Лазарѐнко ФИ – укр. наставка -енко, -ко, от МЛИ Лазар, евангелско име, евр. Елеазар, ’Бог помага’ (разпространено в цялата страна, най-вече в Банско и Тетевен) [12: 300].
Лоскарина ЖЛИ 1804 г. – вероятно гр. произход (не се среща).
Лука МЛИ 1804 г. – гр., от лат. Lucas, евангелско име (разпространено в цялата страна, типично за Копривщица [12: 307].
Мавро̀диев(а) ФИ – от МЛИ Мавродѝ, писмена разновидност на Мавруди (Сливен 1860 г., Копривщица) [12: 312]; гр. Мавро, ’черен’. РПр Анду̀ткуви, Брашня̀нкуви (от брашно), Вартю̀шуви, Дѝкуви, Д̀якуви, Мия̀льчуви, Пѝндуви, Рѐвуви, Стуѝлови, Шму̀люви.
Мавро̀дий ФИ – от МЛИ Мавродѝ, писмена разновидност на Мавруди (Сливен 1860 г., Копривщица) [12: 312]. РПр Брашня̀нкуви, Мия̀льчуви, Пап̀анюви, Рѐвуви, Стуѝлуви.
Мардлу ЖЛИ 1804 г. – неизяснено.
Марѝн, Марѝна МЛИ, Марѝно ЖЛИ 1804 г. – от ЖЛИ Марна, гр., лат. ’морска’, име на календарска светица (Търново, Бабово (Русенско), Сливен, Зимница (Ямболско), Кръстевич (Пловдивско), Осиково (Гоцеделчевско) [12: 322].
Ма̀ринов(а) ФИ – от МЛИ Марѝн, мъжка форма от Мария, в редки случаи и от Марина (разпространено в цялата страна, главно в Североизточна България) [12: 322]. РПр Андуткуви, Бризюви, Мазунуви, Ярминкуви.
Мария, Марио, Маро, Марья ЖЛИ 1804 г. – гр. Mapиa от евр. Мариам, чието значение едни смятат за неизяснено, други превеждат като ’твърда, постоянна’; евангелско име, до неотдавна най-разпространеното име [12: 322].
Мѝго ФИ, МЛИ, Мига̀л МЛИ 1804 г. – от МЛИ Мико с озвучаване на к в г [12: 332].
Мѝлев(а) ФИ, Мѝлко ЖЛИ 1804 г. – от МЛИ Мѝле, съкрат. от Михаил или от Милети (Югозападна България) [12: 333].
Мѝло ФИ, ЖЛИ 1804 г. – от МЛИ Мѝло, съкрат. от Милети или от Михаил (Враждебна (Софийско), Врачанско, Лехчево (Михайловградско), Кичевско) [12: 334].
Мѝльчо МЛИ, Мѝрчо ЖЛИ 1804 г. – умалит. от Мѝло.
Мѝнчо ФИ, Мѝнко МЛИ 1804 г. – умалит. от Миньо, Мино или от Михаил (разпространено в цялата страна, главно в Североизточна България) [12: 336]. РПр Фо̀н’куви.
Минчо̀глу ФИ – от МЛИ Мѝнчо+оглу (тур. наставка) [12: 337].
Миро ЖЛИ 1804 г. – от м̀иро, ’благовонно масло’, име на календарски светец (среща се в различни райони на страната) [12: 337].
Миро̀нов(а) ФИ – от МЛИ Мирон, гр., сродно с м̀иро, ’благовонно масло’, име на календарски светец (среща се в различни райони на страната [12: 337].
Миса̀ренко ФИ – вероятно от месар+енко (укр. наставка). РПр Дѝшлуви, Кѐшуви, Стру̀муви, Мес̀аруви.
Миса̀ров(а) ФИ – вероятно от месар+ов/ова (рус. наставка).
Мѝтре, Митро, Митрей МЛИ, Митрона ЖЛИ 1804 г. Мѝтре – югозападна форма на Митър (Радомирско, Санданско, Карнобатско) [12: 338].
