Формирането на читателски интерес у ученика като основа за възприемане на литературната творба

Какво да направим, за да заобича ученикът да чете или поне интересът към четенето да не угасне. А ако не искат да четат? На помощ идва интересът.

По формирането на читателския интерес може да се работи под различни форми:

• търсене на пътища за развиване на интерес към книгите и стремеж към четене;
• формиране на навици за четене и умение да се чете с удоволствие;
• творчески конкурси, проекти, състезания и др.

Формирането на читателския интерес се осъществява освен в часовете от задължителната подготовка и в избираемите учебни часове, факултативно избираемите часове, извънкласното четене, в литературни клубове, чрез посещения на библиотекарски сайтове, участия в литературни празници и всяка друга дейност, която може да го предизвика. Този тип дейности пораждат интерес, защото предоставят широки възможности за изява на творческите заложби на учениците, носят огромен емоционален заряд и същевременно стимулират познавателното развитие.

И тук ще подчертаем, че добрият читател, или да възпиташ някого като добър читател, се отдава на хора, които самите изпитват радост от общуването с книгите и са способни да водят диалог с автора.

Какво му липсва на ученика, за да развие читателския си интерес?

Още от много малки децата трябва да осъществят „читателска среща“ и да имат книжно обкръжение. И тук в главната роля е семейството. То може да даде много или нищо. Съчетанието ученик – родител винаги довежда до добър резултат. Успешността на съчетанието ученик – учител се обуславя от внимателния подбор на задачите, свързани с конкретно произведение, така че те да бъдат занимателни и малкият ученик леко да се справя с тях, тогава резултатът ще бъде положителен.

Едно произведение е пълноценно възприето, когато имаме отношение към него, разбираме изобразената действителност, схващаме посланията на текста. И обратно, когато не разбираш идеите, когато не откриваш значението на образите, когато настроенията, които предизвиква, не достигат до теб, четенето е неинтересно и скучно. Понякога учениците казват, че харесват дадено произведение, и като се запиташ защо, веднага откриваш, че в него има неща, които ги вълнуват в момента и им помагат да преоткриват истини за обкръжението си, за живота, да проникнат и осъзнаят вътрешния си свят.

Работата над произведението трябва да се свежда до: мисли, представи си, преживей. За да стане любимо, едно произведение трябва да предизвика размисъл. Героите, действията и отношенията им и най-вече собственото ти отношение към тях ще те доведат до любимата книга. Дори когато произведението е отдалечено във времето, трябва да се постараем да го разберем, защото това е вид общуване с миналото. Необходимо е учениците да се научат да извличат основните проблеми, пресъздадени в художествената творба, да дискутират актуалността им, да аргументират своите гледни точки.

Всяко дете е талантливо по своему, само трябва внимателно да бъде опознато. През последните години стремежът е всеки ученик да стане активен участник в учебния процес. Формирането на навици, свързани с процеса на обучение, е трудна задача. Затова всички средства, чието приложение може да подобри работата в часовете по литература, трябва да бъдат използвани – интерактивни методи и техники на обучение, интегративни взаимодействия в образователния процес, ИКТ, проектни дейности и др.

Понякога ни е трудно да дадем отговор на въпроса „А защо е именно така, а не иначе?“. Това е моментът, когато не ти се иска да отговориш с готови изрази и фрази, а търсиш сам отговора. И това е началото на търсенето, на изследването, на откриването. Една от най-важните задачи на учителя в съвременните условия е именно да съумее да създаде подходяща среда, провокираща учениците да задават въпроси и същевременно да търсят отговори. А жаждата за нови впечатления, стремежът и способността да наблюдават и експериментират са изначално заложени у тях.

Проучвателното поведение е един от най-важните източници на възприятие на детето за света. В педагогическата психология и в педагогиката съществува специален термин – изследователско обучение,  за подхода към ученето, базиран на естественото желание на детето за самостоятелно изучаване на околната среда. Основната цел на изследователската подготовка е да усъвършенства способността на подрастващите самостоятелно, творчески да развиват и преструктурират начина за работа в сферата на човешката култура.