В последните години се наблюдава постоянно нарастваща тенденция към агресивно поведение на децата още от най-ранна възраст. Развитието на емоционалната интелигентност, обучаването на подрастващите в самоконтрол на поведението и формирането на система от ценности и нравствени качества у тях са фактори за превенция и снижаване на проявите на агресия в предучилищна възраст.В статията е направен кратък обзор на темата за агресията в предучилищна възраст и възможностите за нейното преодоляване посредством подвижни игри в модулите, предназначени за физическо възпитание и спорт в детската градина. Акцентирано е върху физическото възпитание и спорта като основни фактори и условия за здравословен начин на живот и като средство за формиране на физическа култура у децата.
Емоционалната интелигентност е способността на индивида за разпознаване, преодоляване и контрол на собствените емоции и емоциите на другите. Необходимо е още от ранна детска възраст да се подхожда внимателно към емоциите, които изживяват децата, и да се намери точната формула за правилно възпитание и развитие на подрастващите. Децата трябва да бъдат отглеждани с любов, но същевременно не бива да се неглижират малките негативни поведенчески прояви, които след време прерастват в устойчиво агресивно поведение на детето.
Учените свързват агресивния импулс у човека с инстинкта за самосъхранение. Ако не сме агресивни по природа, не можем да се борим за своето физическо, психическо и социално оцеляване. Затова и агресията се дели на два вида:
- градивна – позитивни и насърчаващи към прогрес действия;
- деструктивна – негативни и нежелани действия и реакции.
В тази връзка добър способ да се противодейства на деструктивната агресия и да се трансформира тя в градивна е вниманието на децата да бъде насочено към спорта и игрите, като се използват различни форми и методи на работа с агресивни деца.
Образователните ситуации, свързани със съперничество, са тези, които преобразуват агресивния отговор в състезателен, който не само е аргументиран, но и провокиран от изградената от спортния педагог ценностна система на личността (Янева, 2008: 22–23).
Агресията е сложен поведенчески механизъм, чието преодоляване изисква специална подготовка и сериозно внимание от страна на педагозите и обществеността. Динамиката на съвременния живот налага бързи темпове на личностна промяна. Несъзрели както физически, така и психически, подрастващите са принудени да се развиват в съответствие с новите условия, да отговарят на социални изисквания, често несъобразени с техните възрастови особености и надхвърлящи техните възможности. Това поражда нови форми на сблъсък между поколенията и води до нарастване на детската агресивност. Агресията е форма на поведение на личността, което е отражение на вътрешния дискомфорт, неумение да се реагира адекватно на произтичащите наоколо събития.
Агресията и насилието са проблеми, които представляват значими предизвикателства както за самото дете, така и за семейството, педагозите и обществото (Савчева, 2014: 109).
Безспорно семейството има най-голямо влияние и най-важна роля в развитието на детето. Семейството е средата, в която то получава първите си уроци по социално поведение и общуване. Реакцията на родителите в неприемливи, агресивни ситуации е от изключителна важност и моделира поведението на детето. Важно е от най-ранна възраст на детето да бъде показано, че в различни ситуации има различни начини на поведение и не е необходимо да отвръща на удара с удар. Това, от което то има нужда, е родителят да му даде различни алтернативи за действия в различните социални ситуации.