Развиване на емоционалната интелигентност на 6–7-годишните деца чрез интерактивни игри

3. Контролен етап на експеримента.

За оценка децата се поставят в условията на констатиращия етап с аналогични тестове и единици за наблюдение.

3.1. Обобщен анализ на резултатите от диагностичното наблюдение.

Сравнителният анализ на резултатите от диагностичното наблюдение в констатиращия и в контролния етап на проведения експеримент установява при всички деца увеличаване на броя на фиксираните положителни прояви, регистрират се по-високи нива на толерантност и по-ниски нива на тревожност и агресия (вербална и физическа), демонстрират се по-добри обноски и маниери. Наблюдава се нарастване на броя деца, проявили желание за общуване с връстници в педагогическите ситуации – от 69,60% на 86,96%, и в игрите с правила – от 56,55% на 73,91%, спаднал е броят на склонните към усамотение деца, като пет от тях са проявили желание за съпричастност и са оказали помощ.

3.2. Обобщен анализ на резултатите от Проективната методика на Рене Жил.

Сравнителният анализ на резултатите от Проективната методика в констатиращия и в контролния етап на експеримента също установява положително нарастване. В края на изследването 41,54% от децата се чувстват в благоприятна позиция (спрямо 39,13% в началото), а 68,56% имат усещане за удовлетвореност от общуването си с членовете на семейството и сред връстници (спрямо 43,48% в началото). Наблюдава се спад в предпочитаното агресивно и нападателно поведение. И още една положителна констатация – спаднал е процентът на децата, които обикновено имат усещане за изолираност, чувство на самота. Анализът установява намаление и в броя на склонните към физическа агресия деца – от 22,24% на 8,70%.

3.3. Обобщен анализ на резултатите от детската продуктивна дейност.

Положителни тенденции очертава и направеният сравнителен анализ на резултатите от детската продуктивна дейност в констатиращия и в контролния етап на педагогическия експеримент. Преди експеримента 13,05% от децата диференцират до две емоции (ниско ниво), а при контролния етап те бележат спад до 8,70%. С резултати в средното ниво – до четири отчетени емоции, в началото са 52,16% от децата, а в края на експеримента процентът на диференциралите до четири емоции деца е спаднал на 13,05. При високото ниво – между пет и шест емоции – се установява нарастване от 26,09% преди експеримента на 30,45% в края на изследването. Особено впечатляващ и удовлетворяващ резултат от контролния етап наблюдаваме при последната, много висока степен – процентите са нараснали от първоначалните 8,70% на 52,20%. В рисунките от контролния етап не са открити емоционални индикатори на Копитц. Обобщеният анализ убедително доказва ефективността на приложените модули на въздействие.

3.4. Обобщен анализ на резултатите от интервюто.

Анализът на получените резултати от приложението и на този метод на психолого-педагогическото изследване още веднъж потвърждава ползата от проведения експеримент и неговата ефективност. Сравнението на резултатите от интервюто в констатиращия и в контролния етап на изследването показва петкратно намаляване на броя на децата, демонстрирали в началото на експеримента много ниски нива на усещане за собствено благополучие – да са доволни от себе си, да се чувстват щастливи и да смятат, че хората около тях ги харесват. Подобни са резултатите и по отношение на чувството за самоконтрол: наполовина се е снижил процентът на децата, които признават, че често се бият; двойно е нараснал броят на децата, които смятат, че имат много приятели, че се разбират с всички и че са наясно с чувствата, които ги завладяват – гняв, тъга…; спаднал е процентът на децата, които притежават беден емоционален речник.

Обобщение на резултатите от педагогическия експеримент

• Педагогическото наблюдение, практическите и игровите технологии, проучваните продукти на детско творчество, беседите и педагогическата диагностика ми дават основание да обобщя, че изследователската работа доказа валидността на хипотезата, а именно: използването на интерактивни игри за развиване на емоционалната интелигентност подобри уменията на децата за емоционална сензитивност и доведе до по-ефикасно междуличностно общуване; разви невербалните и вербалните поведенчески умения на децата; повиши емоционално-волевата готовност на децата – умението им да управляват поведението си (в основни и допълнителни ситуации), способността да съхраняват работоспособността си в рамките на ситуацията и престоя в детската градина; повиши емоционалната им устойчивост (регулация на емоциите); засили произволната регулация на вниманието – концентрация, устойчивост, превключване; разви умението им да задържат импулсите си; подобри умението им за продължително действие, като използват волево усилие – поставя „трябва” над „искам”.
• Разглеждането на проблема за емоционалната интелигентност (емоционално-волева и нравствена регулация) спомага за очертаване на индивидуалния психологически профил на детето по посока на детската активност (емоционална, познавателна, социална). По този начин се осъществява ранна диагностика и се открива възможност за своевременно формиращо взаимодействие и създаване на готовност на детето за адаптирането му в училищната среда.

Очаквам в дългосрочна перспектива тези деца – бъдещи ученици, да демонстрират по-добър самоконтрол, социална осъзнатост и готовност за взимане на решения в социалната среда както в училище, така и извън него.