Рисувателните методики – проекция на детския социален и когнитивен опит

Тест „Рисунка на дърво“

Създаден е в практиката на професионалното ориентиране по идея на швейцарския учен Ем. Жукер (1928 г.). Проективен метод за разкриване на основни личностни особености на човека. Впоследствие швейцарският психолог К. Кох прецизира теста. Той предлага контролна таблица и определя 72 графични характеристики в рисунката на дървото с важна психодиагностична стойност. Те съдържат много двойки полярни индикатори, от които се избират най-подходящите при оценка на впечатлението от дадена рисунка.

Общи моменти в интерпретирането на детската рисунка:

– разположение на рисунката върху листа;
– размери (метрични характеристики) на изобразяваните обекти;
– характеристика на линиите;
– форма и насоченост на линиите.

Тест „Рисуване на човек“

Предложен от Ф. Гудинаф, този тест е предназначен за измерване на нивото на интелектуалното развитие на деца и подрастващи (умствена възраст). На обследвания се предлага да изобрази фигура на човек, като молбата е да се направи най-хубавата рисунка на този човек, така че да запълни цялата страница.

Времето за рисуване не е ограничено. Оценката на нивото на интелектуалното развитие се осъществява въз основа на това, какви части на тялото и детайли на дрехите са изобразени, какви са пропорциите, перспективата и т.н. Дадени са 51 критерия, по които се извършва тълкуването.

Въз основа на теста на Гудинаф през 1948 г. е предложена проективна методика, разработена от К. Маховер. Целта е да се разкрият някои особености на личността на обследваното дете, като Аз-образа, чувствата, нагласите, вътрешните конфликти и компенсаторни реакции. При интерпретацията се взема предвид общото впечатление от рисунката, както и специфичните особености – пропуснати части, акценти, детайли и т.н.

Първото впечатление от рисунката е най-важно. М. Калаш и Л. Лоджи предлагат прийом за „влизане в рисунката“, който се изразява във въображаемо поставяне на изследващия на мястото на нарисуваната фигура и заемане на нейната поза. Общото впечатление от рисунката може да бъде проверено и допълнено чрез беседа с детето, като са предложени 31 въпроса. Посочени са „специфични знаци“ (големина на фигурата, акценти на някои части и др.), като те получават своята интерпретация за вътрешното състояние на детето.

Тест „Нарисувай своето семейство“

Идеята за използване на проективни рисувателни методики за диагностициране на вътрешносемейните отношения е възникнала при редица изследователи. Подробна схема за провеждане на обследване и интерпретация на резултатите е предложена от В. Вулф (1947 г.).

Опит за прилагане на рисувателна методика за тези цели е описан в работата на Х. Хюлс (1951–1952 г.).

Съгласно схемата за интерпретация по Вулф в рисунката се анализират:

– последователността на рисуване на членовете на семейството, тяхното разположение в пространството, пропускането на членове на семейството;
– различията във формата и пропорциите на отделните фигури.

Съгласно Вулф последователността на рисуване показва значимостта на дадения член на семейството. Пропускането на член от семейството често отразява стремеж за избавяне от емоционално неприемливи лица. Ако големината на изобразените фигури не съответства на реалната йерархия, то това възприятие е за сметка на степента доминантност и значимост на изобразения субект.

В. Вулф обръща внимание и на интерпретацията на различията в рисуването на отделни части на тялото, изхождайки от възможността за преживявания, свързани с тяхната функция.

В работата на Хюлс са предложени интерпретационни схеми, базиращи се на самия процес на рисуване (използване на цветове, зачерквания, изтриване, съмнения, съпътстващи емоционални прояви, коментари).

По-нататъшно развитие тази методика получава в разработките на М. Корман (1964 г.), Р. Бернеа и С. Кауфман (1972 г.). В инструкциите при методиката на Корман е предложено да се нарисува не „своето семейство“, а „семейството, което си представяш“. При интерпретацията авторите обръщат внимание на случаите, когато обследваното лице рисува по-голямо или по-малко семейство от реалното.

Изследователите смятат, че това указва функциониране на определени защитни механизми – колкото по-голяма е разликата, толкова повече е неудовлетвореността от съществуващата реалност.

Вариант на теста „Нарисувай своето семейство“ със сложна и диференцирана интерпретационна схема е предложен от Г. Т. Хоментаускас през 1985 г.

Тест „Омагьосаното семейство“

Целта на разработеното от Х. Сулестровска обследване е разкриване на особеностите на детската личност в контекста на семейните взаимоотношения, както и евентуални конфликти и психологически проблеми, свързани със семейната ситуация. Обследващият прави подробно описание на поведението на детето по време на рисуването. След завършване на рисунката се задават определени въпроси и от детето се иска да разкаже историята на това семейство.

Интерпретацията се извършва по формални критерии (обща конфигурация, ред на рисуване на фигурите и др.) и съдържателна характеристика (базирана върху рисунката и разказа на детето).

Проективните рисувателни методики са много добро средство за вникване в личностното „Аз“ на детето, в неговото най-близко социално обкръжение. Те предоставят възможност за установяване на проблеми, които са трудно разграничими във вербално общуване, а оттам – и за търсене и предлагане на компенсаторни или корекционни механизми за справяне с тях.

---