В условията на пазарна икономика от важно значение за всеки среден специалист са формираните конкретни практически знания и умения по професията в училище и развити в реалната практика. В този смисъл, ясно и точно зададеният практически професионален профил на обучаваните чрез държавните изисквания/стандарти по определена професия/специалност предпоставя равнището на „професионална готовност и годност“ за упражняването й (Ненова, 2018: 112–113). За съжаление анализите на проведените през последните години анкетни проучвания на специализирани институции в сферата на пазара на труда показват сериозни недостатъци на работната сила у нас. Така например в учебните планове за професионалните гимназии преобладават теоретични учебни предмети с малък хорариум от учебни часове, в които трудно може да се осъзнае от обучаваните тяхната практическа насоченост. От друга страна, недостатъчна и неефективно организирана е практическата подготовка в реалния бизнес. Резултатът е липса на умения за анализ, за справяне с особени ситуации, за решаване на проблеми, за самостоятелно мислене и действие, за вземане на решение и носене на отговорност. А това е свързано с недостатъчни социални умения, комуникативност, работа в екип, умения за справяне с конфликти. Представените слабости пораждат необходимостта за активно и трайно „обръщане” на обучението към практиката във всички етапи на професионалното образование. В друг аспект, смятаме, че ефективно е онова образование, което е насочено не само към потребностите на националното стопанство, към трудовия пазар, а е обърнато и с лице към интересите, нагласите и способностите на всеки обучаван и е изградило рационална система за професионално ориентиране и пригодност (Ненова, 2008: 11). Това е застъпено в Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО), който регулира обществените отношения, свързани с „осигуряване на правото на професионално образование и обучение на гражданите, съобразно с личните им интереси и възможности; задоволяване на потребностите от квалифицирана работна сила, конкурентоспособна на пазара на труда“ (МОН, 2018: 1).В България професионалното образование се осъществява основно в системата на училищното образование. Цялостното управление на системата за професионално образование и обучение се регламентира в Закона за професионалното образование и обучение. Осигуряването на знания, умения и компетентности по професията стои в основата на дейността на всяка професионална гимназия в България. В настоящата статия се акцентира върху някои нормативни изисквания/стандарти за професионалното образование, разглеждат се термините знания, умения, компетентности според различни автори в специализираната литература. Прави се връзка между Европейската квалификационна рамка и Националната квалификационна рамка. Дава се пример с професия „Финансист“, специалност „Банково дело“, с присъждане на трета степен на професионална квалификация.
В тази посока в приетата стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) приоритет е развитието на знания, умения и компетентности за постигане на икономически растеж и заетост.
Формирането на знания, умения и компетентности е в основата на професионалното образование и обучение. В литературата има разнообразни интерпретации на термините „знания“, „умения“ и „компетентности“. „Знанието е това, което се знае, което е известно, което е установено в резултат на познавателна дейност. В по-общ смисъл това е науката изобщо“ (Андрейчин, 2005: 280). Уменията според повечето автори се свързват с определена дейност, например възлагане на задачи, упражнения и др. „Учебното съдържание е единство от постижими за учениците знания, умения, отношения… Знанията са чиста форма на учебното съдържание, уменията и отношенията са действена форма на учебното съдържание, а компетентността – тяхната интеграция в специфичен контекст“ (Радев, Легкоступ & Александрова, 2011: 117).
Съгласно Европейската квалификационна рамка (ЕКР):
- „знания“ означава резултат от усвояване на информация в процеса на учене. Знанията са съвкупност от факти, принципи, теории и практики, които са свързани с определена сфера на работа или обучение. В контекста на Европейската квалификационна рамка знанията се описват като теоретични и/или фактологични;
- „умения“ означава способност за прилагане на знанията и използване на ноу-хау при изпълнение на задачи и решаване на проблеми. В контекста на Европейската квалификационна рамка уменията се описват като познавателни (включващи прилагане на логическо, интуитивно и творческо мислене) и практически (включващи сръчност и употреба на методи, материали, уреди и инструменти);
- „компетентност“ е доказана способност за използване на знания, умения и личностни, социални и/или методологични дадености в работни или учебни ситуации и в професионално и личностно развитие. В контекста на Европейската квалификационна рамка способностите се описват с оглед на степента на поемане на отговорност и самостоятелност (Европейска комисия, 2009).
В специализираната литература се срещат различни тълкувания на термина „компетентност“. Така например В. Найденова пояснява, че между професионалната компетентност и съставящите я професионални компетенции съществува релация – професионалната компетентност представлява система от професионални компетенции, които от своя страна се натрупват, обединяват и проявяват във феномена професионална компетентност (Найденова, 2004: 67–69). Д. Господинов смята, че компетентността се проявява в определен или трудов контекст и при определени условия (Господинов, 2011: 286–291). С. Ненова разглежда компетентността като връзка, съответствие между постоянно променящи се величини, „…един непрекъснато усъвършенстващ се начин на дейност – съизмеримост (идеална и/или реална) на субекта, на неговите знания, умения, способности… с вътрешната и/или външната среда. … Може да се твърди, че тя (компетентността) е и вътрешното „стимулно поле“ за създаване и развитие на иновации“ (Ненова, 2003: 17).