Усвояване на лирически текстове от Елисавета Багряна в 12. клас чрез създаване на изследователски дневник

Процесът

Според поставената им задача учениците влизат в различни роли: на изследователи хроникьори, изследователи дизайнери и изследователи откриватели. Оформя се следният модел на работа.

1. Регистриране на творбите от съответния тематичен кръг – чрез анализ във вид на паспорт на лирическия текст.
2. Изследване на поетиката на текстовете – чрез изпълнение на задачи по темата от специално подготвен за целта работен лист, отделен за всяка тема.
3. Фокусиране върху чертите на Багрянината лирическа героиня – представят се опорни ключови моменти от текстовете.
4. Казуси.
5. Дискусия – всеки работен лист предлага теми за дискусия, оформени в рубрика.
6. Език и стил на текстовете – наблюденията върху предвидените за разглеждане текстове оформят визията на речника на образите символи.

След като тези дейности бъдат успешно реализирани, може да се пристъпи към проектната задача,  която е съществена част от иновативната технология – създаване на готов продукт от извършената изследователска работа във вид на изследователски дневник „В света на Багрянината лирическа героиня“ (алманах в книжно тяло и в електронен вариант).
Технологията се реализира с включването на различни методи (Гюрова и др., 2006).

• Метод на обърнатата класна стая – метод, при който учениците предварително се запознават с определена информация по дадена тема, която е необходима за извършване на поставените дейности и изпълнение на възложените като подготовка задачи.
• Панелна дискусия – метод на обмен на мнения и търсене на решения по поставения проблем. Осъществява се чрез работа по групи, като всяка група представя своята задача, която е част от глобалния проблем. (Учениците са разпределени в пет групи: три групи по четирима ученици и две групи по трима, всяка от които трябва да подготви и представи пред останалите оформените паспорти на лирическите творби в едно от петте тематични ядра.)
• Асоциативна мисловна карта – метод, чрез който се стимулира възможността посредством асоциации и йерархизация на понятията да се изрази отношение към темата и изследователската задача. Дава възможност за въздействие чрез цветове и форми. (Учениците имат задача да направят асоциативна мисловна карта на тема „Черти на Багрянината лирическа героиня“. Реализирането на тази задача се интегрира с метода на съчинението.)
• Работа по групи – методът е много ефективен, когато се пристъпва към анализ и обобщаване на обем информация, която изисква особено внимание и съсредоточаване. Позволява активното участие на всеки ученик и предоставя възможност за изява и отстояване на позиция. (Учениците от класа в ролята си на изследователи хроникьори подготвят специалните ресурси за реализирането на урока в частта за презентиране на създадените паспорти на лирическите текстове.)
• Рисуване на идея – методът дава възможност за провокиране на въображението по поставената тема. Използването на този метод създава у учениците самочувствие и усещане за успех при съпоставянето на идеята на рисунката и авторовата идея. (Учениците имат задача да представят поставената тема чрез рисунка и да се мотивират при презентирането на продукта.)
• Учене с картини (Фогел, 2007) – методът позволява определена информация да се визуализира чрез спомен за дадена картина. Доказано е, че ученето чрез образи е много по-ефективно от наизустяването на абстрактна информация. (Този метод е един от основните, използвани в уводния урок и изготвената за него презентация.)
• „Извикване на информация“ – метод за ефективно запомняне чрез емоционално преживяване. Свързването на определено познание с приятно емоционално преживяване води до много по-високи резултати в учебната работа. (По време на прилагането на технологията учениците имат много запомнящи се специални и емоционално наситени моменти – от признанието за извършената изследователска работа до представянето на финалния резултат.)
• Метод на съчинението – методът е продължение на асоциативната мисловна карта и дава възможност думите асоциации да се превърнат в опорни думи за създаване на съчинение. (Учениците представят ключови думи, които характеризират лирическата героиня от изучаваните текстове на Елисавета Багряна.)
• Кръг – методът е подходящ за бърза проверка на базисните знания. Може да се използва като диагностичен, изследвайки мнения и нагласи. Това го прави много близък с метода на незавършените изречения. (Като част от технологията методът предшества задачата за създаване на асоциативни мисловни карти – и като бързо проверяване на базисна информация, и като техника за разтоварване.)
• Метод на незавършените изречения – този метод се използва като диагностичен, защото се изследват нагласи и ценности. (Методът намира приложение в работните листове и дава възможност да се проучат отношението на учениците към проблематиката и равнището им на възприемане на идеите.)
• Лавина – метод на събиране на информация чрез натрупване (и устно, и писмено). Пише се въпрос или проблем върху лист, който последователно преминава през всеки ученик, като изразените мнения се закриват. След анализирането на всички отговори се прави обобщение. Това е начин да се визуализират идеите и да се активира въображението на учениците.
• Метод на проектите – особено актуален и ползотворен, защото води до максимална ученическа активност и се развиват много качества и умения у учениците. (На този метод се основава реализацията на изследователския дневник като продукт.)

Важно е да се отбележи, че работата не приключва с учебния час, защото изследователите дизайнери имат отговорността да обработят изготвените ресурси, за да се оформи цялостният облик на финалния продукт от направените „открития“ на изследователите хроникьори – изследователския дневник в печатен и електронен формат. Това дава възможност той да се разглежда и като инструмент, и като резултат от технологията.