В процеса на обучение 5. клас има особено важно място в цялостната парадигма на средното образование, респективно и в прогимназиалната образователна степен, защото: формират се и развиват знания и умения за непосредствено възприемане и осмисляне на художествената творба; постепенно се усвояват процедури за работа с литературни и културни факти; балансира се между емоционалното и рационалното отношение към различни по характер явления.В статията са представени интересите на автора към тематичния дял „Фолклорен/традиционен календар“, които са резултат от следните убеждения: отношението към фолклора, към празничния календар на българина е пряко обвързано с идеята за изграждането на национална идентичност; при възприемането и осмислянето на календарната празнична система може да се прилагат съвременни дидактически концепции за постигане на ефективност в процеса на обучение, за формиране на компетентности, необходими за интелектуалното развитие на учениците. Работата по проект по български език и литература стимулира креативността и подкрепя изграждането на мотивирани и самостоятелно мислещи ученици, развива познавателните и изследователските умения и способности, повишава качеството на образованието.
„Митовете, приказките, художествените произведения, изучавани в училище, са незаменими инструменти, за да се въведе младият човек в света на ценностите. Така е било от векове, не виждам нито една причина да не продължи да бъде така и в бъдещето. Детето, което слуша приказка край огнището или чете само край нощната лампа, е част от това невидимо училище на ценностите. В това училище то научава кое е доброто и как да се държи настрани от злото“ (Стефанов, 2007).
В своята статия „След четиридесет години в 5. клас най-после нова програма по литература“ Мария Герджикова отбелязва факта, че 5. клас има основополагаща роля в литературното развитие на учениците (вж. Герджикова, 2007). В 5. клас акцентът е поставен върху колективните форми на словесната култура. Фолклорният календар, от една страна, е част от бита на всеки човек, като наред с всичко останало чрез празниците се осъществява и специален вид общуване в един колектив, а от друга страна – включен е в учебната програма по литература съвсем целенасочено и изпълнява конкретни задачи. Самата специфика на тези уроци предразполага към експериментиране в актуални обучителни модели.
Прилагането на проектно базираното обучение акцентира върху развитието на рецептивните, комуникативните и продуктивните умения.
При избора ми на нова технология на изучаване на раздела „Фолклорен/традиционен календар“ – чрез работа по проект, съм се водила от концепцията, че обучението е ефективно, ако всеки от участниците дава своя принос в ясно организиран процес със следните елементи:
- формиране на екипи за работа;
- поставяне на задачи, които стимулират сътрудничество;
- ясно фиксиране на отговорности;
- избор на похвати и техники за подбор на екипи, за разработване и усвояване на нови знания, за обобщаване и систематизиране, за оценка и самооценка.
Едно от най-важните умения, които се очаква петокласниците да придобият, е да правят съпоставки, да установяват приликите и различията между културните явления, с които се запознават. За това е необходимо учителят да насърчава учениците да откриват идентичните елементи от сюжетите и да обясняват причините за тази близост.