В днешния динамичен свят, в който промяната засяга всички сфери на живота и информационният поток е необятен и неограничен, става все по-невъзможно за училището да отговори на очакванията на обществото и на учениците, без да отвори сетивата си за промяна. Това заставя съвременния учител да насочва търсенията си към нови модели за комуникация в образователната среда и адекватни за осъществяването им средства. Учителят по български език и литература е този, който трябва да намери най-прекия път между ученика и художествения текст. За да се случи това, литературата трябва да бъде представяна не като „сбор от мъртви текстове за музейна употреба, а като жив механизъм, в който всеки от участниците, в това число и читателят, има своята незаменима роля“ (Панов & Делов, 2002).В статията е представена иновативна технология за усвояване на лирически текстове от Елисавета Багряна в 12. клас чрез създаване на изследователски дневник. Акцентирано е върху концепцията, съдържанието и процеса на експерименталното обучение. Посочени са основните тематични ядра от учебното съдържание и моделът за работа при изпълнението на задачите от учениците в ролята им на изследователи хроникьори, изследователи дизайнери и изследователи откриватели. Един от акцентите в статията отвежда към проектната задача за създаване на изследователски дневник „В света на Багрянината лирическа героиня“ – в книжно тяло и в електронен вариант.
Концепцията
Явна е потребността от преодоляване на еднообразието и репродуктивността в образователно-възпитателния процес и създаване на целенасочена система от дейности за разработване на нов образователен модел, съобразен с конкретната ситуация и специфичните условия.
Технологията за усвояване на лирически текстове от Елисавета Багряна в 12. клас чрез създаване на изследователски дневник като концепция се основава на дългогодишната ми педагогическа практика в класната стая, непрекъснатата комуникация с учениците и ясната преценка на факторите, които най-силно влияят върху тяхното световъзприемане и върху отношението им към учебното съдържание и учебния процес. Наблюденията и опитът установяват безспорната необходимост от промяна и на самия учител, за да може адекватно да отговори чрез избора на методи и средства за реализиране на учебния час на променените нагласи и очаквания на своите ученици.
Решението да се приложи новата педагогическа технология е мотивирано и от разбирането, че учителят трябва не просто да бъде участник в учебната комуникация, а неин изследовател. Промяната в мисленето и в практиката на учителя е най-значителният фактор за успех, ако това бъде подплатено с опит и определени качества (Радев, 2018), които учителят трябва да притежава: творчество, фантазия, гъвкавост на мисленето, комбинативна способност, интуиция, критична перспектива, устойчивост срещу съпротивата.
Разработването на иновативната технология се подчинява на определени условия. За разлика от добрата педагогическа практика технологията трябва да притежава следните характеристики, които да бъдат потвърдени след резултатите от апробирането ѝ в практиката.
- Устойчивост. Това означава, че технологията трябва да бъде приложима и след приключването на официалния период на въвеждането ѝ. (Вече съществуват техники, които позволяват устойчивостта да се измери.)
- Преносимост (трансфериране). Това означава, че технологията може да се използва извън контекста, в който е разработена.
- Ефективност в ученето. Това означава, че целите, които са насочени към повишаване на резултати или компетентности, са постигнати.
- Ефикасност. Това означава, че учениците постигат по-високи резултати с по-малко усилия, отколкото преди прилагането на иновативната технология.
Насочването към усвояване на нови знания и творческото им прилагане в нови условия, както и към формиране на умения за самостоятелно търсене и трупане на опит, осмисля предложената технология като „иновация трансформация“ (Даскалова, 2007).