Съвместната работа и адекватното общуване между родители и учители са най-прекият път към навременно и успешно противодействие на проблемното поведение. Всяка рязка промяна в държанието на детето – силна възбудимост, емоционални изблици, липса на апетит или сън, е сигнал, че то има нужда от подкрепа, и е необходимо обкръжението му своевременно да реагира. След постъпването в детска градина педагогът е основна фигура, около която се градят социалните умения на децата. Един компетентен учител би могъл да въздейства положително на дете с признаци на агресивно поведение. Професионализмът в отношенията се явява по-значим фактор от концепцията за учебен план или от материалната база. Всяка една социална ситуация между децата би следвало да намери потвърждение или отхвърляне от страна на компетентния педагог, за да даде на децата ориентир за постъпките им (Стоянова, 2018).
Като агресивно определяме поведението на децата тогава, когато е изпълнено целенасочено действие, за да бъде наранен физически, психически и/или морално да бъде унижен и обиден даден опонент. Важно е да се отбележи, че поведенческите проблеми подлежат на коригиране още в предучилищна възраст. В процеса на социализация на детето агресията постоянно намалява, ако то се учи да контролира своите емоции и да решава конфликти, без да включва агресия в поведението си, за което безспорно спомагат спортът и игрите.
Спортът и игрите са удачен метод за преодоляване на детската агресия, тъй като позволяват да се изразходват негативните емоции, които са характерни за агресивното дете, и чрез игрова дейност да се заместят от позитивни. Положителният емоционален тонус оказва благотворно влияние на цялото поведение на детето и укрепва нервната му система.
Нормалната дейност на главния мозък се изразява в хармонично развитие и уравновесяване на главните процеси – възбудимост и задържане – и игрите трябва да се стремят именно към синхронизиране на тези процеси. Те са едно от средствата за възпитание и развитие на движенията на децата, но също така те развиват у тях и умение за контрол на движенията, да ги овладяват и задържат при необходимост. Именно тази възможност на спорта и игрите за развиване на умения за контролиране и дисциплиниране на движенията спомага за постепенното изграждане у децата на способност за задържане не само на двигателната дейност, но и на нежелани или неправилни реакции, което от своя страна допринася за намаляване и преодоляване на детската агресия, приучва ги да сдържат капризите си, да отстъпват на другарчетата си.
Спортът и игрите се отличават с голяма вариативност в изпълнението на различни движения, което ги прави подходящи за формиране на качества като съобразителност, наблюдателност, сътрудничество, взаимопомощ и другарски взаимоотношения. Ценността на спорта и игрите се състои не само в това, че децата развиват двигателните си умения, а и в това, че ги стимулират към активност, пораждат у тях стремеж към успех, приучват към взаимодействие и спомагат за изграждане на морално-волеви качества. Наред с това умереното физическо натоварване укрепва тялото и спомага за цялостното израстване както във физически, така и в умствен план.
Съвсем не на последно място и в контекста на разглежданата тема, различните видове спортни игри допринасят значително за пълноценното емоционално развитие на децата. Емоциите могат да бъдат положителни или отрицателни, важното е приучването към тяхното контролиране. При евентуална загуба в спортна проява детето е разочаровано, тъжно, но с правилната помощ на педагога тази емоция се овладява и се получава емоционално израстване. Основна стратегия при избора на игри трябва да бъде формирането на чувство за общност, желание да се види във връстника приятел и партньор. Правилно подбраната и добре проведена игра влияе благотворно върху децата, като поражда у тях чувство на радост и доволство. Колкото по-радостно преминава тя, толкова по-позитивно е емоционалното състояние на участниците.
Основна задача на педагога е да развие и съхрани у децата радостта от спортните занимания и игрите. Съвместната игра е възможна за 5–6-годишните деца, защото те са в състояние да приемат обща цел и общи задачи, готови са да се откажат от някои свои капризи, за да могат да реализират заедно с групата общите игрови цели. Точно в тази възрастова група състезанията се посрещат с голяма радост и удоволствие. Пет-шестгодишните са с по-усъвършенствани движения, което позволява да се обърне по-сериозно внимание освен върху двигателните елементи и върху възможностите на игрите по отношение на снижаването на детската агресия. Важно е също педагогът да насочи децата към самоинициатива да посочват нравствените изисквания при изпълнение на играта, да правят преценка на нейното протичане, както и предложения за подобряването й. Така в единство с образователните и оздравителните задачи чрез спорта и игрите се формира и нравственият облик на подрастващите, възпитават се добродетели и се съдейства за преодоляване на проявите на агресивно поведение в детска възраст.