Съвременни акценти на здравното възпитание и образование в българското училище

В училищната среда процесът на здравното образование се реализира като субект-субектни взаимоотношения, чрез активната комуникация между учител (психолог, лекар, друг специалист) и ученик. Този процес е насочен към повишаване на знанията за здравословен начин на живот и овладяване на уменията и навиците чрез мотивиране на отношенията, поведението, мисленето, съобразно с конкретните изисквания на здравословните навици и начин на живот като цяло (вж. Прокопов, 2018; Прокопов, 2018).
Интегралната същност на здравното образование предоставя много и разнообразни възможности за неговото осъществяване:

• Въвеждане на здравни аспекти в учебното съдържание на различни дисциплини и в отделни уроци от общозадължителната подготовка;
• Осигуряване на достъпна и подходящо дозирана научна информация за запознаване и коментар в часа на класа;
• Включване в извънурочна и извънучилищна дейност, като клубове, дискусии, изложби, викторини, спортни състезания, туристически походи и др.;
• Създаване на самостоятелна учебна дисциплина в гимназиалния курс, която да представя най-актуалните проблеми, имащи отношение към здравето и живота на младите хора и тяхното бъдеще.

В този контекст е редно да отбележим и някои от актуалните проблеми, стоящи пред здравното образование. Едни от най-често срещаните и тревожни сред тях са:

• рисково сексуално поведение, начало на полов живот на възраст 14–16 години;
• висока честота на ранната бременност (до 19 години);
• нарастване на сексуално предаваните инфекции;
• широко разпространение на тютюнопушенето;
• увеличаване на употребата на алкохол;
• нарастване на злоупотребата с психоактивни вещества;
• нарастване на броя на сърдечносъдовите заболявания;
• широко разпространение на агресията и насилието в училище;
• увеличаване на числеността на децата с изменения в опорно-двигателния апарат.

Всичко това налага да се обърне сериозно внимание както на обучението и възпитанието в здраве, така и на здравната профилактика. Въпросът за здравното възпитание на учениците е първостепенен и обучението в здравословен начин на живот се третира като една от основните образователни цели. Не може да не отбележим, че един от най-наболелите проблеми – нарастването на процента на гръбначните изкривявания при децата, е масово неглижиран. Липсват всякакви дейности по превенция на гръбначните изкривявания при учениците, въпреки че са разработени множество методики и са проведени редица научни изследвания по темата (вж. Прокопов, 2018; Костов, 2018; Костов, 2015; Костов, 2013).

Държавният образователен стандарт за здравно образование беше утвърден след създаването на ДОС за общообразователна подготовка и заложените в него очаквани резултати не бе възможно да се включат при планирането на учебното съдържание по общообразователните предмети. То се осъществява интегрирано в процеса на общообразователна подготовка, защото няма отделен общообразователен предмет. Като самостоятелен учебен предмет може да се осъществява в избираемите часове от разширената подготовка или в допълнителната подготовка по решение на училището. Отделни теми и компетентности се засягат в общообразователната подготовка в рамките на учебните предмети „Човекът и природата“ и „Биология и здравно образование“, но все още не е осигурен достъп до системно интерактивно здравно и сексуално образование за всички български ученици. Необходимо е да се потърси механизъм да се преодолее този проблем и в системното здравно образование да бъдат включени всички млади хора в българското училище. Необходимо е да се обвърже спортът като най-близко звено до здравното възпитание с правните аспекти и стандарти за обучение по здравно образование (Прокопов & Стоянова, 2018).

В заключение, здравното възпитание е един от основните компоненти в системата на възпитанието. То е целенасочен процес и дейност за обезпечаване на физическото и психическото здраве на индивида. Здравното възпитание започва веднага след раждането на детето и продължава през целия му съзнателен живот. То се изразява в овладяването на максимум здравни знания, умения и навици, в изграждането на ценностно отношение и мотивация за опазване на здравето и в утвърждаването на здравословния начин на живот като жизнен стереотип.