Мѝтрев(а) ФИ 1804 г. – от МЛИ Мѝтре [12: 338].
Михаиле, Михаило МЛИ 1804 г. – от МЛИ Михаѝл, гр., от евр. богоподобен, нещо близко с бог (доста разпространено в цялата страна) [12: 339].
Миха̀йлов(а) ФИ – от МЛИ Михаѝл (разпространено в цялата страна) [12: 339).
Мѝхо МЛИ 1804 г. – съкрат. от Михал, Михаил (среща се в различни райони, главно в Североизточна България) [12: 339].
Мѝхов(а) ФИ 1804 г. – от МЛИ Мѝхо (среща се в различни райони, главно в Североизточна България) [12: 339].
Му̀тев(а) ФИ – от МЛИ Мутьо, тур. ’щастие, благополучие’ (Батак, Калофер (през Възраждането), Сухиндол 1917 г., Исперих) [12: 345].
Нани ФИ – вероятно от МЛИ Наньо, успоредна форма на Нано с меко окончание [12: 350].
На̀ниев(а) ФИ – от МЛИ Наньо, успоредна форма на Нано с меко окончание (Стара Загора) [12: 350].
Недѐлко ФИ, МЛИ, 1804 г., Недело ЖЛИ. Неделко – умалит. от Недельо (Карлуково (Врачанско) 1602 г., Кула, Софийско, Ботевградско, Трънско) [12: 354].
Недѐлчо ФИ, МЛИ – умалит. от Недельо (среща се главно в Североизточна България) [12: 355].
Нѐдо ФИ, МЛИ, 1804 г. – съкрат. от Недельо (Дебър) [12: 356]. РПр Мах̀оруви, Сафр̀онуви, Кита̀юви.
Нѐдов(а) ФИ – от МЛИ Нѐдо, съкрат. от Недельо (Дебър) [12: 356].
Неугло ЖЛИ 1804 г. – неизяснено.
Никита МЛИ 1804 г. – гр. ’победител’, име на календарски светец и преподобен (Цариград 1844 г., Копривщица 1852 г., Бургас, Шабла (Балчишко) [12: 359].
Нѝко ФИ, МЛИ, 1804 г. – съкрат. от Никола, Никодим или от Никон (Лясковец 1845 г., Кюстендил 1827 г., Карлово, Търновско, Провадийско, Софийско, Ботевградско, Разложко) [12: 360].
Никола ФИ, МЛИ, Николай МЛИ, Николино ЖЛИ 1804 г. – съкрат. от Николай (много разпространено в цялата страна) [12: 360].
Никола̀ев(а) ФИ 1804 г. – от МЛИ Николай, гр. ’народопобедител’, име на календарски светец, официална църковна форма срещу народната Никола [12: 360]. РПр Амбарлѝкуви, Петра̀нуви.
Нио ФИ, МЛИ 1804 г. – вероятно съкрат. от Никола, Никодим или от Никон.
Нова̀к ФИ, МЛИ 1804 г. – пожелателно име: да поднови рода (Търново 1845 г., Трявна, Варна, Желязково (Грудовско) 1904 г.) [12: 361].
Па̀влов(а) ФИ, Павли МЛИ 1804 г. – от МЛИ Павел, гр., лат. ’малък’, име на християнски апостол (разпространено в цялата страна) [12: 374].
Пагона ЖЛИ 1804 г. – от гр. ’пауница’ (Малкотърновско, Грудовско, Бургаско, Шумен (стара учителка) [12: 376].
Панайо̀ти ФИ – от МЛИ Панайот+и (гр. наставка), гр. ’пресвети, всесвети’ (среща се в различни райони на страната, главно в Източна България) [12: 376 ].
Панидѝк ЖЛИ 1804 г. – неизяснено.
Парна̀к ФИ – възможно от пармак, ’спица’ (по-точно – пръст на ръката), или от пърнак, мочурлива месност (Карбидинци, Видинско). Етимологията е неясна [5: 98].
