По-нататък в статията фамилните имена (ФИ) са представени паралелно с личните имена (МЛИ – мъжки, ЖЛИ – женски), от които са образувани, и родовопрозвищните имена (РПр), които притежават семейства със съответната фамилия. Фамилните и личните имена са описани по азбучен ред, като след всяко име се посочва година, от която започва да се упоменава в документите. Общият брой на позициите е 229.
Алекса̀ндр МЛИ 1804 г. – разпространено в България главно през втората половина на XIX век, особено по времето около Освободителната война и наскоро след нея във връзка с името на руския император Александър II [12: 46]; при Й. Заимов [10: 9] етимологично се извежда от гр. ’защитник на мъжете’, допълнено със стб. форма [15: 41].
Ана̀ниев(а) ФИ – от МЛИ Ананий, библейско име, евр. Ханания, ’благодат божия҆ (Радомирско, Трънско, Царибродско) [12: 44].
Анастасѝя ЖЛИ 1804 г. – гр. женска форма от Анастас(ий), име на календарски светец, ’възкръснал’ (доста разпространено) [12: 48].
А̀нгелов(а) ФИ, Ангѐлий МЛИ, Ангѐло ЖЛИ 1804 г. – от МЛИ Ангел,’вестител’ (доста разпространено в цялата страна) [12: 44].
Ангело̀вский(ская) ФИ – също като А̀нгелов.
А̀нто ЖЛИ 1804 г. – вероятно от Антон, от лат. Antonius – име на стар римски род [12: 50]; допълнено от Й. Заимов [10: 10] като заето по книжовен път от гръцки, а там – от латински език.
Апо̀столов(а) ФИ – от гр. ’апостол, пратеник’ [12: 51].
Арья ЖЛИ 1804 г. – възможно от Ариета ж., от гр. ’мила, прелестна’ [12: 53].
Атана̀с, Ата̀н МЛИ 1804 г., Атана̀сов(а) ФИ – от МЛИ Атанас, гр. ’безсмъртен’, име на календарски светец (доста разпространено, особено в Източна България) [12: 55]. РПр Ко̀стуви от Ко̀ста, Ко̀пчикуви, Марѝнчуви.
Бакла̀р’, Бакла̀ров(а) ФИ – от диал. бъклар, ’кацар, специалист да прави бъкли҆ (Дъбовик (Генералтошевско), Варна, Казанлък, Бяла Слатина) [12: 60]; от тур. бакла, ’боб’ [5: 27]. РПр Бано̀.
Банов(а) ФИ – от старинно ЛИ Бан, ’1. областен владетел; 2. големец, богаташ’; срв. Кральо, Царьо [12: 63). РПр Хлебода̀рови – от ’даващ хляб’, меценат, благодетел [8: 333].
Бахчева̀нов(а) ФИ – от диал. бахчеван, бахчеванджия, от пер.-тур. ’градинар’ (Горнооряховско, Бургас, Ихтиман, Сопот) [12: 66].
Баца̀н ФИ – от диал. бацо, баце, ’батьо, байко҆ (Варна, Шумен, Враца, Етрополе, Калофер, Вишовград (Павликенско) [12: 67].
Бербѐнко ФИ – украинско.
Богда̀н МЛИ 1804 г. – Бо̀гдан и рядко Богда̀н, ’даден от бога’, отговаря на гр. Теодосий (разпространено в цялата страна) [12: 79].
Богда̀нов(а) ФИ – от МЛИ Бо̀гдан (разпространено в цялата страна) [12: 79].
Бо̀жка ЖЛИ 1804 г. – умалит. от ЖЛИ Божа или от Божура (Луковит, Зимевица (Свогенско), Благоевград, Генералтошевско) [12: 81].
Божко̀, Божко̀в(а) ФИ – умалит. от МЛИ Божо, Божил или Богдан (разпространено в различни райони на страната) [12: 81].
Бо̀йко ФИ, МЛИ – от ЛИ Бойо, ’да се боят болести’ (среща се рядко в цялата страна) [12: 81].
Бо̀ску МЛИ 1804 г. Боско м. – умалит. от Босьо, Босо. Босо м. – съкрат. от Босѝлко или разновидност на Боцо [12: 85].
Брада̀р’ ФИ – от брада или от диал. брадян, ’брадясал човек’ [12: 85].
Бра̀тко ФИ, МЛИ – вероятно от МЛИ Брайко (брайко – ’брате мой’), пожелателно име: да остане жив и да има братя и сестри (Югоизточна България, Шумен 1870 г., Кула, Бойница (Кулско) [12: 87–88].
Бр’я̀тко ФИ – също като Бра̀тко. РПр Бря̀ткуви.
