимоотношенията и изграждане на екип чрез диалог;
- Подобряване на работата в екип.
Дейности:
- Симулационни и ролеви игри: „Заеми позиция“, „Интервю“, „Тв шоу”, „Довърши изречението”, „ В мрежата”.
Рефлексия: Лесно ли беше да комуникирате? Защо? Трудно ли беше да сте куклата? Изненадани ли бяхте от приликите? Това накара ли ви да се чувствате щастливи?
Модул „Приобщаване”
Цели:
- Оценяване на задружните усилия и груповите постижения в общите игри;
- Насърчаване на сътрудничеството и отговорността вътре в групата (работа в екип, прояви на внимание, сърдечност, позитивност).
Дейности:
- Адресира се осъзнатост на групата: „Пингвинът”, „Маратон на прегръдките”, „Робот”, „Въздушен хокей”.
Рефлексия: Какво се случи? Кой се чувства добре по време на играта и кой – не? Как се чувстваха децата, които паднаха? Какво беше усещането? Какво могат да направят всички, за да не пада никой във „водата”? (Упражнението завършва с обобщение, че всички печелят и могат да подобрят резултатите си следващия път, че групата е най-важна и главното е, че няма нито победители, нито победени.)