Део̀рдиев(а), Дио̀рдий, Дио̀рдиев(а) ФИ, Дено ЖЛИ 1804 г. – от МЛИ Деордий (при Илчев не се среща). РПр Арнау̀туви. В Североизточна България арнаути са наричани не само албанците, но и стари български преселници от Западна Македония [12: 59]. РПр Витина̀руви, Драгу̀луви, Зѝбуви, Пра̀нджуви или Пра̀нчуви, У̀шуви, Шпѝлкуви. Също – Дра̀гнюви, Капѐйкуви, Рабу̀куви (само Деордиеви).
Димѝтриев(а) ФИ, Дмитрей МЛИ 1804 г. – от МЛИ Димитри и Димитрий, гр. ’посветен на богинята на плодородието Диметра’ (старо, рядко) [12: 173]. Дмѝтриев(а) е русифицирано: Димитриев. РПр Дам̀януви (Дамя̀н – име на календарски светец (среща се из цялата страна) [12: 155]. Заимов го извежда от евр. ’победител’, XIII век [10: 79], а според Ковачев [14: 76]: нем. Damian, рус. Демьян, лат. Damianus със значение ’посветен на богиня Дамия – от Егина и Епидавър’. Като име в Терновка не се среща), Качу̀лкуви, Митю̀шуви.
Дѝмо МЛИ, Дѝмке ЖЛИ, Дѝмов(а) ФИ 1804 г. – от МЛИ Дѝмо, съкрат. от Димитър [12: 173] . Отбелязано също от Заимов [10: 86] като скъсено от Димитър, XV век, застъпено и от Ковачев [14: 82], но според него е възможно да е съкратено и от Никодим. Локализирано от Илчев [12: 172] главно в Североизточна България. РПр Барабо̀люви – вероятно от укр. бараболя, ’картофи’, Бо̀йкини, Бо̀йкуви – от Бойко, Дѝмуви, Ка̀муви, Ка̀шуви, Кошѐльови, Ла̀заруви, Мирзу̀луви, Ха̀муви.
До̀бруш ФИ, Добра, Добро ЖЛИ, Добрян МЛИ 1804 г. – от МЛИ Добр(и)+уш [12: 176].
До̀йне ЖЛИ 1804 г. Дойна – женска форма от Дойно (среща се рядко); Дойно – съкрат. от Радойно (Габрово, Айтоско, Ботевградско) [12: 177].
До̀мна ЖЛИ 1804 г. – съкрат. от Домина (лат. domina, ’господарка’) или от Доминика (лат. dominica, ’неделя’) (типично за Самоков) [12: 178].
Драгу̀л, Драгу̀лев(а) ФИ – от МЛИ Драг(о)+ул. Драгулев и Драгулов ф. (Разград, Варна, Марикостиново (Петричко), Панагюрище, Кула, Ореховско, Шуменско) [12: 182].
Ду̀дник ФИ – вероятно от дърво или плод дуд, ’черница’, ар.-тур. dut (Софийско) [12: 186].
Ду̀рнев(а) ФИ – от прякор Дърньо, Дърнето, ’извеян, смахнат или сприхав човек’ (Скопие 1917 г.) [12: 191], или от прякор Дурльо, ’сърдит, навъсен човек’ (Батак, Пещера, Пловдив) [12: 188].
Ева ЖЛИ 1804 г. – библейско име, евр. ’живот’ (Берковица, Михайловградско, Врачанско и рядко в други райони на страната) [12: 193].
Егоргѐев ФИ 1804 г. – от Георгиев.
Елгилино ЖЛИ 1804 г. – неизяснено.
Елѐна, Елѐнко ЖЛИ 1804 г. – от гр., ’слънчева светлина’, име на календарска светица (доста разпространено в цялата страна) [12: 196].
Елисавѐта ЖЛИ 1804 г. – евангелско име, от евр., ’бог се е заклел’ (разпространено в цялата страна) [12: 197].
Ена̀ки ФИ, МЛИ Янаки – от гр. Iannaki, умалит. от Яни.
