Културното многообразие с фокус върху празниците по българските земи

Ето как Иван Джуренов описва в своя разказ „Обсебване“ силната вяра на хората в бог Перун (Джуренов, 2005).

„Перун! Бог Перун! Ето го! … старият жрец Богослов побърза да коленичи и да запее своите жречески песни. Високо, на всеослушание. След него всички … бързо коленичиха на сухата пепелява земя на селската стъгда. Запригласяха вълнуващите, покъртителни песнопения на жреца … Славни Боже Перуне, властелине на всичко живо и мъртво на земята и небето! Вестителю на добрите дни на нашия народ! Дай, Боже, дъжд! Напой ниви и градини, зажаднели за благодатната вода! Въздай плодородие и изобилие! Радост и веселие в твоето Божествено име! Отнеси надалече градоносния си пълнеж! Там, където птичка не пее, където дърво не цъфти! Пожали труда и грижите на Богобоязливите твои поклонници! Ще ти принесем в жертва пет вакли овни! Ще разлеем в твое име пет бъчви руйно вино! Ще отпушим пет бурета върла ракия! Ще славим името ти със сладкогласни песни и кръшни буйни хора! Светилището ти да екне и славата ти да проехти по сва земя! … Слава тебе, Боже на Боговете! Отведи злото надалече! Тебе молим, тебе славим! Ти си наш закрилник! Едничък и единствен! … И, о чудо! Върховният Бог сякаш чу молитвата! Както бурята се бе захванала внезапно, така ненадейно спря! Светкавиците угаснаха. Гръмовете замряха. Облаците се разбягаха … по небето. То … засия в чиста синева, примесена със златистите отблясъци на захождащото слънце…“

След това авторът Джуренов разказва как жрецът събира хората около себе си, а те идват „с отворени сърца и със засмени лица“. Решават единодушно да почетат подобаващо своя бог Перун с обещаните дарове на наближаващия празник. Но…

„Ням свидетел на тъкменията за празника бе свещеникът на малката селска черкова Слав-Никола… Слуша и червеят на завистта го сяде. Вместо той да поведе селяните да дойдат в черковата, да запалят по една свещица, за да им се опростят греховете, езическият жрец води народа да празнува езическия Бог Перун! … И не се сдържа. Застана пред жреца … и гневно го захока: Престани, върли езичнико, да подкокоросваш людете! Те са християни, а не езичници! Те са покръстени в името на Исус Христос! Него трябва да славят! Пред иконата му да се кланят! Да я целуват и да се кръстят! И защо ти ги изюждаш с това идолопоклонничество? Ти вършиш неопрощаем грях! … Великият свет княз Борис-Михаил извърши велико дело, като покръсти нашия народ! И всяко отклонение от Христовата вяра е осъдено на низвергване! Езическата душа след смъртта ще се лута немила, недрага, няма да има покой! Хайде, … прекръсти се! … Жрецът премига с очи, погледна враждебно попа, но се прекръсти. …
– И да се кръстя, и да не се кръстя, све тая! – рече присмехулно Боголюб. – Ние вярваме във великия Бог Перун! … Ние с тоя Бог, с тия игри и песни сме отрасли, с помощта на Перун живеем и оцеляваме! С негова подкрепа пребродихме земите на северните полунощни страни и стъпихме невредими тук! …
Попът скочи … и кресна разярен:

– Мръсен езичник! … Млъкни! Всяка твоя скверна дума е смъртен грях! Откажи се от езичеството! Иначе ще те отлъча от светата черква! …

Ала жрецът не само не се вразуми, а изгледа попа със съжаление … тръсна глава и рече рязко:

– Остави ме, попе! Иди си със своя Бог! Дано той ти даде изцеление! …

Попът охна … и изрече:

