Технология за усвояване на епически текст от учениците в 11. клас. Структура

В обучението върху усвояването на прозаически текст в 11. клас учителят среща редица трудности. За да ги преодолее, той търси начини за създаване на работещ алгоритъм, който да доведе до трайни знания и продуктивни умения у учениците. Под алгоритъм на обучение  тук се разбира цялостна система от елементарни учебни операции, която еднозначно определя каква информация, при какви условия и в каква последователност трябва да се дава на обучаваните, за да бъдат доведени постепенно от актуално изходно състояние до едно желано състояние цел.

Поради факта, че владеенето на интерпретацията на прозаически текст е много важно не само заради учебната работа, а и заради социокултурната компетентност на учениците, потърсихме възможности, чрез които да изградим у тях трайни умения и навици за тълкуване на отделни текстове с оглед и на бъдещата им успешна социализация в живота. Овладяването на практико-приложни знания и умения стои в основата на литературните компетентности, но е свързано и със способността на подрастващите да анализират правилно процеси и явления извън училището. А това наистина е важно обстоятелство за тяхното бъдещо социализиране, както и за създаването на все по-необходимата ни днес духовна връзка между поколенията.

Концепцията за иновативен подход към блока уроци върху творчеството на Елин Пелин се гради върху следната

структура

1. Предлагане на цели, задачи и план на действие.
   1.1. Преговор и актуализиране на теоретичните знания върху откъси от романа за деца „Ян Бибиян” и някои разкази на Елин Пелин. С оглед на поставените цели тук е наложително да се припомни, че в 5. клас в раздела „Човекът и светът“ учениците са изучавали откъси от романа „Ян Бибиян“ в две части – „Отчаяните родители“ и „В царството на злото“, в 6. клас – разказа „Косачи“, а в 7. клас – разказа „По жътва“.
2. Осъществяване на самостоятелната учебната дейност с помощта на учителя.
3. Регулиране на учебната дейност чрез самоконтрол на учениците.
4. Анализ на резултатите от учебната дейност.
5. Оценяване на работата по предварително зададени критерии от учителя.

Учебната работа се свързва с предварителното планиране на дейностите във времето и разпределянето на индивидуалните задачи на всеки от участниците в педагогическия експеримент. Включва самостоятелно анализиране на изучените произведения в 5., 6. и 7. клас и представяне на теоретичната информация в подходящ вид; самоконтрол и самоанализ на резултатите от учебната дейност.

Експерименталната работа има своите положителни страни. Ето някои по-важни от тях:

• Обучаваните стават по-отговорни към обстоятелството в каква степен учебните им дейности са ефективни по отношение на поставената цел, доколко са обмислили и избрали най-подходящите действия за нейното реализиране.
• Единайсетокласниците търсят и откриват сами източници по поставените проблеми, като усъвършенстват уменията си да ги подбират, анализират, обобщават и използват, съобразно с целите, като специфична информация.
• Учениците стават по-организирани и усъвършенстват уменията си за работа в екип, съобразявайки се с другите и давайки своя принос към общия краен продукт.
• Младите хора развиват умения за рефлексия.
• Участниците в експеримента проявяват креативност при представянето на резултатите от собствения си труд.

В психологически аспект самостоятелната работа на учениците води до използване на знанията и уменията в практиката за решаване на различни нагледно-действени задачи. Тази екстериоризация дава възможност да се отговори на въпроса дали знанието е придобило мотивираща сила, превърнало ли се е в убеждение, станало ли е принцип за практическо действие и социално поведение (Бояджиева & Кирова, 2013: 100).

В процеса на самостоятелната работа у ученика се развиват следните способности:

• Комуникативни  – при обсъждането на творческите задачи, консултациите с учителя, защитата на своите идеи;
• Личностни  – самостоятелност и гъвкавост на мисленето, фантазия, любознателност, самодисциплина, умения за работа в екип, увереност в собствените възможности;
• Литературоведски  – описание и приложение на идеи.