Интересно е да се отбележи, че на третия въпрос – „Колко често сте виждали прояви на агресия върху други деца в училище?” – от всички 276 анкетирани ученици 136 твърдят, че са виждали прояви на агресия в училище. Най-често свидетели на агресия над други деца са ставали: 30 ученици – всеки ден, 98 – няколко пъти седмично, и 8 ученици – един път седмично. Данните графично са представени на фигура 3. Според резултатите от проучването 140 ученици не са били свидетели на прояви на агресия в училище.
Изводи от изследването и препоръки
Агресията в училище е огледален образ на обществената агресия. Неспособността на младите хора да си изградят устойчиви критерии за добро и зло, външните фактори като интернет и мултимедийни игри, отчуждението, застрашеността на децата от посегателства – всичко това обрисува една необичайна и обезпокоителна обстановка със завишени нива на агресия.
Агресията винаги е плод на определени мотиви. Те подбуждат към дейности за задоволяване на различни потребности. В наши дни при много голяма част от учениците се наблюдава рязко намаляване на потребностите от знания, наука, изкуство, спорт, от една страна, а от друга – рязко нарастване на други потребности, които в повечето случаи определяме като демонстриране на надмощие, включително и под формата на агресия.
Става пределно ясно, че съществува висока взаимозависимост между активното участие на ученика в учебния процес и неговата дисциплина. Има обаче и други причини, когато добри ученици, дори отличници, проявяват агресивно поведение. При тях те обикновено са свързани с индивидуални психофизиологически особености на ученика, което изисква компетентната намеса на учител или педагогически съветник.
Учители и училищни психолози споделят мнение, че в училище е по-разпространена вербалната агресия, която те трудно могат да повлияят, а физическата форма на агресия се изразява в блъскане и удряне. Всеки ден в училище има случаи на агресия, независимо дали тя ще се изразява в размяната на груби думи, или ще се стигне до сбиване. Недобрата семейна среда, липсата на дисциплина в училище, материалните различия между децата, както и компютърните игри и филмите с насилие са сред основните причини, смятат родители,учители и ученици. Агресията не съществува само в училище – в часа или в междучасията. Тя е и в училищния двор, и на улицата, и в дискотеката…
В резултат на проведеното анкетно проучване може да се направят следните препоръки, за да се опазят животът и здравето на подрастващите.
За ефективното справяне с агресията е от изключително значение да се повлияе и промени поведението на всяко дете, а не усилията да се съсредоточават само върху преките извършители и потърпевши. Начините и подходите за това са различни, но те са неделима част от общата стратегия за справяне с явлението (Колева, Легурска & Цветанова, 2001; Легурска, 2018).
Да се подкрепя всеки опит на детето да реши междуличностните си конфликти по мирен, ненасилствен начин.
Да се помага на децата да изразяват с думи в спокойна форма своите искания и чувства към другите. Да им се обяснява механизмът на конфликтите. Да се учат на гражданско образование, да искат помощ от другите; да се подпомагат да осъзнаят причините и следствията от агресията (Захариев, Стоименова & Легурска, 2011; Легурска, 2018).
Да се зачита личното достойнство на всеки един ученик.
Всички субекти в училищната общност – ученици, учители, педагогически съветници, родители, непедагогически персонал, да бъдат ангажирани с проблема и въвлечени в активното прилагане на мерките за неговото решаване.
-
- Захариев, З., Стоименова, Б. & Легурска, М. (2011). Развиване на обществени и граждански компетентности при ученици от прогимназиален етап. Ръководство за учители. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски”.
- Колева, И., Легурска, М. & Цветанова, Л. (2001). Правото на детето на права. София: Движение „Предтечи”.
- Легурска, М. (2018). Гражданско образование в детската градина и в началното училище. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски”.
- Стаматов, Р. (2008). Детската агресия. Пловдив: Хермес.
-
доц. д-р Ивайло Прокопов, Софийски университет „Св. Климент Охридски” – Департамент за информация и усъвършенстване на учители
iprokopov@gmail.com
рецензент: доц. д-р Мирена Легурска
1 2