Бу̀зник ФИ – вероятно от от диал. бузат, ’бузест’. Илчев го подава като руско фамилно име (Пазарджик 1959 г.) [12: 92]. Бузьо – ’човек с големи и пълни бузи’. РПр Бабу̀нюви – вероятно от бабнувам, бабна, ’удрям тежко’ [5: 23].
Ва̀рмиш ФИ. РПр Вармишуви.
Васѝльев(а) ФИ, Васѝлей МЛИ, Васѝлка, Вассо ЖЛИ 1804 г. – от МЛИ Васил. Доста разпространено в цялата страна; преди едно-две поколения разпространението му нараства за сметка на Вълко, Вельо, Вуто и други народни имена с начално В. Васѝлев, Васѝльов [12: 103]. Заимов [10: 44] намира, че то означава ’царски, царствен’, Н. Ковачев [15: 59] също го смята съкратено от Василий, стб. форма. Й. Заимов тълкува името като ’да бъде голям владетел, властник, да бъде всевластен, силен’, IX век. РПр Вр̀абкуви.
Вдовичѐнко ФИ – вероятно украинско влияние (наставка -ченко), в български вариант Вдовѝшки, от вдовица, вдовѝшки (Свищов, Габрово) [12: 104].
Волча̀н ФИ – вероятно от МЛИ Вълкан, от Вълк(о)+ан (среща се рядко в цялата страна) [12: 119].
Во̀лчо, Во̀лчу ФИ, МЛИ, Вольчо МЛИ, Воло ЖЛИ 1804 г. Во̀лчев(а) – вероятно от МЛИ Вълчо, успоредна форма на Вълко (разпространено в цялата страна, повече в Западна България). Вълчев [12: 119]. МЛИ Вълко – от вълк, заклинателно име: да не му пакостят вълци, понеже сам той е вълк (доста разпространено в цялата страна) [12: 119]. РПр Арка̀суви, Бурла̀куви, К̀откуви, Кува̀лдуви, Мару̀льчуви, Чико̀луви.
Гаврѝлов(а) ФИ – от МЛИ Гаврил, съкрат. от Гавраил (среща се рядко в цялата страна) [12: 122].
Гамза̀ ФИ – от диал. гамзак,’който намига, хвърля закачлив поглед’, от ар.-тур. gamze (Варна) [12: 125]. РПр А̀нзуви, Кушѝнуви.
Га̀нчо ФИ, МЛИ, Гано ЖЛИ. Ганчо – умалит. от Ган, Гано, Ганьо (доста разпространено, главно в Източна България; типично за Дряново). Ганчев и Ганчов [12: 126]. РПр Га̀нчуви.
Гаркѝня ЖЛИ 1804 г. – вероятно от гъркиня.
Гарпѝнья ЖЛИ 1804 г. – вероятно от гр. произход.
Га̀ссий ФИ – от гр. МЛИ Гассий.
Гено̀ ФИ, МЛИ. Гено – далечно видоизменение от Георги; срв. Гето, Гецо, Гешо (среща се рядко в цялата страна) [12: 129]. РПр Г̀енуви.
Георгий, Георгиев(а) ФИ 1804 г. – от МЛИ Георги (и Гьорги), гр. ’земеделец҆, име на календарски светец (едно от най-разпространените имена в цялата страна) [12: 130]. РПр Да̀дуви, Дѝшлуви, Ѝскруви, Казѐпуви, Ко̀ченкуви, Мѝскуви, Мѝцуви, Са̀рнуви, Уста̀пуви.
Гѝна, Гѝно ЖЛИ 1804 г.
Господѝн, Господѝнов(а), ФИ, 1804 г. – от МЛИ Господин, гр., подведено по старото значение на господин, ’господар, стопанин’ (Сливен 1843 г., Нова Загора, Стара Загора, Чирпан, Кърджалийско, Разград, Толбухин, Толбухинско, Тутракан, Преслав, Нови пазар, Софийско, Михайловградско, Берковица, Ломско). Господинов ф. (Преслав 1867 г., Сливен, Нова Загора, Плевенско, Михайловградско, Софийско) [12: 139].
Гра̀бчев(а) ФИ – от прякор Грабчо, ’който граби’ (Литаково, Ботевградско) [12: 140].
Града, Гряду ЖЛИ 1804 г. – от МЛИ Град, съкрат. от Градимир (Поповско, ХV–XVI век) [12: 140].
Грама̀тик, Грама̀тиков(а) ФИ – от граматѝк, ’грамотен човек в миналото’ (Санданско, Бисер (Харманлийско), Казанлък, Поморие) [12: 140]. РПр Грама̀тикуви.
Гроза ЖЛИ 1804 г. – защитно име: да й е грозно името, за да не я сполети зло (Лопян 1648 г., Софийско, Чирпанско, Брезово (Пловдивско), Пчеларово (Кърджалийско) [12: 142].