Ергѝев ФИ – възможно от МЛИ Ерган, от гр. ’дело, труд’, или МЛИ Йорги.
Ергина, Ергин ЖЛИ 1804 г. – от МЛИ Ерган, от гр. ’дело, труд’ [12: 199].
Жѐлев(а) ФИ – от МЛИ Жельо, съкрат. от Желез, Желяз (Източна България) [12: 203].
Желѐзков(а) ФИ 1804 г. – от МЛИ Жѐлез, защитно име: да бъде здрав като желязо (навярно и под влияние на гр. Сидер); срв. Желяз (Североизточна България) [12: 203].
Жѐло ФИ, МЛИ Жельо – съкрат. от Желез, Желяз (Източна България) [12: 203]. РПр Бакла̀руви, Жѝрнуви, Кузнѐцуви, Скаваро̀йюви, Титу̀руви, Шопѐнкуви, Шо̀пуви.
Желя̀зко, Железко ФИ, МЛИ – умалит. от Желяз (Източна България) [12: 203]. РПр Бакарджѝеви – от бакър, ’мед, меден съд’, тур. бакаджия [5: 26].
Жемчеко ФИ – неизяснено.
Жѐно ЖЛИ 1804 г. – вм. Джено.
Жѝли ФИ, МЛИ, ЖЛИ 1804 г. – от МЛИ Жильо, съкрат. от Желяз, Желязко с изясняване на неудареното е в и, успоредна форма на Жельо [12: 205].
Жѝло ФИ, МЛИ, ЖЛИ 1804 г. – от МЛИ Жѝло, успоредна форма на Жильо с твърдо окончание (Плевен, Пловдив). Жиловци – род в Плевен. Или от прякор Жильо, ’жилав човек или с изпъкнали жили на врата’ (Литаково (Ботевградско), Лехчево (Михайловградско), Миланово (Свогенско) [12: 205].
Злато ЖЛИ 1804 г. – от МЛИ Злат, стар. злат, златен (Ботевград и Ботевградско) [12: 214].
Зуя ЖЛИ 1804 г. – от Зоя, побългарена форма на Зои (разпространено главно в Югоизточна България и Македония) [12: 216].
Ивано̀в(а) ФИ, Иван МЛИ, Ивано ЖЛИ 1804 г. – от МЛИ Иван, евангелско Icóavoę, старобългарско loam, от евр. ’бог е милостив’ или ’божия благодат’ [12: 218]. При Ковачев [14: 101] обясненията са по-подробни, макар че той посочва също името като евангелско календарно, видоизменено на Йоан. РПр Ба̀нуви от Бано, Баштува̀нуви от бахча, ’зеленчукова градина’, Карая̀нюви, Мѝнчуви, Ра̀дюви, Табу̀нчикуви, Чуда̀куви.
Илѝев(а) ФИ – от МЛИ Илѝя, гр. библейско име, евр. ’мой бог е Яхве’, едно от имената на библейския бог (доста разпространено в цялата страна) [12: 220].
Илья̀ МЛИ 1804 г. – вж. Илѝев.
Ирѝна, Ирѝно, Ирѝну, Иргѝну ЖЛИ 1804 г. Ирина – име на светица, гр. ’мир’ (разпространено в цялата страна) [12: 223]; отбелязано и при Заимов [10: 112] в X–XI век. У Ковачев [14: 103] етимологията е изведена от гр. ’мир, покой’, в гр. митология – богиня на мирния живот.
Искро̀в(а) ФИ, Ѝскро МЛИ 1804 г. – от МЛИ Ѝскро, съкрат. от Ѝскрен (Панагюрище, Копривщица, Карлово, Пещера, Каблешково (Поморийско) [12: 224].
Йоргий МЛИ 1804 г. – вж. Георгий.
Казанжѝ ФИ – от казанджия, ’1. съдържател на казан за ракия; 2. медникар’, тур. kazanci (среща се в различни райони на страната) [12: 239].
Ка̀йно ЖЛИ 1804 г. – от МЛИ Кайно, разширено от Кайн (Пещера).
