В часовете по РПП „Екскурзоводство и анимация в туризма“, „Информационни технологии в туризма“ и „Чужд език по професията“ учениците могат да предложат собствена виртуална екскурзия, свързана с учебния материал по литература, и обратно.
По-надолу представям моя опит в интегрирането в часа по литература на знанията и уменията на учениците, придобити в часовете по разширена професионална подготовка.
За да обобщим усвоените в раздел „Българско възраждане“ знания, предложих на учениците работа по проект „Виртуална литературна екскурзия в…“. Възможността за получаване на добра оценка е важен фактор за мотивация при тях и поради това не се усъмних в желанието им за участие. За да направят виртуална екскурзия, свързана с епохата на Възраждането, към знанията си по литература учениците трябваше да прибавят знанията си по информационни технологии, знанията по екскурзоводство за технологията на изработване на туристически маршрут и за специфичните техники за изнасяне на екскурзоводска беседа, както и знанията си по чужд език. Така създаденият продукт – виртуална екскурзия – бе изготвен на базата на интегративното взаимодействие между часовете по общообразователна и професионална подготовка, между научните знания и практическите умения.
Разделих учениците на групи. С цел намаляване на риска от обособяване на силни и слаби, заинтересовани и незаинтересовани, момичета и момчета използвах 5 плода (банан, киви, ябълка, портокал и ягода), които заместваха номерата от 1 до 5, от 6 до 10 и т.н. След като групите бяха формирани, всяка група си определи отговорник, ангажиран с проследяване и синхронизиране на работата на екипа. Той изтегли и името на възрожденския град (Котел, Елена, Трявна, Габрово, Банско), в който групата трябваше да проведе виртуална екскурзия, обръщайки специално внимание на личности, места и събития, свързани с епохата на Възраждането.
След това заедно с учениците определихме целите и задачите и избрахме обектите на екскурзията, чрез представянето на които ще се постигнат целите.
Задачите включваха запознанство със забележителностите на дадения град: географско положение, архитектура, емблематични за Възраждането места, личности, занаяти, традиционна кухня. Всеки от групата трябваше да подбере определена информация за избрания обект, да подготви папка с данни, след което членовете на екипа заедно да ги обобщят в екскурзоводска беседа. Подготвената беседа трябваше да прозвучи и на чуждия език, изучаван от учениците (в случая английски език). Задължителна част от беседата бе и презентирането на характерно за града/региона традиционно ястие.
Изборът на начина на представяне до голяма степен бе предопределен от придобитите до момента знания и умения (най-вече по ИТ). Добро впечатление от този етап на работата остави наблюдаваното взаимодействие на учениците не само вътре в групата, а и между отделните групи. Не конкуренция, а сътрудничество личеше при обсъждането на въпроси от типа „Как да запиша и после да вградя аудиофайл?“, „Каква програма използвахте, за да раздвижите картината?“ и др. След това трябваше да създадат продукт за определения град, използвайки и съчетавайки знанията по литература с уменията по ИТ и знанията за технологията на създаване на екскурзионен маршрут. Продуктът трябваше да бъде пригоден и за англоговорещи туристи.
Финалът на проекта бе представянето на готовия продукт, т.е. провеждането на виртуална екскурзия пред класа и жури в състав: преподавателите по български език и литература, по РПП „Екскурзоводство и анимация в туризма“, „Информационни технологии в туризма“, „Чужд език по професията“ и класният ръководител. Всяка група имаше говорител (в ролята на екскурзовод), а учениците от останалите групи влязоха в ролята на екскурзианти.
Оценяването на работата на всеки от участниците бе извършено по предварително обявени критерии: съдържание (достатъчност на информацията), работа с различни източници и тяхното посочване, качество на оформянето на материалите, представяне на готовия продукт. В процеса на реализация на проекта учителят също си води бележки – доколко отделните ученици могат да формулират становище или да изказват предположение, дали са показали умения да работят самостоятелно с информационни източници, дали могат да систематизират материал и да преработват информация за конкретните нужди, да правят изводи. Освен това учениците попълниха анкета- самооценка, обобщените данни от която позволиха да се установи доколко успешна е била реализацията на идеята за интегриране на учебни предмети по общообразователна и професионална подготовка. Въпросите в анкетата са формулирани така, че от отговорите да се добие представа какви трудности са срещнали учениците, как са ги преодолели, кое е било най-интересното в цялостния процес на работа, какво още биха могли да направят (покажат), открили ли са някакви свои качества, които не са предполагали, че имат, и т.н. Анкетата може да се подготви и като таблица, например от следния вид.
| Маршрут на екскурзията | Знаех предварително, че… | Новото, което научих… | Срещнах трудности при… | Харесва ми / не ми харесва да работя в екип, защото… | Искам да знам още… | Ученето по този начин ми помага, защото… | Ученето по този начин не ми харесва, защото… |
Като образователна технология виртуалната екскурзия дава възможност за избор на съдържание, на темпо и форма на работа, прави по-ефективен и по-достъпен учебния процес, повишава мотивацията на учениците. Те сами определят кога и по какъв начин да организират екипната си дейност, как да управляват своя времеви ресурс, работейки върху поставената задача.
Използването на метода на виртуалната екскурзия е насочено към осъществяването на глобалната задача – формиране на ключови компетентности и успешно вписване на младите хора в съвременния свят. Вместо обикновеното предаване на знания от учител към ученик се развиват способностите на учениците самостоятелно да поставят цели и планират път за осъществяването им, да работят с различни източници, да формулират собствено мнение, да контролират и оценяват постигнатия резултат.
Виртуалната екскурзия – резултат от съчетаване на литературни знания и практически умения, придобити по време на занятията по РПП „Екскурзоводство и туристическа анимация“, „Информационни технологии в туризма“ и „Чужд език по професията“, може да се разглежда като иновативна форма за интегриране на знания и умения, на урочна и извънурочна дейност. Тя подпомага изграждането на добра културно-образователна среда, създава по-особен образователен контекст, развива комуникативните и познавателните умения, формира естетически вкус и допринася за популяризирането на националното културно наследство.
-
Росица Стефанова, Професионална гимназия по селско стопанство „Никола Пушкаров“, Попово
rosita69@abv.bg
рецензент: проф. дпн Росица Пенкова