Здравното възпитание е процес на целенасочено, системно организирано взаимодействие между субектите за овладяване на нормите за здравословен начин на живот (Проданов, 2000). То е ефективна организация на педагогическа дейност, активна духовна и физическа нагласа за усвояване на знания и опит, водещи до положителни изменения у личността, свързани с опазване и съхраняване на здравето.Тревожното състояние на здравето като цяло на съвременните български деца и високата смъртност, на която сме свидетели, обуславят значимостта на проблема за повишаване на здравната култура на подрастващите преди формирането на рисково за здравето поведение у тях. Това е възможно само чрез осигуряването на оптимални условия за реализация на здравно образование и здравно възпитание – две страни на един процес. Ефективното протичане на този процес в образователно-възпитателната практика на българското училище би гарантирало формирането у подрастващите на навици и умения, потребности и нагласи за опазване на здравето – своето и това на другите.
Чрез здравното възпитание се цели формиране на съзнание и самосъзнание и на морално-волеви качества за предпазване на собственото здраве и здравето на другите, изграждане на такава ценностна система, която ще позволи на личността хуманно отношение към здравето и живота като непреходни ценности. Това е възможно само чрез осигуряването на оптимални условия за реализация на здравно образование и здравно възпитание – две страни на един процес (вж. Проданов, 2011; Брехман, 1981; Гутко, 1988). Понятието здравно възпитание се употребява винаги когато има организиран процес за опознаване на здравето, формиране на отношение и умения за опазването му и този процес е добре планиран и обезпечен със средства и кадри.
Здравното възпитание има свои принципи, а именно:
- Интегративност;
- Единство на възпитателните изисквания от страна на учители, родители и лекари;
- Недопускане на негативно въздействие върху възпитавания;
- Индивидуален подход (многовариантност);
- Продължителност и непрекъснатост;
- Многофакторност.
Здравното образование се осъществява посредством въздействието на различни институции – семейство, училище, социална среда, неформални общности, средства за информация и развлечение.
В училище процесът на здравното образование се реализира в обучението по всички учебни дисциплини във всички класни, извънкласни и извънучебни форми, като информацията се получава по формални (регламентирани) и неформални (нерегламентирани) пътища, при спонтанно възникващи или преднамерено случайни ситуации.
В чл. 2 на Наредба № 13 от 21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование (ДВ, бр. 80 от 11.10.2016 г.) се посочва: Здравното образование се осъществява в училищата, детските градини и центровете за подкрепа за личностно развитие в системата на предучилищното и училищното образование.
Здравното образование е насочено към развитие на умения за създаване или поддържане на здравословен стил и условия на живот и за доброволното адаптиране към поведение, благоприятстващо здравето (чл. 3, ал. 3). Като цел на здравното образование е определено изграждането на автономна и активна личност, която „подбира адекватна информация, продукти и услуги за подобряване на здравето и поддържа здравословен начин на живот за себе си и за околните” (чл. 4, т. 1, б. и).
Очакваните постижения на учениците от обучението са определени в утвърдения с Наредбата Държавен образователен стандарт за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование.
В рамковите изисквания за резултатите от обучението по здравно образование (Приложение № 2 към чл. 14, ал. 2, т. 2 на Наредба № 13) знанията, уменията и отношенията, които се очаква учениците да придобият през различните степени и етапи на образование, са конкретизирани в следните области на компетентност:
- Психично здраве и личностно развитие;
- Физическо развитие и дееспособност;
- Превенция на употребата на психоактивни вещества;
- Безопасност и първа помощ;
- Сексуално здраве и сексуално преносими инфекции;
- Лична хигиена;
- Хранене.