Разбирането, че ученето е средство – средство за личностно развитие, а не цел, осигурява приоритет на удовлетвореността от развитието, на самосъзнанието като разбираща и можеща, като справяща се личност, на общуването учител – ученик, ученик – ученик, в което учителят също се учи от ученика. Именно върху това разбиране е изградена и технологията за усвояване на текстове от възрожденската литература чрез интегративни взаимодействия с учебни дисциплини от професионалната подготовка по архитектурна реставрация. Технологията е насочена към осигуряване на учебна среда, предоставяща практическа възможност на учениците да реализират личностния си потенциал и да развиват уменията си за възприемане на художествена творба и създаване на аргументативен текст.
Педагогическата технология е базиранa върху концепцията за последователно представяне на учебния материал чрез поредица от методи, техники и средства, което се осъществява при напълно равностойно разпределяне на отговорностите между учител и ученици. Експерименталната работа е проведена след взетото предварително съгласие на деветокласниците и след попълването на анкета, измерваща нагласата за сътрудничество у всеки ученик4. Чрез технологията се представят следните теми: Светът на Българското възраждане. Българска възрожденска литература; Българинът и българското в „История славянобългарска“ (Предисловие); Българската история в съвременния български свят; „Изворът на Белоногата“ и идеите на Петко Славейков за българското и неговата съдба; Мотивът за вграждането; Свое и чуждо в света на човека.
Експерименталното обучение е реализирано в сътрудничество с преподавателя по градоустройство в ПГСАГ „Васил Левски“ – Благоевград, арх. Бърдарска, тъй като един от основните методи в технологията е бинарен урок по БЕЛ и градоустройство. Основните използвани интерактивни техники – презентации, дискусии, беседи, казуси, рефлексии върху есета, създадени от учениците, работа в екип, са във взаимовръзка с възрожденската архитектура като външен израз на бита, ценностите и манталитета на възрожденския българин. Целта на интегративното взаимодействие е учениците да открият и осмислят връзката между материалното и духовното възмогване. Оценяването е на база устна и писмена защита на лично становище, изготвяне на презентация, екипна работа по зададен проблем, тестове, създаване на писмен аргументативен текст.
-
- Едуард де Боно. Научете детето си как да мисли. София, 2001.
- Според определението на ЮНЕСКО „функционално грамотен е този, който може да участва в дейности, в които грамотността е условие за ефективно функциониране на неговата група и общност и която му дава възможност да ползва четенето, писането и смятането за своето усъвършенстване и за развитието на общността“.
- Вж. подр. Дамянова, А. (2007). Държавните образователни изисквания за учебно съдържание и учебните програми по български език и литература в перспективите, очертани от Общата европейска езикова рамка: https://liternet.bg/publish3/adamianova/doi.htm
- Скала на нагласите за сътрудничество у ученици.
-
Мария Тончева, ПГСАГ „Васил Левски“, Благоевград
mariton@abv.bg
рецензент: проф. дпн Росица Пенкова