– Ох, кой ти е крив, като си див!“

След това – разказва Иван Джуренов – попът отива при владиката, за да се посъветва как да вразуми народа, как да попречи на честването на Бог Перун на Оброчището, как да откаже хората от „бесовските песни и хора“. Владиката го изслушва с разбиране, напомня, че „езичеството е пуснало дълбоки корени сред нашия народ“, че трудно е покръстен народът ни заради „твърдоглавите езичници, най-вече от прабългарите“. Попът споделя, че миряните „не са против Христовата вяра, но не се отказват от идолопоклонничеството“. Какво да направят? И тук авторът разказва за мъдра игуменка, която предлага адекватно решение: „Да отбием людете от езическите вярвания… лека-полека с подменяне на езическите обреди… Ще трябва да ги подкрепяме. … След три дни ще правят оброк на Бог Перун. Нека си го правят. Не бива да им забраняваме. Нека си правят жертвоприношения, нека си пеят песни и играят игри! Перун е богът на гръмотевиците и бурите! Вярват, че той кара кола по небето. От препускането небето гърми, от конските копита излитат светкавици. Християнството е нарочило светеца Илия да върши тая работа. И нищо не ни пречи да го оприличим на Перун! Нека да е Перунлия! И така постепенно ще отпадне Перун, а ще си остане само Илия! Хората в свети Илия ще припознават Перун! И така ще сторим с голяма част от нашите светии, като ги прикачим към езическите богове. Ще втълпяваме, че Перун е взел образа на свети Илия! Така ще направим с Бъдни вечер. Ще го съединим с Рождество Христово! Новата година ще започва от християнския празник. Още по-лесно ладуването ще стане Благовещение! Празникът на орачи и пастири да се свърже със светеца Георги! Надпрепускането на конете – с Тодоровден! Денят на зарязването на лозите – със свети Трифон! Всички езически празници да… наречем на християнските светци! Така ще можем да внедряваме в съзнанието на людете и езичниците да станат от добри по-добри … християни!“ В разказа владиката и попът са впечатлени и очаровани от предложението на игуменката и вземат решение да я послушат. „Минаха години. Постепенно, благодарение на упоритостта на християнското духовенство, езическият Бог Перун и другите езически богове бяха изместени от християнските светии… Но въпреки това великото дело на Бог Перун не бе забравено. Великата планина със своите снежни върхове, където бе светилището на Бога Перун, и днес носи името Перин (Пирин).“
Друг автор, събиращ и описващ народната мъдрост – Розмари де Мео, в „Стопанката на Господ“ пише: „На нашата земя има едни дни, дето имат по три ката… Когато църквата рече, че е най-близо до Бога, най-отгоре тури нейните си празници – на третия кат, най да са на светло. Но народът си помни неговото. И под църковните празници останаха да клокочат народните – на втория кат. Църквата, понеже е умна, реши да не се кара с народа, че ще остане без стадо. И си тури празниците наедно с народните, да няма гюрултия. Но има и един кат най-отдолу… Там са старите тайни. Тях малко хора ги знаят и ги пазят – затуй са и тайнства. Те са ядката на всичко… На 24-ти църквата празнува рождество на Йоан Кръстител. Хитра е тя. Така го е уйдурдисала, че… да позволи на хората да си му викат Яньовден (Еньовден)“ (Де Мео, 2018).

Мисля, че е редно да оценим толерантността на християнската църква. В текстовете обаче се прокрадват идеи за обсебване, изместване на езическите празници в полза на християнските. Не точно това се е получило като резултат – поне досега. Останали са много от езическите и народните празници. Хората ги обичат и тачат и днес. Защото, както Ваклуш Толев в „История на религиите“ казва: „Религията като вяра и учение за живота носи идеята за Целостта. Тя е единство в йерархията на възможностите човешки. Единство е, защото търси, посочва и осъществява съвършенството, Пътя на обожествяването… Всяка религия като потреба на времето слага своя „дялан камък“ във Всемирния храм за хилядолетия“ (Толев, 2000).
На основата на тези мисли и разсъждения предлагам организирането на серия уроци по визуални изкуства, в които учениците да имат възможност да проучат, дискутират и изразят визуално избрани от тях празници (вж. Савчева, Панайотова & Папазов, 2017: 87–89).