Кале, Кало ЖЛИ 1804 г. – разновидност на Кальо, съкрат. от Калин, Калофер, Калоян, Калистър (Ловеч, Преслав, Чирпанско, Ямболско, Панагюрище, Софийско).
Калѝна, Калѝно, Килѝна, Кѝля ЖЛИ 1804 г. – от дръвчето калина заради хубавите му червени плодове (среща се рядко в цялата страна) [12: 234].
Калу̀да ЖЛИ 1804 г. – женска форма от Калуд, Калуди (Сливен, Лясковец), от гр. Калуди, ’дар, дарове, подаръци’ (Варна, Стара Загора) [12: 235].
Ка̀льчо ФИ – от МЛИ Калчо, гр., или от МЛИ Калчо, умалит. от Кальо (разпространено главно в Източна България) [12: 240].
Кѐра ЖЛИ – съкрат. от Кераца, гр. ’господарка’, XVI век [10: 119]; съкрат. от Керана, а то от Кирана (от Кира+ана) с преход на неудареното и в е (разпространено главно в Източна България, типично за Шумен) [12: 251].
Кера̀но ЖЛИ 1804 г. – от Кирана с преход на неудареното и в е (разпространено главно в Източна България, типично за Шумен) [12: 251].
Кино ФИ, МЛИ 1804 г. – навярно от МЛИ Кимо с много неразпространеното окончание -но (Боженица, Калугерово (Ботевградско), Ловешко, Горнооряховско) [12: 255].
Киро̀ ФИ, МЛИ 1804 г. – съкрат. от Кирил (среща се в различни райони на страната) [12: 256].
Ковальжѝ ФИ 1834 г. – от Ковалджиев вм. Кавалджиев [12: 261), от кавал.
Ко̀мни ЖЛИ 1804 г. – от Комня, лат. communio, ’комка, причастие’ (разпространено в Югоизточна България: Малко Търново, Грудовско, Бургаско, Крумовградско, Кърджалийско, Пловдив).
Константѝнов(а) ФИ, Костантин, Кустадин МЛИ 1804 г. – от МЛИ Константѝн, лат. Constantinus, ’постоянен’, име на календарски светец, книжовна форма срещу Костадин (разпространено в цялата страна) [12: 267].
Ко̀пно ЖЛИ 1804 г. – вероятно съкрат. от Коприна, пожелателно име: да има мека и хубава коса; срв. Свила (Дебърско, Велешко (нар. песен), Пловдив 1872 г., Шумен 1883 г., Лехчево (Михайловградско) [12: 268 ].
Ко̀сто ФИ, МЛИ, Костя МЛИ 1804 г. – северозападна форма на Коста (Ботевград, Кнежа, Луковит) [12: 270].
Ко̀стов(а) ФИ – от МЛИ Коста, от гр. или съкрат. на българска почва направо от Костадин, Константин (разпространено главно в Източна България) [12: 270].
Коч ФИ – ’нескопен овен’. РПр Фуду̀лови – от фодула (тестено изделие) или тур. фудул, ‘горделив’.
Краля МЛИ 1804 г. – от МЛИ Крале, разновидност на Кральо (Грудово, Голямо Буково, Факия, Ябълково (Грудовско); Кральо – от крал; срв. Царьо, Бано – може би отдавнашен превод на Васил (типично за Грудовско, Карнобатско, Попово, Луковитско, Михайловград). Кралев ф. (Грудово, Факия (Грудовско), Нова Загора, Крън (Казанлъшко), Чепеларе, Сърнец (Толбухинско), Павликени – преселници от Тракия, Свищовско, Радомирско) [12: 275].
Ку̀черов(а) ФИ – рус. влияние. Кучер, ’куцар’, или от куче. Къчо – видоизменено от Кръстьо, успоредна форма на Кънчо, Къто, Къцо, Къшо (Мездра, Червен бряг, Видин) [12: 292].
Кучеро̀гло ФИ – тур. наставка –огло; вж. Кучеров.
