Изучаване на раздела „Фолклорен/традиционен календар“ по литература в 5. клас чрез работа по проект

За реализирането на проекта на тема „Фолклорен/традиционен календар“ е изготвен план за работа, включващ: определяне на целите и на дейностите на учениците, разработване на критериите за оценяване на всеки отделен продукт, набелязване на ресурсите за осъществяване на проекта, уточняване на сроковете, формиране на екипите и разпределяне на задачите, изпълнение на задачите, представяне и оценяване на проекта, анализ на резултатите.

С експериментално приложената технология на обучение в този раздел се цели:

• усвояване, прилагане и оценяване на знания, умения и компетентности по БЕЛ;
• усвояване и развитие на ключови компетентности – за самостоятелно учене, за търсене, подбор и използване на информация, за представяне на информация чрез дигитални средства;
• формиране на необходими качества и умения за работа в екип и съблюдаване на правилата в екипната работа;
• изграждане на творческо мислене.

В проекта са включени задачи с различни познавателни функции: четене, разбиране и осмисляне на непознати текстове; проучване, откриване и обработване на информация; изготвяне на презентации; оценяване на информацията. Използваните форми на организация на урочната работа са фронтална, индивидуална и екипна. Фронталната форма е необходима за въвеждане на учениците в темата, а на по-късен етап – за формулиране на направените изводи и обобщаване на свършената работа. В екипната организация на проектните дейности учениците работят в групи, като самостоятелно разпределят задачите си за постигане на крайната цел. Индивидуалната работа на всеки един е в хода на практическата част от обучението, при изпълнението на конкретно поставена задача.
Създаването на успешни екипи и тяхното мотивиране са важни елементи в организацията на проектната учебна дейност. Това е задължение на учителя заедно с нейното планиране, провеждане и контрол. За да бъдат създадени и управлявани успешни екипи, е много важно да се знае: какви резултати трябва да се постигнат; какви критерии измерват степента на постижение; кои фактори влияят върху екипната ефективност; какви действия са необходими, за да се управлява екипната ефективност. Всеки екип се характеризира с няколко основни черти: общи цели; специфични роли и задачи на всеки участник; сътрудничество и уважение – решенията се вземат съвместно; свободно споделяне на идеи, мнения, несъгласия; избягване на критика на лична основа; чувство на общност и партньорство; приемане на конфликта и конструктивното му разрешаване; ангажираност на екипа – отчитане и използване на различията; експериментиране и поемане на риск; промяна на плана според ситуацията; взаимна подкрепа и признаване на успехите на всекиго; грижа за личното развитие и това на другите от екипа; неформални контакти между членовете на екипа; спокойна атмосфера. Най-важното за един екип е той да бъде ефективен, т.е. да постига конкретни и измерими резултати.

Проектно базираното обучение по литература на тема „Фолклорен/традиционен календар“ се реализира в 4 етапа: подготовка на учениците (тук се включва прилагане на знания и умения за идентифициране на проблема); организиране на екипите (мотивиране, определяне на числеността на групите, избор на лидер); изпълнение на проекта; представяне и оценяване на крайния продукт. Осъществява се в рамките на 10 часа от годишния хорариум по български език и литература в 5. клас. Първите два урока са въвеждащи в темата „Фолклорен/традиционен календар“. Учениците се запознават с класификацията на празниците и обредите. В етнографията обособяването на празниците и обредите е според астрономическите сезонни цикли: зимен, пролетен, летен, есенен.

С оглед на концептуалната и съдържателна рамка на проекта за възприемане на фолклорния календар в 5. клас ние приемаме следната класификация:

1. Зимен празничен цикъл. Празникът, който е обект на възприемане от учениците, е Коледа. Чрез него се транслира идеята за новото начало, за бъдещността не само в аграрен контекст, но и спрямо индивидуалното съществуване на личността. 2. Пролетен цикъл – Великден и Гергьовден. Идейната и емоционалната им насоченост е свързана с митологичната представа за възраждането и обновяването на природата, с плодородието, със социализацията на младите членове на колектива. 3. Летен и есенен цикъл. В новата учебна програма по български език и литература не са предвидени за изучаване празници от този цикъл.

Споделям разбирането, че фолклорният празничен календар не може да бъде разглеждан самоцелно. Неговите проявления най-добре се виждат в един реален социум, какъвто в случая е районът на Източните Родопи – специфично социално и етнокултурно пространство.

В заключение и обобщение ще отбележа, че приложеното в изучаването на раздела „Фолклорен/традиционен календар“ по литература в 5. клас проектно базирано обучение води до разнообразяване на стандартната класно-урочна система, развиване на умения за работа в екип, за самоконтрол и самооценка, за презентиране на резултатите от проектната дейност, както и на още редица необходими за пълноценното личностно израстване и реализиране на младите хора качества, умения и отношения. Няма нищо опасно да се стремим да бъдем различни, сами да провокираме промяната, да експериментираме. И да подканваме учениците да ни партнират в смелостта, в предизвикателствата. Това също е вид учене, и то вълнуващо учене, което продължава през целия живот.