Радо, Рада, Раду ФИ, ЖЛИ, МЛИ, 1804 г. – от звателната форма на МЛИ Рад, покрай Дунав – от рум. Radu (Лозен (Софийско) р. 1892 г., 1894 г., 1902 г., 1903 г., 1932 г., Брегово (Видинско), Сомовит, Черквица (Никополско) [12: 417].
Ра̀дов(а) ФИ 1804 г. – вж. Радо.
Ра̀йчо ФИ, МЛИ, Райко ЖЛИ 1804 г. – успоредна форма на Райко с друго окончание (Бистрица, Лозен (Софийско) и в други райони на страната) [12: 419].
Расѝфа ЖЛИ 1804 г. – не се среща. Възможно от Росица – умалит. от Роса, а в Севлиево –по името на река Росица (Севлиево, Габрово, Хасково, Трудовец (Ботевградско) [12: 429].
Рато, Рето, Ряса ЖЛИ 1804 г. Раса – женска форма от Расо, съкрат. от Расим или направо от Герасим (Кумарица, Кътина (Софийско) [12: 421].
Рѝста, Рѝсто ФИ, МЛИ 1804 г. Рѝста – западна форма на Ристо, Христо (Трън). Ристо – от Христо (Н. Геров) [12: 426].
Ру̀нчев(а) ФИ – от МЛИ Рунчо, умалит. от Руньо, Руно (Тетевен, циганин). ФИ – Кюстендил 1879 г., Сеславци (Софийско), Миланово (Свогенско), Казанлък, Стара Загора, Керека (Дряновско) [12: 432].
Сабе, Собе ФИ 1804 г. МЛИ не се среща. Възможно от ЖЛИ Саба вм. Съба.
Са̀вин(а) ФИ – от МЛИ Савѝн, от Сав(а)+ин или направо от гр. Савва, име на календарски светец [12: 435].
Са̀рнов(а) ФИ – вероятно Сърнов, разновидност на Сърнев (Поликраище, Горнооряховско). ФИ Сърнев – от прякор Сърне(то), подскачал леко, като сърна; срв. Караджа (Трявна, Велчовци (Дряновско), Търново, Русе, Варна) [12: 440].
Семѐнов(а) ФИ, Семен МЛИ 1804 г. – от Сем(о)+ен (ФИ – Пловдив); МЛИ Семо, съкрат. от старинно Семислав – от сем, ’човек, личност’, и –слав. [12: 446).
Сѐрбинов(а) ФИ – от МЛИ Сърбин, от народностното име сърбин. Бр. Миладинови, Варна. ФИ – Дебър (Македония), Луковит, Червен бряг, Варна [12: 447].
Сердозогли ФИ 1834 г. – вероятно от Сердо, от Серо с вмъкнато д (Мрамор, Софийско) [12: 447].
Серѐбрич ФИ – от сребро+ич.
Сивѐя ЖЛИ 1804 г. – възможно от Севда, ар.-тур. sevda, ’любов’ (среща се рядко в различни райони на страната) [12: 444].
Сѝвин(а) ФИ – от МЛИ Сѝвин, Сѝвинов ф. вм. Сивен, Сивенов, с редукция на неудареното е (Стара Загора, Казанлък, Асеновград) [12: 448].
Сиво ФИ, МЛИ 1804 г. – от сив, защитно име: да отблъсва зли очи и уроки; да не личи с ярък цвят, за да оцелее (Нова Загора, Новозагорско, Стара Загора, Жельо войвода (Сливенско) [12: 448].
Скари ЖЛИ 1804 г. – възможно съкратено от Скарла̀т.
Скарла̀т ФИ, МЛИ – рум. Scarlat, от гр. ’червен’ (Браила (през Възраждането), Свищов 1859 г., Айтос, Карнобат (мнозина, преселници от Тракия) [12: 452]. РПр Алтѝнчуви – от алтън, нар. ’жълтица; златен’. Произв. алтънен, алтънец, алтънка, ‘раст. лютиче, глухарче’. От тур. ’жълтица; златен’ [5: 9]. РПр Ба̀ндюви, Брашня̀нкуви, Бя̀люви, Гасѐнуви, Скарла̀туви, Стуѝлуви, Плеша̀куви, Цико̀нуви, Чо̀чикуви.
Сла̀во ФИ, МЛИ – северозападна форма на Слав (Кула, Ломско, Ботевградско) [12: 453].
Сла̀вов(а) ФИ – вж. Славо. РПр Кунда̀руви.
