Технология за изучаване на възрожденската литература чрез интегративни взаимодействия с дисциплини от професионалната подготовка

Представената в статията авторска технология е вдъхновена от убеждението, че целта на обучението по български език и литература е да помага на учениците да открият в себе си и да развият потенциала си за творческо мислене и решаване на проблеми. Технологията е насочена към усвояване на текстове от възрожденската литература чрез интегративни взаимодействия с учебни дисциплини от професионалната подготовка по архитектурна реставрация. Използваните в обучението интерактивни техники са във взаимовръзка с архитектурата на Възраждането като външен израз на бита, ценностите и манталитета на възрожденския българин. Целта на интегративното взаимодействие е учениците да открият и осмислят връзката между материалното и духовното възмогване на народа ни през тази епоха.

Всяко проучване на PISA ни поставя пред един и същ проблем – българчетата не могат да решават проблеми и не се подготвят за решаване на житейски ситуации. Причината я знае всеки учител – учебното съдържание предлага много теория и твърде малко умения, чиито корени да са в ранната социализация. Възможно решение на проблема може да се търси в твърдението на Де Боно¹, че за да е успешно, съвременното образование трябва да стреми към съкращаване на времето за преподаване на информация за сметка на увеличаване на времето за преподаване на мисловни умения и на компютърна грамотност.

Проблемът, свързан с неумението на голяма част от българските ученици да решават проблеми и задачи с практическа насоченост, директно ни препраща и към въпроса за т.нар. функционална грамотност².

Така накратко очертаната ситуация е в основата на търсенето, разработването и прилагането от учителите на нови технологии, методи и техники на обучение в педагогическата практика. Представената в статията авторска технология е вдъхновена от убеждението, че целта на обучението по български език и литература е да помага на учениците да открият в себе си и да развият потенциала си за творческо мислене и решаване на проблеми. Това се постига чрез обучение, основано на ефективни концепции и технологии на учене, при които ученикът се научава да учи, развива познавателна активност, а учителят е най-вече партньор в процеса на решаване на по-сложни учебно-познавателни и социално-граждански проблеми.

Като педагог споделям разбирането, че съвременната образователна парадигма е необходимо да осигури в оптимална степен удовлетворяването на обществените и личностните потребности и приоритети в общоевропейското културно пространство. В практиката си като учител по български език и литература се ръководя от следните убеждения³:

• Ученикът „може да прави“ (това и това) трябва да има решителен приоритет пред „знае, че“; проективният образ на ученика да е този на справящия се, на независимия (ползвател на езика) вместо на „знаещия“.
• Наред със специфичните за предмета умения часовете по български език и литература трябва да осигурят формирането и развитието на т.нар. умения за живот – за откриване на своите силни и слаби страни, за търсене на помощ и достъп до услуги, за застъпничество, за справяне с житейски ситуации (напр. загуба, скръб, промяна, установяване), за оценка и управление на риска, за устояване срещу влиянието и натиска на околните, за вземане на решения, за овладяване на емоциите, за съпричастност и др.).
• Пространното изброяване на системноезиковите и нормативноезиковите единици трябва да „отстъпи“ пред диверсифицирането в посока на важни за формирането и развитието на уменията елементи като цели (съответстващи на жизнения опит и на интересите на обучаваните) и „сложни ситуации“ (съответстващи в максимална степен на действителния и актуален за съответната възрастова група социален опит), полета за импровизация в областта на средствата (за постигане на целите) от страна на дееспособния човек.
• Структурирането на учебното съдържание трябва да бъде ориентирано към опора в рефлексирания като значим комплексен (и конфликтен) жизнен опит на учениците и на тая основа – към неговото обогатяване, в т.ч. и чрез диференциране.
• В методиката на учене и преподаване трябва да доминират интерактивните методи, да се снеме опозицията знаещ учител – незнаещ ученик.