Пѐйчев(а) ФИ – от МЛИ Пейчо, успоредна форма на Пейко с друго окончание, смята се за умалит. от Пейо (Югозападна България, Софийско, Елховско) [12: 386].
Пѐйчо ФИ, МЛИ – успоредна форма на Пейко с друго окончание, смята се за умалит. от Пейо (Югозападна България, Стара Загора, Силистра, Боженица (Ботевградско); Пейчев ф. – Софийско, Елховско [12: 386].
Пѐнко ФИ, МЛИ, Пенка ЖЛИ, 1804 г. – умалит. от Пеньо, Пено (типично за Лопян (Ботевградско), Етрополе, Враца, Софийско, Пазарджишко) [12: 388].
Пѐно ФИ, МЛИ, 1804 г. – успоредна форма на Пеньо с твърдо окончание (Белослатинско, Врачанско, Стражица (Горнооряховско) [12: 388].
Пералино ЖЛИ 1804 г. – от ЖЛИ Пера, женска форма от Перо (Брезнишко, Трънско, Царибродско) [12: 395].
Передрѝпчо ФИ – вероятно от гр. произход.
Пѐрчев(а) ФИ – от МЛИ Перчо: а) умалит. от Перо или направо от Петър (Цариброд, Видин); б) пр. от перчо, ’който се пери, надува’ (Видин, Васил Левски (Карловско) [12: 390].
Петигу̀т ФИ – възможно от МЛИ Пети, Петелко, пожелателно име: да е наперен и мъжествен като петел, предпазно име: да им бъде като „петелка“ на ухото; срв. Обецан (Бр. Миладинови) [12: 391]. В такава форма не се среща.
Пѐтко ФИ, МЛИ, Петка̀но ЖЛИ, 1804 г. Петко – мъжка форма от Петка (доста разпространено в цялата страна [12: 391]. РПр Ангелуви.
Пѐтков(а) ФИ, Петр, Петран МЛИ, Петра, Петрана ЖЛИ 1804 г. – от МЛИ Петко, мъжка форма от Петка (Свищов 1905 г., Русе) [12: 391].
Петра̀нов(а) ФИ – от МЛИ Петран, от Петр+ан (Медвен (Котленско), Плевен (през Възраждането), Варна 1956 г. (за да не бъдело обикновен Петър); Петранов ф. – Ямбол 1876 г., Сливен 1905 г. [12: 391].
Петро 1804 г. – от гр. МЛИ Петър.
Плу̀мо ЖЛИ 1804 г. Плума – от гр. ’накит, украшение’ (доста разпространено в Странджанско; среща се в Богданово (Грудовско), Айтос) [12: 399].
Постолѐ МЛИ 1804 г. Постолка – женска форма от Постол (Н. Геров). Постол – съкрат. от Апостол [12: 404].
Пра̀нчов(а) ФИ – от МЛИ Пранчо, умалит. от Праньо. Пранчов ф. – Пловдив, Стара Загора. МЛИ Праньо – възможно от гр. ’домашна вещ, покъщнина, добитък’, защитно име от типа на Брусо, Стрехчо, Гърньо [12: 405].
Праскевия ЖЛИ 1804 г. – руско.
Прина ЖЛИ 1804 г. Прѝня – женска форма от Прино (Сушица, Горнооряховско). Прѝно м. – от Примо с много по-употребимо окончание -но (Куле махала, Ломско). От рум. ’пръв’ – еднакво по смисъл с Първо, Първан [12: 407].
Про̀нка ЖЛИ 1804 г. Пронко м. – умалит. от Проньо (Демирхисарско, Неврокопско XV–XVI век). Проньо: а) видоизменено от Продан, Пройно; б) от гр. ’предвидливост’. Или от Пройна – женска форма от Пройно, Продко (типично за Казанлък) [12: 408].
Пулѐ ФИ – диал. пуле, ’магаренце’ (Локорско, Софийско) [12: 410].
Пу̀лев(а) ФИ – диал. пуле, ’магаренце’ (Локорско, Софийско) [12: 410].
Пустадѝн МЛИ 1804 г. – не се среща.