Стакло̀в(а) ФИ 1804 г. – от стъкло.
Ста̀лев(а) ФИ, Ста̀йко, Ста̀ли МЛИ 1804 г. – от МЛИ Стальо, разновидност на Стайо (Хасково, Чирпан, Ямбол, Каблешково (Поморийско). ФИ – Първомай, Новозагорско, Кърджалийско [12: 462].
Стама̀т ФИ, МЛИ, Стама̀до, Стама̀то, Стама̀та ЖЛИ 1804 г. – съкрат. от гр. Стамати (Източна България) [12: 462]. РПр Динко̀шуви, Марко̀шуви, Нику̀лиеви, П̀ейови, П̀ойуви, Стама̀туви.
Стама̀то МЛИ 1804 г. – от гр. МЛИ Стамати, ’спирам, прекратявам’, еднакво по значение със Запрян (рядко) [12: 462].
Ста̀мо ФИ, МЛИ – съкрат. от Стамат или от Стамен (Стара Загора, Старозагорско, Ямболско, Лясковец, Ихтиман) [11: 463]. РПр Гаюви, Керанчуви.
Ста̀мов(а) ФИ – от Стамо (Стара Загора, Нова Загора, Свищов, Петрич, Гоце Делчев) [12: 463].
Ста̀мчо ФИ, МЛИ – умалит от Стамо, вж. Ста̀мо.
Ста̀нко ФИ, МЛИ, Ста̀нка, Ста̀но ЖЛИ 1804 г. Станко – умалит. от Станьо (среща се рядко) [12: 463]. РПр То̀шини.
Ста̀нков(а) ФИ 1804 г. – вж. Ста̀нко (Врачеш, Ботевградско) [12: 463].
Ста̀нов(а) ФИ 1804 г. – от МЛИ Станьо, пожелателно име, еднакво по значение със Стайо и Стойо (разпространено главно в Североизточна България) [12: 463].
Ста̀нчо ФИ, МЛИ, 1804 г. – умалит. от Станьо (разпространено в цялата страна, главно в Североизточна България) [12: 463]. РПр Станчуви.
Ста̀ти МЛИ 1804 г. – вероятно умалит. от Ста̀нчо.
Степа̀нов(а) ФИ 1804 г. – от МЛИ Степан, разновидност на Стефан (Радомир, Чирпанско, Правешка Лакавица (Ботевградско). ФИ – Брезово (Пловдивско), Русе, Луковит [12: 463].
Сто̀ев(а) ФИ 1804 г. – от МЛИ Стойо, вж. Стоян [12: 466). РПр Камбуруви.
Стоил ФИ, МЛИ – от Сто(йо)+ил (разпространено в различни райони на страната, главно Русе и в Югозападна България) [12: 466].
Сто̀йко ФИ – от МЛИ Стойо, защитно име: да стои, да остане жив.
Сто̀ю, Сто̀й, Стое ФИ, ЖЛИ, МЛИ, Стоина, Стонка, Стонко, Стоно ЖЛИ, Стойчу МЛИ, 1804 г. Стойо – защитно име: да стои, да остане жив (разпространено главно в Източна България) [12: 466].
Стоя̀н ФИ, МЛИ, Стояна, Стояно, Стоянко ЖЛИ 1804 г. – от Стой(о)+ан. Едно от най-разпространените из цялата страна народни имена, особено в песни [12: 466]. Относно етимологията му: Заимов [10: 208–209] го извежда от Стойо и –ан, XV век, а то – скъсено от Стои-мир, Стои-слав, ’да живее дълго; да се прослави в живота’; подобна връзка търси и Ковачев [14: 172] с пожелателното ’да стои срещу трудности’ и защитното ’да стои жив’, от Сто(йо) и –ян, а то – от глагола стоя, стб. ’стоя (прав)’.
Стоя̀ни, Стоя̀не 1804 г. – Стоян+и (гр. наставка).
Стоя̀нов(а) ФИ 1804 г. – вж. Стоян.
Султа̀н, Султа̀но ЖЛИ 1804 г. – женска форма от султан (среща се главно в Източна България) [12: 470].
Тионо ЖЛИ 1804 г. – вм. Тихона, женска форма от Тихон (Казанлък 1878 г.) [12: 485].
Тито̀лов(а) ФИ 1804 г. – вероятно Тѝторов, ФИ от титор, дарител за черква или училище, кладенец и под. (Малко Търново 1917 г., Сливенско) [12: 466].
