ІІІ. Модел на дейностите на учителя и учениците
1. Актуализиране на предходния опит и знания
Текст: Пеперудата Кралица Александра (представена на фигурата) е открита в горите на Нова Гвинея. Размахът на крилете ѝ е 20–25 см. Гъсениците на пеперудата ядат от листата на отровно растение, което я прави отровна за хищниците.
Дадено: Текст и фигура за пеперудата Кралица Александра.
Търси се: Извеждане на съществените признаци на разред Пеперуди.
Как да се намери?
Означете частите на външното устройство на дадения вид:
2. Мотивационен компонент – използван метод „INSERT стратегия“ (Димова, 2001)
Уважаеми ученици,
Прочетете внимателно дадения по-долу текст. За всяко изречение поставете знак в таблицата, съответно:
√ – ако информацията, която четете, Ви е известна или си мислите, че Ви е известна;
– – ако информацията е различна или противоречи на предварителното знание;
+ – ако информацията я възприемате като нова;
? – този знак означава, че сте озадачени или искате да научите нещо ново по въпроса.
√ | – | + | ? | |
1. | ||||
2. | ||||
3. | ||||
4. | ||||
5. | ||||
6. | ||||
7. | ||||
8. | ||||
9. | ||||
10. |
Текст: Мекотелите са трипластни животни с меко неначленено тяло. Придвижват се с мускулест крак. Храносмилателната система е съставена от предно, средно и задно черво и два отвора – устен и анален. Дихателните органи са хриле или бял дроб. Кръвоносната система е отворена и се състои от сърце и кръвоносни съдове. Отделянето се извършва от бъбреци, които могат да бъдат 1–4. Имат ганглийна нервна система. Могат да бъдат разделнополови или хермафродити. Оплождането е външно или вътрешно. Имат пряко или непряко развитие.
3. Възприемане и осмисляне на новия материал
Учебното знание, включено в темата, се преобразува от външно във вътрешно чрез решаване на учебните задачи (в учебника и в учебната тетрадка), чрез избор на традиционни методи като разказ, беседа, наблюдение или интерактивни методи, в които средството може да бъде една или друга учебна задача, и др.
Примерна задача: Формулирайте заглавие на текста, което да обединява напълно съдържанието, включено в него.
Текст: При попадане на чуждо тяло – песъчинка, късче от черупка, дребно насекомо, в мидата тя започва да го изолира. Около него започва да се образува перлена торбичка, в която се отделя перлено вещество, което постепенно покрива намиращото се в мидата чуждо тяло. Седефът се натрупва около тялото и се втвърдява – така се образува блестящата перла. В естествената среда на десет хиляди миди може да се намерят най-много десет перли, при това с много малък размер и в неправилна форма.
4. Контролно-регулировъчен и оценъчно-резултативен компонент
Задача: Представени са Ви понятия и ключови думи, свързани с изучаваната тема „Тип Мекотели“. Използвайки понятията, ключовите думи, както и придобитите знания в часа, се опитайте да конструирате когнитивна карта, която да отразява връзката между тях: – Клас Охлюви; – външна черупка, изградена от две части; – тялото е разделено на глава (носеща 8 или повече пипала) и туловище; – тялото е разделено на глава, туловище и мускулест крак; – Клас Главоноги; – тялото е изградено от труп и мускулест крак; – черупката е цялостна, ляво или дясно завиваща; – черупката е външна (разположена над главата) или вътрешна (пластинка в тялото); – Тип Мекотели; – Клас Миди.
Личностнорефлексивни въпроси
Въпрос 1. С решаването на кои от задачите през този учебен час се справихте най-добре?
……………………………………………………………………………………………….
Въпрос 2. Кои от задачите предизвикаха най-много затруднения у Вас?
……………………………………………………………………………………………….
Въпрос 3. Промени ли се представата за Вашите собствени качества по времето и след решаването на задачите през учебния час?
……………………………………………………………………………………………….
Въпрос 4. Как самооценявате Вашата дейност като цяло по време на часа? Използвайте посочената по-долу скала.
незадоволително | задоволително | добро | мн. добро | отлично |
Заключение
Предложеният комплекс от методи и средства на обучение има доказан позитивен ефект за развитието на рефлексивно мислене и способности у учещия се в различни етапи и степени на средното и висшето училище. Методите и средствата са целеориентирани към активизиране на интелектуалната рефлексия (над собствения познавателен опит) и личностната рефлексия (над дейността и качествата на личността) на ученика.
Разработеният покомпонентен модел на процеса обучение по биология в 7. клас чрез интегриране на рефлексивни методи и средства е илюстрация за възможността за технологизиране на високоелитарните (теоретични) постулати за рефлексията в реално приложими модели на обучение. По своята същност те обогатяват методическата теория и практика на училищното биологично образование.
-
- Василев, В. (2006). Рефлексията в познанието, самопознанието и практиката. Пловдив: Макрос.
- Василев, В., Димова, Й. & Коларова-Кънчева, T. (2005). Рефлексия и обучение. Ч. 1. Пловдив: Макрос.
- Димова, Д. (2001). Образование за устойчиво развитие. Теоретико-методически аспекти. Силистра: РИТТ.
- Панайотов, А. (1999). Принос към проблема за интегративната същност на методиката на обучението по биология. София: Пан-Стил.
- Ставрева, Г. (2010). Методика на обучението по биология. Пловдив: Унив. изд. „Паисий Хилендарски”.
- Хаджиали, И., Райчева, Н. & Цанова, Н. (2017). Рефлексията в обучението по биология – теоретични основания и практически решения. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
- Хаджиали, И. (2009). Инвариант на рефлексивна образователна технология в обучението по биология и здравно образование (9.–10. клас). i-Продължаващо образование, 16, април–юни.
- Цанова, Н. & Райчева, Н. (2012). Методика на обучението по биология – теория и практика. София: Pensoft.
-
доц. д-р Иса Хаджиали, преподавател в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Димитър Грозев, студент магистър в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Диана Ценова, учител по биология в 55 Средно училище „Петко Каравелов“, София
рецензент: доц. д-р Даниела Миткова