Педагогическа технология за усвояване на трансформиращ преразказ в 5. клас

Трансформиращ преразказ с дидактическа задача от неутрален разказвач.  Изискването е чуждият текст да се предаде от независим наблюдател на случващото се в сюжетното действие. Самият преразказващ сякаш изземва функциите на повествователя и преразказва случката като свидетел. Особеностите, към които е необходимо да се придържи ученикът, са свързани с основното глаголно време – сегашно историческо, като не се изключват и спомагателни глаголни времена и наклонения, в зависимост от сюжетното действие. Съдържанието на художественото действие трябва да се предаде вярно, увлекателно и изчерпателно. Не се допускат логически несъответствия със структурното подреждане на епизодите, добавяне на несъществуващи моменти или интерпретация на съдържанието. Пряката реч се преобразува в непряка, като ученикът се придържа към оформянето на текста спрямо нормите на книжовния български език.

Трансформиращ преразказ с дидактическа задача от името на герой.  Изискването е чуждият текст да се предаде от някой от зададените герои, за което преразказващият е необходимо да влезе в ролята на съответния герой. Основното глаголно време е минало свършено, като не се изключват и спомагателни глаголни времена и наклонения, в зависимост от сюжетното действие. Епизодите, в които героят не участва, или не се преразказват, или, ако са необходими за логическата последователност на сюжетното действие, се преразказват в различна глаголна форма – на -л, -ла, -ло, -ли.

В училищното образование се използват цифрова (количествена) и словесна (качествена) оценка, оценка за работите на другите и самооценка при устни и писмени текстове. Усещането за по-лесното устно възпроизвеждане на съдържанието на приказките често не намира потвърждение в практиката заради неминуемата среща с трудността на устното слово, което, ако не е наизустено, затруднява при формирането и пълнотата на мислите чрез изречения в пълен изговорен стил. Предимство, но същевременно и недостатък на устното слово при оценяването е, че не може да се установи равнището на писмената култура, която включва езиковите, текстооформящите и структурните елементи. Последователността в предаването на съдържанието, спазването на дидактическата задача, граматичните и лексикалните грешки, пунктуацията, оформянето на изреченията и абзаците са сред основните предизвикателства пред учениците и учителя при създаване на писмен трансформиращ преразказ, поради което би следвало да се използват различни подходи и методи на обучение за постигане по-задълбочено усвояване на съдържанието, което се изучава.

В началото учениците се запознават с изискванията за трансформиращ преразказ и употребата на глаголни времена. Дава се информация за модалността, при която чрез определени форми се изразява отношението на говорещия към действителността, на глаголното лице към глаголното действие. Но темата за наклонението на глагола като морфологична категория, чрез която се изразява модалност, предстои да се изучава и това несъответствие в учебното съдържание по български език създава определени трудности при усвояването на знания за трансформиращия преразказ в 5. клас по литература. Трудно е вникването в спецификата на тази материя, без да се познава същността на граматическата категория, както и без да са повторени и разширени знанията за минало свършено и минало несвършено време, а е необходимо учениците да се научат и правилно да ги съвместяват в своите преразкази. Ето защо усилията на учителя са насочени в тази посока – чрез подходящи методи, форми и средства да се постигне максимален резултат в усвояването на теорията и създаването на трансформиращ преразказ.

Специфичен подход в работата е „илюстриране” на трансформирането на текста чрез промяна на глаголното време (глаголната форма) в началото на приказката, в конкретен епизод с всеки герой поотделно, за да се съпостави пред и от учениците модалността (гледната точка) с цел да не се допускат грешки в съдържателен и в езиков план.

Друг подход, който е насочен към преработването на пряката реч, също е включен в цялостния процес на придобиване на знания и формиране на умения. Онагледява се предаването на единични реплики от пряката реч чрез нови, сложни синтактични конструкции, което не е новост, но се осъществява в нови условия. Обръща се внимание на свързването между отделните изречения (с помощта на съюзи), на позициите на изреченията, съдържащи реплики на героите и реплики на автора. В работата са акцентира върху промяната на основното глаголно време, местоименията, вида на изреченията и пунктуацията.

Съпоставят се двата вида дидактически задачи – предаване на съдържанието на приказката от позицията на неутрален разказвач и от позицията на герой. Комбинирането на начините на преразказване е допустимо в епизодите, когато героят не участва, но без предаването на тези моменти съдържанието би било непълно и сюжетът би останал неразбран. Затова се коментира съвместяването на основно глаголно време и глаголна форма. Постоянно се напомня разликата между двете понятия (време и форма), но по подходящ начин, защото езиковите категории наклонения, залог, вид на глагола все още не са изучавани.

При прочита на приказките се коментират особеностите на жанра, задачите за промяна на сюжета чрез ново начало, нов епизод, нов край, включване на нов герой, предаване на съдържанието от името на герой, разместване на епизоди. Трябва да стане ясно на учениците, че след поставянето на конкретната задача за трансформиране е необходимо да се прочете отново изходният текст и да се създаде план, съобразно с изискванията за неговото предаване.