Тодор, Тодоре, Тодо̀рав(а), Тодоро̀в(а) МЛИ, ФИ, 1804 г. – от гр. ’божи дар’, име на календарски светец (доста разпространено в цялата страна). ФИ Тодоров – разпространено в цялата страна [12: 470). РПр Турто̀пуви.
Тодора ЖЛИ 1804 г. – от Тоддор, преди XI век: Божидара [10: 219]; от гр. женска форма срещу Тодор (разпространено в цялата страна) [12: 486]; от м. Тодор по гр. Теодора [14: 177].
Тончев(а) ФИ – от МЛИ Тончо (среща се в различни райони на страната) [12: 471].
Тончо МЛИ, Тона ЖЛИ 1804 г. – умалит. от Тоньо (среща се в различни райони на страната) [12: 471].
Торто̀п, Торто̀пов ФИ – неизяснено.
Трандафила ЖЛИ 1804 г. – от цвете трендафил [12: 493], засвидетелствано в Самоковско, Ихтиманско, Годечко. Ковачев го тълкува от нар. трендафил, ’роза’, от гр. [14: 178].
Транжѐев, Транжѐвич ФИ – вероятно от Странджа.
Тумберка̀ки ФИ – гр. произход, неизяснено.
Федосья ЖЛИ 1804 г. – от рус. ЖЛИ Теодосия, Теодоси+я, от гр. ’даден от Бога’ [14: 175].
Хрѝсто ФИ, МЛИ – отбелязано при Заимов [10: 235] от гр. ’помазан, миросан’. Илчев [12: 523] го извежда от Исус Христос (среща се много често в цялата страна). Н. Ковачев [14: 186] го отбелязва от гр. Christos, ’помазаник’. Името е доста разпространено в цялата страна. РПр Вартю̀шуви, Велигу̀руви, Саральо̀шуви.
Христофо̀ров(а) ФИ – от МЛИ Христофор, гр. ’носител на Христа, христоносец’, име на календарски светец (среща се рядко, в различни райони на страната).
Цвѐтко МЛИ – от цвет+ко. Цвете [10: 238]; срв. също при Илчев [12: 527] – от цвет, цвят+ан, с локализация главно в Западна България. Н. Ковачев [14: 187] допълва обяснението с Цвет(и), Цвет(о), Цвет(ьо).
Цвя̀тко ФИ, МЛИ, Цвето ЖЛИ 1804 г. – източна форма на Цветко [12: 525]. РПр Батуруви, от Батур (тюркска титла багатур), Ла̀р’куви, Цвя̀ткуви, Ша̀пкуви, Шо̀пуви.
Цина ЖЛИ – съкрат. от Христина [12: 529].
Чавда̀р ФИ 1834 г. – псевдоним на някогашен войвода, от пер.-тур. cahdar, ’големец, сановник’, видоизменено покрай тур. ’ръж’.
Чардано̀вич ФИ – възможно от чарда в смисъл ’дружина, тайфа’ [12: 536].
Чѐрно̀ ФИ, МЛИ – по-рядка форма на Черньо с твърдо окончание (Ново село, Варненско) [12: 540]. РПр Кянюви, Камуви, Кирякуви, Муйнашуви, Фурчикуви, Шайбануви.
Шпак ФИ – укр. ’скорец’. РПр Шпакуви.
Штѝре ФИ, МЛИ 1804 г. – възможно от ЖЛИ Щѝра, съкрат. от Щириани (Хасково, Елховско) [12: 563]. От Щерьо, гр. Stereos, ’твърд, здрав’.
Шулѐ ФИ, МЛИ. Шуле и Шульо – от Суле, Сульо с преход на с в ш, или разновидност на Шоле (защитно име на още некръстено дете, впоследствие изместило кръщелното име; срв. Пижо) [12: 558]. РПр Шулюви.
Яна, Я̀не, Я̀ни ФИ, МЛИ, ЖЛИ 1804 г. – разновидност на Яньо [12: 570].
Я̀ни ФИ. РПр Брадаруви – от брада или диал. брадян, ’брадясал човек’; Диндуруви, Костуви, Москуви.
Я̀нив(а) ФИ 1804 г. – от Яни [12: 570].
Янко ФИ, МЛИ – умалит. от Яне, Яньо (разпространено в цялата страна) [12: 570].
Я̀но̀ ФИ, МЛИ, ЖЛИ, 1804 г. Яне, Яньо от гр. (среща се главно в Югозападна България).[12: 570]. РПр Пету̀шуви, Федю̀шуви, Я̀нчуви.
