2. Втора група отговаря на въпроси и задачи, свързани с типа повествование и неговото значение за творбата.
2.1. Когато типът текст е Аз-повествование (първолична форма на повествование), как се говори – разказвачът (повествователят) говори като очевидец на разказаното. Той заявява ясно и категорично своята лична гледна точка. Участник е в събитието, говори пристрастно и не поставя дистанция между себе си и персонажите.
2.2. Когато типът текст е Той-повествование (третолична форма на повествование), как се говори – дистанциран от събитията разказвач, който е всевиждащ. Оценките в текста претендират за обективност, като героите са оставени сами да разкриват своите същностни характеристики, а читателят се ориентира в идейните стойности на творбата не чрез преки авторови послания, а чрез разчитане на кодираните стойности в текста. Коментарът на този тип повествование се оказва по-труден за учениците, затова намесата на учителя тук е наложителна.
2.3. Коментирайте сюжетното изграждане на произведението. Каква събитийност е избрана и какви възможности за универсални послания носи тя. През какви етапи на действието преминават героите и как, по какъв начин (тук за наблюдение са особено важни похватите „ретроспекция“ и „ретардация“ като начини на изграждане на сюжета). Ако възникне необходимост, учениците се подпомагат, за да се открои ясно експозицията, завръзката, кулминацията и развръзката на повествователното действие. Нужно е още обучаваните да посочат и основния конфликт, заложен чрез сюжета.
2.4. Характеризирайте композицията на текста. Тук учениците трябва да наблюдават как е построен текстът – какво редуване се откроява между описание, диалог, пейзажни картини и авторова реч. Структуралната страна на творбата те задължително трябва да обвържат с нейния смисъл.
2.5. Коментирайте персонажите в текста.
2.5.1. Какъв е техният портрет?
2.5.2. Каква е тяхната речева характеристика (външна и вътрешна реч)?
2.5.3. Какви са оценките, дадени от персонажа за другите?
2.5.4. Какви са оценките на другите за персонажа?
2.5.5. Кои са действията на персонажа, които разкриват неговия характер и същност?
2.5.6. Очертайте хронотопа на персонажа.
2.5.7. Определете, назовете и осмислете кои са устойчивите характеристики на човешката същност, изградени в текста чрез образа на героя?
2.6. Коментирайте природните описания в текста – те винаги са свързани с героите, но и с атмосферата на събитието като част от авторовите гледни точки за света на персонажите (много важна функция в Елин-Пелиновия разказ, където пейзажът изпълнява и ролята на смислова пауза в текста, и е част от неговото сюжетно- семантично оформяне, а понякога дори има и функцията на самостоятелен герой).
2.7. Коментирайте диалога между персонажите – най-често като знак за конфликт на различни екзистенциални позиции. Преценете до коя гледна точка е най-близко Вашата, аргументирайте се.
Основните цели на обучението по предложената методика се свеждат най-общо до следното:
1. Осъществяване на активна работа в екип – изразяване и отстояване на собствено мнение и позиция.
2. Създаване на способност у учениците да мислят самостоятелно по проблематиката, да я коментират, критикуват, допълват или обогатяват.
3. Развиване на умения за толерантност по време на работа – изслушване на другия и зачитане на мнения, различни от собственото.
4. Прилагане на наученото практически.
5. Формиране на комуникативност.
6. Разгръщане на творческия потенциал при поставена задача.
Познавателни и практико-приложни задачи при изучаване на епическите творби:
1. Изразително четене на части от епическите текстове.
2. Самостоятелна и групова работа с текста.
3. Графично онагледяване на текста върху интерактивната дъска.
4. Анотиране на автор.
5. Работа с различни видове критическа и справочна литература, извличане на информация и използването ѝ при интерпретация или при изготвяне на библиография по определен проблем.
6. Анализ и интерпретация на епически текст по интерактивен начин.
7. Писане на аргументативен текст – интерпретация на литературен проблем по избор върху конкретен епически текст.
Какви са предимствата на иновативната технология за усвояване на епически текст от творчеството на Елин Пелин?
Обучението чрез предложената технология превръща учениците от обект в активно действащ субект с висока инициативност в осъществяването на отделните етапи и дейностите, свързани с тях. Изградените умения за работа в екип са важна предпоставка и за развиване на културни компетентности у учащите, а това е условие за по-добрата им бъдеща социализация. Обучението чрез тази технология спомага за усъвършенстване и на други ключови компетентности, които се съдържат в новите рамки за образование. Усвояват се умения за изграждане на собствен текст, което е гаранция не само за по-доброто представяне на ДЗИ след 12. клас, но и за усъвършенстването на социалните и гражданските компетентности, свързани с пълноценното реализиране на личността извън училище. Тук се залага преди всичко на т.нар. коментар (и „коментирано четене“) (Радев, 2015), който, както се знае, е обяснение, поради което той винаги се основава на нещо – случка, текст, отношение. Чрез него обучаваните се стремят да разберат, да открият, да съпоставят даденото явление или текст, но и същевременно да му дадат някаква оценка.
Посредством изградения модел учениците се научават да четат и да осмислят по-задълбочено и в детайли разказите на Елин Пелин, а заради прилагането на текстоцентризма като методология вероятността от неадекватна интерпретация значително намалява. Освен това увереността им, че могат да тълкуват много добре авторов текст, значително се увеличава. По този начин обучаваните имат възможност да използват придобитите знания за преобразуване на близки до тях елементи на действителността и да трансформират тези знания в конкретни умения. И тъй като в основата на метода „учене чрез действие“ е залегнало схващането, че всяка практическа дейност се основава на определено теоретическо познание, дейността на учениците тук се оказва по-осмислена, а уменията им, които се формират чрез нея – значително по-мобилни. Това означава, че при предлаганата иновативна технология ученето не е просто процес на получаване, натрупване и преработване на информация, а е активен процес, при който личността конструира свой индивидуален познавателен образ на действителността. Всички тези положителни факти, разбира се, са успешен старт и за бъдещата житейска реализация на учениците.