Подборът на методите се определя от условията и от конкретните упражнения. Най-подходящ за първа група през първото полугодие е фронталният метод на организация. Например в спортното занимание „Малък тенис“ със задачи за затвърдяване и усъвършенстване на търкаляне на тенис топка с две и с една ръка и затвърдяване и усъвършенстване на хвърляне от долу и от горе с една ръка учителят използва фронтална организация на работа. Това позволява да се увеличи броят на опитите и да се постигне оптимално функционално натоварване на детския организъм.
Фронталният метод се използва при разучаване на елементите на отделни упражнения във всички възрастови групи. Разучаването на ново спортно-подготвително упражнение става под ръководството на учителя, който обяснява, а демонстрацията се извършва от дете.
Груповият метод се използва при затвърдяване и усъвършенстване на спортни упражнения. В първа група през второто полугодие играещите се разделят на две подгрупи. Във втора възрастова група децата се разделят на три подгрупи, а в трета – на четири подгрупи, като всяка от тях се занимава с различни движения. След 8–10 минути дейността на подгрупите се сменя.
Практиката показва, че за даден ден броят на спортно-подготвителните и възстановителните игри може да варира от 2 до 4 основни и 1–2 допълнителни упражнения (ластик, дама, скачане на въже). Ролята на учителя е да насочва по-малките и по-стеснителните деца към по-трудните упражнения, които те понякога отбягват, да се намесва в случай на неправилното им ориентиране към някои подгрупи.Учителят следи за правилното овладяване на съответните движения от всяко дете, дава указания и коригира при необходимост.
Броят на децата за всяко спортно-подготвително упражнение е различен. При малък тенис на маса броят на занимаващите се е 4–6 деца, колоездене – 5–6, каране на ролкови кънки –– 6–8, игра на федербал – 8–10, упражнение с топка – от 6 до 10 деца. Определя се, съобразно с числеността на детската група и наличната материална база.
В големите групи, където игрите са с по-сложни правила и по-продължително времетраене, е необходимо стриктно регулиране на натоварването. Това се постига чрез увеличаване или намаляване на броя на упражненията, промяна на темпото, на изходното положение на различните упражнения. Натоварването се определя от възрастта на групата, както и от степента на овладяване на движенията.
Заключителната част преминава най-интересно – под формата на групова народна игра, например „Пускам, пускам топче“, „Гърне“, „Сляпа баба“, „Два пъти наляво“. С този подход се цели детският организъм да премине плавно в по-спокойно състояние. Системното практикуване на различни спортно-подготвителни и възстановителни игри стимулира структурното и функционалното усъвършенстване на подрастващия организъм, развитието на физически качества и повишаването на физическата дееспособност.
При изпълнението на спортно-подготвителни и възстановителни игри по време на разходка трябва да се обърне внимание на съответствието на предложения двигателен материал със сезона, на екипа на децата, както и на използването на най-рационални методи на организация за усъвършенстване на движенията им в естествена природна среда.
След провеждане на целенасочена работа при максимално използване на материалната база за физическо развитие може да се направят следните изводи:
- Повишаването на физическата дееспособност закалява децата, прави ги по-устойчиви на температурни промени.
- Децата се справят успешно с интелектуалните натоварвания.
- Обогатяването на спортните занимания с подвижни игри, прилагани в различни варианти, води до повишаване на физическото натоварване и подобряване на физическата дееспособност.
- Спортно-подготвителните и възстановителните игри трябва да се използват като средство за разнообразяване и оптимизиране на двигателната дейност и за възпитаване на хармонично, здраво и жизнерадостно поколение.
Увеличаването на обема и интензивността на двигателната активност в спортните занимания спомага за усъвършенстване на основните физиологични системи (нервна, сърдечносъдова, дихателна). Активизират се физическото, нервно-психическото и моторното развитие на подрастващите. При системни занимания се постига значително закаляване на организма, повишават се естествените му съпротивителни сили спрямо инфекции и се укрепва здравето на децата. Спортно-подготвителните и възстановителните игри оказват благотворно влияние за корекция на някои леки гръбначни изкривявания и върху развитието на различните групи мускули. Положителни изменения се установяват и в проявите на морално-волевите качества (дисциплинираност, настойчивост, инициативност, смелост и съобразителност). Значителното повишаване на двигателната култура води до подобряване на физическата дееспособност.
В заключение, при планирането и провеждането на спортно-подготвителни и възстановителни игри в условията на детската градина се обръща внимание на организацията на децата, метода на обучение (обяснение, показ, указания и бележки за корекция на грешките), дозировката и времето за изпълнение на движенията, степента на овладяване на упражненията, честотата на тяхното повторение в седмичния цикъл. И не на последно място, важно е да отбележим, че на практика без подходяща материална и дидактическа база не може да се постигнат високи резултати.
-
- Йорданова, Н. (2002). Подвижни и спортно-подготвителни игри. Шумен: Унив. изд. „Еп. Константин Преславски“.
- Каракехайова, С. (2013). Експериментирането – метод за обогатяване на личния опит на децата. В: Наръчник за детски учители „Обучение на детски учители за работа в групите за задължителна предучилищна подготовка”. София: МОН.
- Малчев, М. и др. (2001). Теория и методика на физическото възпитание. Учебник за студенти от ШУ. Шумен: Унив. изд. „Еп. Константин Преславски“.
- Рачев, Кр. (2004). Теория и методика на физическото възпитание. София: НСА-ПРЕС.
-
ас. д-р Даринка Игнатова, СУ „Св. Климент Охридски” – Департамент за информация и усъвършенстване на учители
darinka_bg68@yahoo.com
рецензент: проф. д-р Костадин Костов