В резултат на осъществените дейности учениците:
- затвърдяват уменията си за подготовка на публични изказвания и за участие в диспут;
- формират умения за етично и аргументирано водене на диалог;
- разгръщат своя личностен потенциал – интелектуален и емоционален, развиват чувство на емпатия;
- получават основни познания в областта на гражданското и наказателното право.
В хода на подготовката на описаното интерактивно занятие у учениците се създават навици за качествена работа с художествения текст и материалите за него, за общуване с друг вид информация и осмисляне на съдържанието ѝ, адаптиране на научния текст към специфичната индивидуална реч.
Търсенето на пътища за преодоляване на трудностите при усвояване на жанра драма мотивира разработването на образователна технология, която провокира комплексно отношение към образите на атическата трагедия. За умелото си превъплъщение в роля ученикът проучва информация от различни източници – учебник, критическа статия, монография, изследователски труд, художествен текст. Търси съдействието на професионални актьори и представители на съвременната съдебна система, за да пресъздаде ситуацията на съдебния спор между Креон и Антигона. Това налага преглед на обемна информация, внимателен прочит на произведението, запознаване с критическа литература, обмисляне на собствена гледна точка и защита на лично мнение. Като форма на самостоятелно учене ролевата игра стимулира творческите идеи на учениците и желанието им за изява, превръща ученето в забавление и откривателство, а четенето – в необходимост. От голямо значение за утвърждаването на този вид самостоятелна дейност са оценката на крайния продукт и моралното удовлетворение от постигнатото. Освен всичко друго учениците получават възможност и да навлязат в същността на две професии – на актьора и юриста, да си изяснят ролята на съдията, обвинението и защитата в съдебния спор.
Запознаването на учениците с възникването и особеностите на старогръцката драма и театър след изучаването на Омировия епос и лириката среща осмокласниците най-общо с теорията на драмата като литературен род, представена в учебната програма чрез трагедията „Антигона“ на Софокъл. Работата върху нея предполага постигането на следните цели.
- Проследявайки пътя, по който древните трагици постигат същността на литературния род драма, да се разкрият пред учениците жанровите особености на драмата като специфичен вид изкуство, свързано с литературата и театъра.
- Чрез общите особености на жанра да се разкрие спецификата на атическата трагедия като исторически обусловен етап от развитието на драмата.
- Да се очертае приносът на Софокъл в развитието на драмата.
Реализацията на посочените цели се обезпечава със система от уроци, чиито теми са логически свързани помежду си. Киното, телевизията, театърът показват, че драматичните жанрове стават достъпни за ученическата публика, когато се поднесат по подходящия начин. Проникването в същността на драмата като литературен род, осмислянето на проблематиката на старогръцката трагедия, на характера на конфликтите и промените, които правят старогръцките поети, за да отговорят на обществените потребности, поставят началото на интереса на осмокласниците към театъра и възможността, общувайки с това древно изкуство, да черпят духовни ценности, да се изграждат като стойностни личности в съвременното драматично време, грамотни зрители, способни да отделят истинското изкуство от псевдокултурата.
Разработената технология е насочена към практическа самостоятелна работа с художествения текст и урочната статия за подготвяне на ролите в съдебния спор, разкриване на специфичните жанрови особености на драмата чрез анализ на предвидената в учебния план старогръцка трагедия, изясняване на техниките на сценичното действие, на посланията, заложени в него чрез героите и конфликтите, на поетиката на класическия текст. Личната ми мотивация като педагог е свързана с идеята да предложа методика за успешно изучаване на старогръцката трагедия в 8. клас, при която учениците доброволно и целенасочено да прочетат изучаваните художествени текстове, да се запознаят с критическата литература в учебниците и помагалата и да поднесат тематиката на съучениците си атрактивно, увлекателно, достъпно.
Експерименталното приложение на технологията показва, че тя значително улеснява преподаването на старогръцка драма – материя, сложна за усвояване откъм отдалеченост на времето, светоглед и нравствени ценности, в която е заложен генетичният код на великото изкуство театър.
-
Пенка Милушева, ГПЧЕ „Йордан Радичков“, Видин
p.milusheva@abv.bg
рецензент: проф. дпн Росица Пенкова