Повишаване на интереса на учениците към природните науки чрез обучение с практическа насоченост в занимания по интереси

Протокол на лабораторно упражнение № ……
Тема: Определяне на pH на разтвори от различни вещества

I. Теоретична част
Количествена мярка за киселинността на средата, т.е. дали един разтвор е с киселинни или с основни свойства, е водородният показател. Той се означава съкратено pH (чете се „пе-ха”). pH може да се променя от 0 до 14. Ако разтворът е киселинен, pH е по-голямо от 7. Ако разтворът е основен, pH е по-малко от 7. Ако разтворът е неутрален (нито киселинен, нито основен), pH е равно на 7 (например чистата вода). За определяне на pH се използват индикатори – това са вещества, които променят цвета си в киселинна или основна среда. В киселинна среда индикаторът се оцветява в червено, а в основна (алкална) – в синьо. Интензивността на оцветяването зависи от силата на киселинността или алкалността на разтвора. В аптеките се продават т.нар. pH тест ленти. Различните цветове на цветята, плодовете и зеленчуците се дължат на сложни вещества, наречени багрила. Някои от тези багрила променят цвета си в разтвор на киселина или на основа, т.е. те може да се използват като индикатори.

ІI. Ход на работа

Задача 1. Направете pH индикатор от червено зеле.

Зелето съдържа багрилото антоциан, което променя цвета си в различна среда.

Необходими уреди и материали: ½ глава червено (цветно) зеле, котлон, нож и дъска за рязане, тенджера, 1 голям буркан, спирт.

Последователност на действията:
1. Нарежете червеното зеле на ситно. Кипнете половин литър вода в тенджера.
2. Прибавяйте зелето внимателно в кипящата вода и изключете котлона. Оставете зелето да постои около 30 минути, докато се охлади напълно.
3. Излейте течността в буркана, като прецедите и изхвърлите използваното зеле в кошчето за боклук. Получената течност се нарича извлек. Тя трябва да има тъмновиолетов цвят.
4. Прибавете към извлека спирт (в съотношение спирт към извлек 1:5), за да не се развали индикаторът.

Така направеният индикатор може да се използва месеци.

Задача 2. С направения индикатор от червено зеле определете киселинността на следните вещества: вода, оцет, амоняк, сода бикарбонат, прах за пране, лимонтузу, кисело мляко, неизвестно вещество (разтвор на амониев хлорид – нишадър).

Необходими уреди и материали: 8 епруветки, статив за епруветки, шпатули, капкомери, мензура.

Последователност на действията:
1. Налейте в първата епруветка 3 мл вода. С капкомер добавете в епруветката 2 мл от индикатора червено зеле. Наблюдавайте промяната в цвета на разтвора. Определете pH на разтвора, като сравните получения цвят с предоставената ви скала. Резултатите нанесете в таблицата.

Вещество	Цвят на разтвора	Приблизително pH	Киселинна или основна среда

2. Налейте във втората епруветка 3 мл оцет. С капкомер добавете в епруветката 2 мл от индикатора червено зеле. Наблюдавайте промяната в цвета на разтвора. Определете pH на разтвора, като сравните получения цвят с предоставената ви скала. Резултатите нанесете в таблицата.
3. Налейте в третата епруветка 3 мл разтвор на амоняк. Бъдете много внимателни, за да не вдишате от силните изпарения на амоняка. С капкомер добавете в епруветката 2 мл от индикатора червено зеле. Наблюдавайте промяната в цвета на разтвора. Определете pH на разтвора, като сравните получения цвят с предоставената ви скала. Резултатите нанесете в таблицата.
4. Поставете в четвъртата епруветка с помощта на шпатулата сода бикарбонат. Налейте 3 мл вода, за да получите разтвор. С капкомер добавете в епруветката 2 мл от индикатора червено зеле. Наблюдавайте промяната в цвета на разтвора. Определете pH на разтвора, като сравните получения цвят с предоставената ви скала. Резултатите нанесете в таблицата.
5. Поставете в петата епруветка с помощта на шпатулата прах за пране. Налейте 3 мл вода, за да получите разтвор. С капкомер добавете в епруветката 2 мл от индикатора червено зеле. Наблюдавайте промяната в цвета на разтвора. Определете pH на разтвора, като сравните получения цвят с предоставената ви скала. Резултатите нанесете в таблицата.
6. Поставете в шестата епруветка с помощта на шпатулата лимонтузу. Налейте 3 мл вода, за да получите разтвор. С капкомер добавете в епруветката 2 мл от индикатора червено зеле. Наблюдавайте промяната в цвета на разтвора. Определете pH на разтвора, като сравните получения цвят с предоставената ви скала. Резултатите нанесете в таблицата.
7. Поставете в седматата епруветка с помощта на шпатулата кисело мляко. Налейте 3 мл вода, за да получите разтвор. С капкомер добавете в епруветката 2 мл от индикатора червено зеле. Наблюдавайте промяната в цвета на разтвора. Определете pH на разтвора, като сравните получения цвят с предоставената ви скала. Резултатите нанесете в таблицата.
8. В последната епруветка има прозрачен разтвор на неизвестно вещество. Определете pH на разтвора. Резултатите нанесете в таблицата.

Изводи:

………………………………………………………………………………………………………………………

Задача 3. С индикатора от червено зеле си направете pH тест ленти.

Необходими уреди и материали: индикатор от червено зеле, филтърна хартия, ножици.

Последователност на действията:
1. Изрежете от филтърната хартия ленти с дължина 5 см и широчина 1 см.
2. Потопете лентите в индикатора и ги оставете да изсъхнат.
3. Така направените pH тест ленти може да се използват дълго време.
4. Направете pH тест (като използвате pH тест лентите) на други вещества в домакинството.
5. Залепете pH тест лентите, като срещу всяка напишете името на изследваното вещество и неговият характер /киселинен или основен/.

Заключение

Извънкласната форма на работа е необходима и ценна за организиране на дейността на учениците. Позволява да се прилага диференциран подход към учениците, така че те да получат морално удовлетворение не само от конкретните успехи, но и от интелектуалното търсене в процеса на решаване на поставените задачи. Заниманията по интереси са и активна форма за учене. Те разширяват познанията на учениците, въвеждат ги в по-сложни проблеми на науките, формират по-задълбочени интереси у тях.

Проведените занимания с групата по интереси „ПриродоЗнайко” по заложените в програмата теми за извършване на опити с практическа насоченост допринасят за осмислянето на изучаваните явления, закони и теории като необходимост за практиката. Учениците придобиват за най-малко време точни и убедителни знания, с което се повишава ефективността на учебния процес. И съвсем не на последно място – осъществената дейност мотивира много голяма част от учениците в групата да изучават предмета „Човекът и природата” с по-голям интерес и по-задълбочено.

---