Спортът и игрите са ефикасен способ за противодействие срещу болести, агресия и зависимости. Те дават възможност отрицателната енергия на децата да бъде трансформирана в градивна. И обратно, ограничаването и потискането на физическата активност влошават дисциплината, пораждат емоционално напрежение, което намира израз в свръхактивност и агресивност у подрастващите.
Сред факторите от първостепенно значение за снижаване на агресивността може да бъдат посочени следните:
- осигуряване на условия за спокоен и продуктивен живот;
- намаляване на хиперактивността;
- преодоляване на гнева;
- формиране на умения на емоционалната интелигентност.
Всичко това може да се постигне чрез изграждане у децата на навици за разпознаване и контрол на гнева, на умение за самоконтрол в ситуации, провокиращи проява на гняв, и чрез формиране на система от ценности, способности за емпатия, доверие, съпреживяване.
Въз основа на разгледаното дотук можем да направим извода, че приспособяването на децата към изразходването на енергия във физическа активност е първостепенно условие за добра дисциплина и по-спокойно всекидневие. Такава съзнателна дисциплина може да се постигне постепенно, като у децата системно се възпитават морални качества и социални чувства, като се насочат към правилни действия и правилни другарски постъпки и отношения в игрите. Играта трябва да се ръководи така, че децата не само да се стараят да постигнат необходимия резултат, а и самият процес да им доставя удоволствие, радост, наслада. Тя трябва да се провежда при голяма активност и инициативност, без нарушаване на основните правила.
При 5–6-годишните деца целенасочено може да се прилагат подвижни игри като „Пареща топка”, „Колело”, „Сновяща топка”, „Топка на водача”. Тези игри както успешно понижават напрежението у децата, така и спомагат за развитието и усъвършенстването на двигателни качества и умения за двигателна активност. В процеса на играта децата изразходват негативната енергия и се зареждат с положителни емоции и добро настроение.
Предлагаме описание на играта „Пареща топка”.
Децата се нареждат в кръг, на разстояние помежду си. Едно дете (избрано чрез броилка) държи в ръцете си топка. При сигнал топката се предава в кръг с думите: „Едно, две, три – топката хвани. Четири, пет, шест – ето, ето я отпред. Седем, осем, девет – удря който е наред. Аз!”.
Детето, у което е попаднала топката при думата „Аз”, застава в центъра на кръга и извиква: „Едно, две, три – бягай!”.
Децата се разбягват, а то хвърля топката по тях от мястото си. Всяко улучено дете излиза и застава встрани. Останалите отново образуват кръг и играта се повтаря.
Правила на играта: Децата бягат при сигнал „Бягай!”.
Указания: Топката е лека, със средни размери.
Цел: Освобождаване от натрупаната негативна енергия, бърза реакция при сигнал, бързо бягане, хвърляне на топка с една ръка. Възпитаване в честност, другарска взаимопомощ, съобразителност и концентрация на вниманието.
Факт е, че всички деца от предучилищна възраст имат влечение към подвижните игри, затова е необходимо да им осигурим възможност за достатъчно движение. Както ние педагозите ги предразполагаме към игрови двигателни дейности, така и родителите трябва да ги насочват към спорта и игрите, сред многото преимущества на които са и тези да обединяват децата и да спомагат за преодоляване на агресията и освобождаване от агресивните поведенчески прояви. Това се постига чрез чувството за свързаност и единодействие, общите интереси и преживявания, с които се обуславя всяка игра.
Участието в игрите носи на децата удовлетворение от динамиката, от преодоляването на препятствия, както и радост от завоюваната победа. Освен това в процеса на игра те се учат да проявяват уважение един към друг, да бъдат внимателни и да оказват подкрепа, да се съобразяват с желанията и интересите на другарчетата си и да потискат гнева си. Заниманията със спорт и игри възпитават потребност от движение, стремеж към самоусъвършенстване и другарски взаимоотношения, а всичко това заедно в крайна сметка води и до намаляване на детската агресия.
Насърчаването на децата към спортна дейност, като им се предоставят възможности за спортуване, е необходимо да бъде приоритет в грижите за подрастващите поколения както на родителите, така и на педагозите. Проблемът със заседналия начин на живот рефлектира пряко освен върху физическото и върху психическото и моралното здраве на детето. Липсата на спортна дейност води до сериозни както здравословни, така и емоционални проблеми. Практикуването на различни видове спорт при децата подобрява цялостното им функционално състояние, укрепва опорно-двигателния апарат, развива гъвкавостта, силата и бързината, координацията и пространствената ориентация.
Спортът учи на дисциплина и спомага за трансформиране на деструктивната агресия в градивна. Спортната площадка е единственото правилно място за проява на детска агресия, където тя намира своето подходящо изразяване, а именно насочено към целта за постигане на победа. Освен това там децата се учат достойно да приемат загубата, което ще им послужи за справяне с различни житейски ситуации в бъдеще. Всичко това несъмнено е от огромно значение за формирането на правилни поведенчески навици и прилагането им след време в реалния живот.
-
- Георгиева, Е. (1976). Подвижни игри в детската градина. София: Народна просвета.
- Савчева, М. (2014). Потенциалът на изкуството за преодоляване на агресията и развиване на толерантност (с. 109–114). В: Учителят и модернизирането на образованието – национални и европейски практики. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски”.
- Стоянова, Р. (2018). Агресията и малките деца: кой е виновен: https://www.mediapool.bg/agresiyata-i-malkite-detsa-koi-e-vinoven-news275563.html
- Факирска, Й. (2016). Детската агресивност. Педагогически и социално-психологически аспекти. София.
- Янева, А. (2008). Възпитателни и психологически аспекти на джудо в педагогическата работа срещу детската агресия. Джудо, 2–3.
-
ас. д-р Даринка Игнатова, СУ „Св. Климент Охридски” – Департамент за информация и усъвършенстване на учители
darinka_bg68@yahoo.com
рецензент: проф. д-р Костадин Костов