В съдържанието на читанките за началната училищна степен са включени различни по жанр творби: приказки, разкази, стихотворения, басни, народни песни, гатанки и др. Приказките заемат съществено място в тях. Те са обичани от малките ученици и предпочитани пред другите жанрове. Приказките са благодатен материал за по-цялостни наблюдения върху художественото им своеобразие, за акцентиране върху някои белези от тяхната характеристика като жанр на епическо произведение, за формиране на умения за преразказване.
За постигането на цялостно възприемане на художественото произведение е необходимо да се определи какви знания за отделните жанрове трябва да получат учениците и какви умения трябва да формират.
За приказките, включени в читанките, може да се обобщи следното:
1. Те са кратки, достъпни, което предполага бързото им запомняне и възпроизвеждане.
2. Като учебно съдържание тези приказки биха съдействали най-много за формиране на следните умения у децата:
а) за разбиране на темата, осмисляне на границите й и за разкриване с относителна пълнота;
б) за подчиняване на собственото изложение на определена мисъл;
в) за последователност в изложението и разгъване на сюжетното действие.
В читанките за различните класове в началното училище са заложени различен тип задачи, които ориентират учителя и учениците върху различните страни от съвместната им работа с художествения текст в урока. Част от задачите стимулират речевото развитие на учениците. Широко се използват и задачите с текстови характер, които показват степента на разбиране на текста като цяло или на отделни негови страни (Здравкова, 1992).
С помощта на интерактивните презентации в часовете по четене новите знания и понятия може да бъдат онагледени богато и да станат интересни и привлекателни за възприемане. Обучението по литература в начален етап е немислимо без съблюдаването на принципа за нагледност. Нагледността е задължително условие, тъй като тази учебна дисциплина дава комплекс от знания, част от които са твърде абстрактни. От друга страна, „онагледяването е необходимо условие за преодоляване на формализма в обучението” (Михнев, 1999).
Мултимедийните презентации като дидактическо средство намират широко приложение в началното училище.
„Компютърната презентация е информационна технология за представяне на идеи по интересен и разбираем начин пред аудитория. Презентацията съдържа систематизирана информация по даден проблем. За успеха на презентацията пред публика са важни: събуждане на вниманието на слушателите, насочване на техните интереси, пораждане на желание и предизвикване на действие. Отделните елементи на презентацията са слайдове, като всеки слайд има определена структура и оформление. Компютърната презентация съчетава в себе си различни информационни технологии – компютърна текстообработка, електронна таблица, компютърна графика, работа в интернет среда и др. Тя изпълнява ролята на интегриращ модул в обучението по информационни технологии и в същото време представя възможности за създаване на елементи на интерактивна среда на обучение” (Брънекова, 2010).
Презентацията е учебно средство, което последователно и достъпно представя учебния материал. Тя е динамично дидактическо средство, включено в процеса на обучение, за да подпомогне цялостното развитие на ученика. Средство, в което дидактическият материал „оживява”. Ако едно знание може да се представи словесно чрез речта, то чрез презентацията се подкрепя по графичен начин – анимации, рисунки, снимки и схеми.
Добре разработените презентации отговарят на следните дидактически правила и принципи и съдействат за тяхното усъвършенстване:
1. Нагледност. Обогатяването на сетивния опит на учениците, уточняване на сетивните им представи и развитие на наблюдателността (Андреев, 2000). Няма друго дидактическо средство, което така добре да покрива този принцип на обучение, както мултимедийната презентация. Идеално съчетава нагледността със словото. Това свойство на презентацията е използвано в педагогическия експеримент при анимирането на приказките.
2. Съзнателност. Осигурява задълбочено познаване на фактите, определенията, осмисляне на изводите и обобщенията, прилагане на знанията и уменията в практиката (Иванова, 1988). Съзнателността в процеса на обучение се изразява в умението ученикът да превърне новите знания в система и да ги свърже със старите в причинно-следствени връзки.
3. Активност. Изразява се в отразително-преобразуващо отношение на ученика към обекта на познанието.
4. Достъпност. За да покрие дидактическите правила за достъпност, презентацията трябва да отговаря на следните изисквания:
– от лесното към трудното;
– от известното към неизвестното;
– от простото към сложното;
5. Системност. Добре разработената презентация е съвкупност от взаимносвързани слайдове, образуващи определена цялост и завършеност. Презентацията напълно покрива принципа за системност на новоусвоеното знание от учениците и то заема своето логично място в цялостната познавателна дейност.
6. Индивидуален подход. Индивидуалните особености имат пряко значение за усвояването на знания, умения и компетентности. При така разработените презентации всички ученици са поставени в еднакви условия. Степента на усвояване на знанията зависи от техните умствени способности.
В уроците за възприемане на различни по жанр произведения компютърните презентации само допълват и разнообразяват учебната дейност, като съчетават своите възможности с всички останали методи и похвати, използвани от учителя, т.е. презентацията е само елемент от урока, едно модерно техническо средство за мотивиране на учениците за работа през часа.
При разработването и използването на презентациите, анимациите и вграждането в тях на готови слайдове от различни електронни издания са спазени следните основни принципи:
1. Не се допуска механично пренасяме на написаното в учебниците върху слайда, защото това е неефективно за обучението и не оползотворява възможностите на компютърната презентация за положително въздействие върху обучаваните. Презентацията трябва да се използва като обучаваща и взаимодействаща с ученика среда. Само така нейните възможности ще се разгърнат пълноценно за нуждите на образованието.
2. Приложението й се обмисля внимателно, като се съобразява къде то ще е най-ефективно с оглед на качественото и увлекателно организиране на работата в часовете по литература.
3. Изхожда се от разбирането, че онагледяването улеснява процеса на усвояване на знания, съдейства за задълбочаване на интереса към обучението и подобрява неговото качество. Чрез визуализирането литературните произведения се възприемат по-добре от учениците.