Според Владимир Гамза официалната идентификация на терновските българи търпи известна еволюция. Първоначално в селските укази мъжете заселници са именувани в двучленна форма – лично име и име на бащата. Затова и днес имаме форми като Атанас Никола, Жили Стоя, Георгий Станчо и т.н. В официални документи името на бащата се използва като фамилно име. Възрастните жени са наричани по името на съпруга, като към него се прибавя наставка –ица (андроними): Андрѐица, Васѝлица, Гѐргиювица, Мия̀лица (от Михаил, Мишо), Ива̀нувица или Ива̀ница, То̀дурувица и т.н. (Гамза, 2014: 327). Ударението запазва мястото си, както е в мъжколичната форма. Тази традиция съществува и досега, като дори понякога се забравя истинското лично име на жената.
С течение на времето населението нараства и възниква необходимостта от по-точна лична идентификация и издаване на паспорти. От началото на 30-те години на XIX век започва да се използва тричленна форма на идентификация на личността.
Понякога се посочват фамилни имена, донесени от България: Баклар, Бузник, Гамза, Пуле, но по-често се използва личното име на дядото. Трябва да се отбележи, че значителна част от фамилните имена на заселниците са образувани от името на дядото без наставка: Ганчо, Христо, Стамат, Скарлат, Яни, Яно, Пул`е, Цвятко. Тези фамилни имена са доста популярни в Терновка и в днешни дни. В брачната книга от 1885 г. заселниците вече са записвани в тричленна структура – лично име, бащино и фамилно име.
За да се разнообразят антропонимите на заселниците, започва да се използва по-широко наставката за фамилни имена: Димо – Димов, Коста – Костов, Диордий – Диордиев, наблюдават се и промени в морфемите: Цвятко – Цветко, Диордиев – Деордиев, Димитриев – Дмитриев.
Както отбелязва Гамза, в началото и през първата половина на XX век в селището пристигат български учители от одеските и запорожките български села, по-специално Ангелов, Казанджи, Божков, Гассий, Грабчев, Рунчев и т.н.
Често официалното фамилно име носят няколко семейства, които нямат родствена връзка. За идентифициране на рода съществуват голям брой прякори или родовопрозвищни имена. Почти всички семейства са имали родовопрозвищни имена, които са се унаследявали и до известна степен все още са запазени.
Родовопрозвищните имена дават особено богата информация. Те имат знаков характер. Едни от тях са свързани с професии и занаяти, други носят социален оттенък, в трети е закодирано миналото на народа. По родовопрозвищните имена на преселниците може да се „прочете“ историята на жителите на селището по отношение на бит, култура, географска принадлежност, икономика, връзка с други етноси, личностна характерология на индивида.
Една част от родовите прозвища са създадени чрез суфиксация на личните или фамилните имена: Ангел – Ангелуви, Димо – Димуви, Скарлат – Скарлатуви, Райчо – Райчуви. Друга част са свързани с професии и занаяти. Тези родовопрозвищни имена са доста многобройни и характерни главно за една отминала епоха, когато са процъфтявали земеделският труд и скотовъдството: Брашнянкуви, Месаруви, Бакаджиеви и т.н. Някои прозвища отразяват социалния статус на някого от семейството: Дякуви (от диякон), Титуруви (от ктитор, църковен дарител), Хлебодарови (меценати). Има родови прозвища, свързани с географски топоними, населени места, други етноси: Арнаутови – потомци на албанец арнаут, Шопови – принадлежност към шопите, Мирзулови – преселници от с. Мирзово, Струмови – от река Струма. Имало място и за прякори, свързани с жаргонизми: Тиквиникуви – от тиква, Жекаруви – от джекар (див гълъб), дори с предмети – Поюви (от поюв, лента за повиване на бебето), Магануви (от маган, машина за отделяне на семената от влакната при първоначалната обработка на памук).
С течение на времето официалните фамилни имена се преплитат с родовите прозвища и между тях възникват някои противоречия. Понякога за едно фамилно име има няколко прякора. Показателно е, че прякорите или родовите прозвища като спомагателен идентификатор присъстват заедно с фамилните имена дори в официални документи. Така например в подписан от преселниците през 1879 г. „мирской приговор“ редом с имената присъстват следните разяснения: Петър Николаев също Амбарницкий, Петар Николаев също Петран, Фьодор Иванов също Табунчик, Илия Георгиев също Искров, Иван Георгиев също Кочен, Дмитрий Стамов също Киранчик, Константин Яни също Костов и т.н. Родовопрозвищните имена, съществуващи за целия род, се използват в пълна форма с наставка -уви, -ви, заедно с това мъжете от семейството се именуват с основна форма (Амбарликуви – Амбарлик), често с членуване за мъжки род (у Амбарлику), също и с умалителна форма (Батур – Батурчик, Хамуви – Хамчик и др.).
Родовопрозвищни имена:
Алтинчуви, Амбарликуви (Амбарлик), Ангелуви, Андуткуви, Анзови, Аркасуви, Арнаутуви (Арнаут), Бабунюви, Бакарджиеви, Бакларуви (Баклар), Бандюви, Бануви, Бараболюви, Батуруви (Батур, Батурчик), Баштувануви (Баштуван), Бойкини, Бойкуви, Брадаруви (Брадар), Брашнянкуви, Бризюви, Бряткуви, Бурлакуви (Бурлак), Бялюви, Вармишуви, Вартюшуви, Велигуруви, Витинаруви, Врабкуви, Ганчуви, Гасенуви, Гаюви, Генуви, Гогуви, Граматикуви, Дадуви, Дамянуви, Дикуви, Димуви, Диндуруви, Динкошуви, Дишлуви, Добрюви, Драгнюви, Драгулуви, Дудникуви, Дякуви, Жекаруви (Жекар), Жирнови, Жируви, Зибуви, Искрови, Казепуви (Казепа), Камбуруви, Камуви, Капейкуви, Караянюви, Качулкуви, Кашуви, Керанчуви, Кешуви, Кикуви, Кирякуви, Китаюви, Костуви, Косуруви, Коткуви, Коченкуви, Кошельови, Кувалдуви, Кузнецуви, Кундаруви, Куртуви, Кушинуви, Кянюви, Лазаруви, Ларкуви, Мазунуви, Мамичуви, Маринчуви, Маркошуви, Марульчуви, Махоруви, Месаруви, Минчуви, Мирзулуви, Мискуви, Митюшуви, Мицуви, Мишкуви, Мишонкуви, Мияльчуви, Москуви, Муйнашуви, Никулиеви, Пейови, Петкуви, Петрануви, Петушуви, Пиндуви, Плешакуви, Поюви, Пранджуви, Пукалуви, Пулеви, Рабукуви, Радюви, Райчуви, Ревуви, Рунчеви, Саральошуви, Сарнуви, Сафронуви, Серебричуви, Скавародкуви, Скарлатуви, Стайкуви, Стаматуви, Станчуви, Стойкуви, Струмуви, Стуилуви, Табунчикуви, Тиквиникуви, Титуруви, Тошини, Туртопуви, Устапуви, Ушуви, Федюшуви, Фонькуви, Фудулуви, Фурчикуви, Хамуви, Хлебодаруви, Хорюви, Цвяткуви, Циганови, Циканови, Чикалови, Чочикуви, Чудакуви, Чуканови, Чунюви, Шайбенуви, Шапкуви, Шпилькуви, Шулюви, Яньчуви, Ярминкуви.
В селището съществуват и т.нар. лични прякори, които също стават прякор на цялото семейство. Например: Папанин (Папанюви), Джибан, Кебан, Миюр.