В статията е разгледана научната проблематика, свързана с рефлексията и нейната интерпретация в специализираната литература. Представени са идеи за прилагане на методи и средства за активизиране на рефлексия у учениците в обучението по биология и здравно образование в 7. клас при изучаване на темата „Тип Мекотели“. Описаният технологичен модел, базиран на рефлексивния подход, е споделен опит от преддипломната педагогическа практика на Димитър Грозев – студент магистър в Биологическия факултет на Софийския университет, проведена в периода март–април 2019 г. в столичното 55 СУ „Петко Каравелов“.
Въведение
Образователните реформи, паралелно с очертаващата се все по-ясна тенденция към хуманизиране на науката, осъзнаване на културно-аксиологичната й същност и ориентацията към човешкия фактор, закономерно водят до формиране на нова теоретична представа, на нов идеал за образованост на учещия (Хаджиали, 2009). Те внасят ново съдържание в целите на обучението и осъвременяват концепциите за биологичното образование – превръщане на ученика в активен и самостоятелен субект на собственото си учебно-познавателно развитие.
През 80-те години на ХХ и началото на ХХІ век в България се наблюдава засилен интерес към рефлексията като предмет на изследване в психолого-педагогическата и методическата наука. Създадена е цялостна концепция за рефлексията и е направен сполучлив опит за нейното дефиниране и класифициране на отделни типове и видове. Съдържателната структура на рефлексията може да се разкрие със следните съществени признаци – „тя е социокултурно обусловена интелектуална процедура, съзнателно насочена (и осмислена) към самопознание…, която се проявява в няколко различни модуса … – интелектуална, личностна, диалогова и праксиологическа рефлексия“ (Василев, 2006).
Интелектуалната рефлексия се смята за умение (и способност) на субекта да осъзнава основанията, ролята и функционирането на своите собствени знания и действия в познавателния процес. От една страна, тя може да се прояви като анализ на основанията и източниците на собствените мисли и знания, т.е. като „обръщане назад“ към техните предшественици и мислено възпроизвеждане на пътищата и способите за придобиване на знанията („ретроспективна рефлексия“). От друга страна, интелектуалната рефлексия е мисленото предвиждане и конструиране на схемата или модела, по който ще се реши дадена проблемна задача („перспективна рефлексия“), при което субектът отчита и прилага своите лични познавателни възможности и особености.
Личностният тип рефлексия се дефинира като мисловна процедура, която е социокултурно обусловена и съзнателно е насочена към познание за качествата на собствената личност (личностни особености, „слаби“ и „силни“ страни). Въз основа на мнението на редица специалисти е възможно да се разграничат следните видове личностна рефлексия, които ние възприемаме като основополагащи в настоящия материал: рефлексия върху действията (постъпките) и дейностите на личността и рефлексия върху качествата на личността (Василев, 2006; Василев, Димова & Коларова-Кънчева, 2005).
Рефлексията в методически контекст
Висшите психични процеси на човека се характеризират с многопластовост и сложна динамика на взаимоотношенията. Това създава редица трудности при изследването им както като комплекс, така и в проявлението на всеки от тях. За целите на нашето изследване отговора на въпроса за същността на рефлексията потърсихме в „условията“ на своеобразен „стоп кадър“ на две нива на обобщеност – макрониво (философско и психолого-педагогическо – съзнание, познание, самопознание и целепоставяне) и микрониво (методическо – целеформулиране и целереализиране) (Панайотов, 1999; Цанова & Райчева, 2012). Въз основа на представената на фиг. 1 „моментна снимка“ на рефлексията като функционална част на взаимодействието познание – самопознание инвариантните признаци на рефлексията са следните (Хаджиали, Райчева & Цанова, 2017).
Рефлексията е психичен процес, който е:
- функционална част на взаимодействието познание – самопознание и включва:
1.1. познанието за собствената дейност (предметна и комуникативна);
1.2. съдържанието на Аз-образа във взаимовръзката вътрешно – външно, реално – идеално;
1.3. проявлението им в дейността.
Фигура 1. Рефлексията като функционална част на взаимодействието познание – самопознание
Ключово понятие, което свързва Аз-образа с външния свят (вътрешно – външно; реално – идеално), е дейността на субекта. Тя е посредник между субекта и околната среда, поради което е инструмент за самопознание в процеса на взаимодействие на субекта със света. Ако приемем идеята на Л. Виготски за дейността като основна единица за анализ на психичните процеси, то с убеденост може да се твърди, че посредникът, който свързва Аз-а с външния свят (не-Аз) и който му позволява да се съизмери, е собствената дейност на субекта. Това е основание да приемем, че ключово за целенасоченото развитие на рефлексията е понятието „дейност“.