Усвояването на трансформиращия преразказ е етап от изграждането на комуникативната компетентност и от преминаването от конкретно-предметното към абстрактно-образното мислене у учениците от 5. клас. Не само защото е заложен в учебната програма, но и защото се явява основополагащ жанр, който предстои да се усъвършенства през цялата училищна степен и е свързан с творческото начало, е необходимо да се обърне сериозно внимание върху знанията и уменията за неговото създаване.Комуникативната компетентност, в основата на която е овладяването на устното и писменото слово, е от ключово значение за пълноценното личностно развитие и успешната реализация на индивида в социума. Усвояването на трансформиращия преразказ е етап от изграждането на комуникативната компетентност и от преминаването от конкретно-предметното към абстрактно-образното мислене у учениците от 5. клас. В статията са представени основни концептуални опори на разработената и апробирана в педагогическата практика на автора технология за усвояване на трансформиращ преразказ. Очертана е целта, разгледани са видовете дидактически задачи и някои специфични подходи в експерименталното обучение.
Овладяването на устното и писменото слово е предизвикателство пред всеки човек и затова не бива да се пропуска възможността да се направи необходимото в обучението за отстраняване на дефицитите и в тази училищна възраст. Често се наблюдават подценяване на изказа, нежелание да се избира подходяща лексика според речевата ситуация и комуникативната задача. Преобладаващата част от учениците остават на равнището на ежедневния „битов код” в общуването. Много трудно се мотивират да научат нещо ново, да променят детайли, чрез които да покажат процеса на своето усъвършенстване.
Комуникативният акт протича или пределно лаконично, или динамично-експресивно, емоционално с употребата обаче на ограничен лексикален запас. Малък е броят на учениците, които са усвоили учебното съдържание и които могат самостоятелно и отговорно да репродуцират познати, изучавани текстове. По-голямата част знаят съдържанието и не нарушават хронологията на протичащите действия, но им липсват знания за структурирането и умения за оформянето на преразказа. Налице е голяма поляризация в потенциала, мотивацията и желанието за изпълнение на обучителни дейности, поради което е необходимо да се структурира учебното съдържание спираловидно, да има диалогов характер и да не се забравя, че този процес е акт, за чието успешно протичане са необходими активни усилия. Колкото по-оригинални, различни, комбинирани са методите и формите, толкова по-голяма е вероятността да се постигнат целите на обучението.
На всеки човек се налага да усвоява ефективни начини на научаване, които позволяват бързо и трайно запаметяване на нови знания. Има изпитани похвати за учене, които помагат да се овладее иначе нелекият учебен материал. Когнитивната психология се занимава с процесите на паметта, на мозъчната дейност, отговорна за приемането, обработването и складирането на нова информация. Усещанията, възприятията, впечатленията, които всеки един човек получава от заобикалящия ни свят, постъпват в краткотрайната памет. В зависимост от степента на значимост те може да се „складират“ в дълготрайната памет или да се изтрият от съзнанието ни. За да се тренира дълготрайната памет, трябва непрекъснато да стимулираме мозъчните процеси, отговорни за нивото на запаметяване.
Много важно е да се разбере, че е необходимо да можем да променяме своето мислене. Ако сме настроени да мислим, че ученето е досадно и ненужно, няма как да се постигнем ефективност и да запаметим. Затова трябва да се формира нагласа, да се създава мотивация, която подпомага по-бързото, прилежно и трайно усвояване на материала.
Когнитивният подход се опира на когнитивната психология и се характеризира с прилагане на техники, основани на осъзнаване на учебния процес и осигуряващи интервал между усвояването на рецептивните умения (слушане и четене) и репродуктивните (говорене и писане) (Димитрова и др., 2012: 120). Учителят трябва да бъде ръководител при усвояването на знанията, съветник при избора на учебната цел и помощник за нейното критично осмисляне. Новите задачи на преподавателя са: анализ на обучението, формиране и организация на учебни сценарии. Той трябва да насочва познавателната дейност на обучаемите, като им предава знания за стратегии и подходи, методи и техники на ефективно учене. Трябва не само да преподава учебния материал, но и да предлага ситуации, ориентирани към дейности, в които учещите да прилагат усвоените знания (Димитрова и др., 2012: 192), да стимулира интереса на учениците към изучаваните начини за усвояване на нови знания и придобиване на умения.
Целите на разработената технология за усвояване на трансформиращ преразказ са да се мотивират учениците в 5. клас за усвояване на теоретичната част, която включва знанията за жанра и изискванията за оценяването на писмените работи, да се формират умения в зависимост от типа интелигентност (Гарднър, 2014), да се потърсят оптимални начини за реализиране на творческото начало.
Трансформиращият преразказ е разновидност за устно или писмено предаване на съдържанието на изходен текст, което се явява поредна стъпка в развиването на комуникативната компетентност на учениците. Самото наименование произлиза от латинската дума за трансформация, която има своята синонимна замяна на преобразуване, видоизменяне. Това е вид преразказ, чрез който се възпроизвежда чужд текст, но за неговото създаване е поставена определена дидактическа задача, към която преразказващият е необходимо да се придържа. Тази задача определя начина, по който ще се осъществи преобразуването на чуждия текст – от името на някой герой или от позицията на неутрален разказвач.