Антропоними на селището Терновка (Николаев, Украйна) в диахронен аспект

Наблюденията върху фамилните имена на българите в Терновка (Николаев) дават основание да се направят следните изводи:

1. Голяма част от фамилните имена са образувани от типично български етноразличителни лични имена (от пълни или съкратени форми), напр. Атанасов, Георгиев, Николаев, Михов, Стамов, Станков и др. Според численото съотношение ФИ – т.нар. патронимични форми, образувани от името на бащата, ЛИ или негов дериват – в Терновка, които завършват с окончание –ов, -ова, са 35; ФИ, завършващи на –ев, -ева, са 25.

2. Фамилни имена, съвпадащи по структура с лични имена, т.е. образувани по безсуфиксен път, са характерни за имигрантите в Терновка от първия етап на масовото преселване (1801–1804 г.). Сред тях:
– завършващи на гласна фонема о (напр. Бошко, Брятко, Волчо, Ганчо, Димо, Жело и др.) – 37;
– завършващи на съгласна (Волчан, Стоян, Стоил, Стамат, Скарлат, Чавдар) – 6;
– завършващи на друга гласна (Гамза, Пуле, Жили, Яни) – 4.

3. Фамилни имена, образувани по безсуфиксен път – от прозвища, свързани с професии/занаяти, или прякори, отразяващи качества (Господин, Граматик, Брадар, Бузник, Серебрич, Коч) – 6; последните са доста разпространени и сега.

4. Фамилни имена по украински словообразувателен модел (Бербенко, Вдовиченко, Лазаренко, Мисаренко, Шпак) – 5.

5. Фамилни имена по руски словообразувателен модел (Ангеловский/ская) – 1.

6. Фамилни имена от гръцки произход (Енаки, Ергиев, Мавродий, Шуле, Штире, Панайоти, Передрипчо, Тумберкаки) – 8.

7. Фамилни имена с турски суфикси -жи, -огло, -оглу, -огли (Казанжи, Ковальжи, Кучерогло, Минчоглу, Сердозогли) – 5.

8. Фамилни имена с неясен произход (Жемчеко, Петигут, Тортоп, Транжеев, Вармиш, Гассий) – 6.
Наблюденията върху личните имена на българите в Терновка (Николаев) дават основание да се направят следните изводи.

Повечето посочени имена от периода 1804–1834 г. са част от българската именна система. Традиционните православни имена са предпочитани при именуването на мъжете. Най-често срещаното име е Иван, но фреквентни са и Димитър (и производни Митре, Митрей, Митро, Мильчо, Минко, Димо, Дмитрей), Никола (Микола и Николай, Нио), Петър (Пено, Петко, Петр, Петран, Петро), Стоян (Станчо, Стати, Стое, Стой, Стойчу, Стояне, Стояни), Тодор, Георги (Йоргий), Железко (Жили, Жило). Календарски (християнски) имена са Атанас, Васил, Георги, Димитър, Иван (с домашна форма Йован), Илия, Константин, Михаил, Николай, Павел, Сава, Стефан, Тимотей, Тодор, Христо.

При жените традиционни християнски имена са Анастасия, Ангело, Божка, Гина, Дена, а календарски имена – Ирина (производни Иргину, Ирино, Ирину), Елена (Еленко), Мария (Марино, Марио, Маро, Марья) и Тодора. Домашни имена (славянски): Крайна, Калина, Радка (Рада, Радо, Раду, Райко), Станка (Стано, Стое, Стоина, Стонка, Стонко, Стоно, Стояна, Стоянко, Стояно), Яна (Яни, Яно, Яну), Жело (Жено, Жили, Жило). Производни от мъжки имена: Николино, Петкано, Петра, Петрана.

Гръцки имена: мъжки – Енаке, Енаки, Стамат, Стамато, Штире; женски – Гаркиня, Гарпинья, Калуда, Керано, Комни, Копно, Лоскарина, Пагона, Панидик, Плумо, Скари, Стамадо, Стамата, Стамато, Тионо.

Турски имена: Мардлу, Султан, Султано.

С неясен произход: Астадина.

Женското име Жили е много честотно до средата на миналия век.

Наличието на родовопрозвищни имена потвърждава становището, че в поселение Терновка в повечето случаи е налице двойно именуване, т.е. успоредно с официалната фамилия съществува и т.нар. улична фамилия – родово прозвище, което се предава по наследство от поколение на поколение, но не се фиксира в официалните документи, функционира в речта и е известно само на близки, познати, съселяни. Същото положение се установява в почти всички бесарабски села (Колесник, 1984: 15). Родовото прозвище обикновено е по името/прякора на прадядото, дошъл от България. Значителен е броят на родовопрозвищните имена, които са образувани от български етноразличителни имена, напр. Амбарликуви, Андуткуви, Брадаруви, Бялюви, Драгануви, Дамянуви, Махоруви, Митюшуви, Рабукуви, Шопуви и т.н. (общо 152 на брой), с характерната наставка –уви, -юви (-ов, -ова, -ови в безударна позиция), което свидетелства за принадлежност към един род, т.е. че всички поколения (в Терновка вече осмо поколение) са от рода на Амбарлик, Брадар, Драган и др. Родовите прозвища могат да притежават членната морфема -те/-ти (Амбарликувите, Андуткувите, Шопувите, Москувите, Дамянувите, Брашнянкувите и т.н.). Има ред родовопрозвищни имена, при които по отношение на главата на семейството/рода се използва основната форма, без наставка – Амбарлик(у), Жекар(у), Махор(у), Брадар(у) и др.

За идентифицирането на дадено лице в Терновка използват различни форми на антропонимни комбинации: прозвища/прякори, родова принадлежност, място в семейството, дори възраст – чичу Иван Дамянув, бати Иван Папанин. За жените – позицията в семейството и РПр на съпруга, напр. буля Иваница, Москува стрина Василица, Бялюва кака Гергювица и т.н.

Фамилните и родовопрозвищните имена на терновци са важен езиков и исторически факт. Те свидетелстват не само за етап от развитието на фамилноименната система у българите, но и за период от българската история. Антропонимната система на терновци притежава консервативността на българските фамилни и родовопрозвищни имена – независимо от функционирането им в чуждоезикова среда – което говори за патриархалността на българския род. Повечето от тях са образувани от лични имена, основно от тези на първите заселници.

Етимологичният анализ на българските лични, фамилни и родовопрозвищни имена разкрива разнообразието от календарски (запазени до наши дни), съкратени, домашни, сложни, както и старинни словообразувателни формати. Изследването им потвърждава наличието на славянски имена в българския именник. Както отбелязва известният ономаст Н. Ковачев: „Личните имена в езика ни образуват своя отделна отворена система, в която през различни години и епохи се появяват, просъществуват и отпадат едни или други имена. Тази система притежава свои закономерности на развитие, своя специфика и самобитност; в нея има нещо общо с антропонимните системи на другите славянски и балкански езици, но и нещо свое, национално“ (Ковачев, 1982: 6).

---