Апликирането със смесени техники – средство за развиване на зрителната памет при 5–6-годишните деца

Апликацията като способ за създаване на произведения иманентно съдържа възможности както за формиране на композиционни умения, така и за откриване и отразяване на характерни особености на изобразяваните предмети – силует, конструкция, локални цветове. Процесът на работа се състои, най-общо, от следните етапи: след внимателно наблюдение на модела се пристъпва към избор на подходящ лист хартия, съответстващ цветово на изобразявания обект; следва пресъздаване на формата на предмета чрез отразяване на външните му очертания (контурна рисунка); третият етап обхваща поредица от действия, насочени към изрязване с ножица на фигурата по положените контури, и накрая – разполагане и впоследствие фиксиране на силуетната форма върху изобразителната основа.
Апликирането е декоративно-силуетен начин за изобразяване. Изрязани от хартия силуети, модели, накъсани различни по големина парчета от разноцветна хартия, плат или сухи листа се комбинират с цветна основа, за да се изгради даден образ, природен пейзаж, натюрморт и пр. Може да се включат и семена за подреждане в декоративен фриз. Приложение намират отпадъчни материали като хартии от бонбони и опаковки, целофани, вестници, разноцветни найлонови торбички, както и пластмасови материали като мъниста, капачки и др., текстилни – кожа и прежди, природни – листа, кора, миди, камъчета, хербаризирани цветя и др.

Художествените образи се отличават с простота и обобщеност на формите. Отсъстват подробности поради скромния изобразителен опит на децата, затова се стеснява и изборът на материали. Децата апликират, моделират и рисуват плодове и зеленчуци, диви и домашни животни, риби, човешки фигури и декоративни образи.

Децата в трета група имат вече усвоена система от сензорни възприятия. Притежават по-точни представи за предметите и техните характерни особености. По-добре се ориентират в пространственото им разположение. Когато се използват всички възможни изразни средства както на пластичните, така и на изящните изкуства, в съчетание с разнообразни материали, децата изработват най-различни и интересни неща, които много ги радват и обогатяват тяхната изобразителна култура и въображението им.

Активната изобразителна дейност съдейства за развитието на образната памет у децата, което влияе положително върху мисловните процеси и въображението. Паметта осигурява възможности за обогатяване на детското съзнание, за реализация на естетическите усещания. Трайното запаметяване и изобразителното възпроизвеждане зависят не толкова от възрастовите характеристики, колкото от естетическите качества на нагледния материал, от възможностите за анализиране и активно участие на децата в този процес.

Паметта е способност на всяка жива система да фиксира факта на взаимодействието си със средата (външна или вътрешна), да съхранява резултатите от това взаимодействие под формата на опит и да го ползва в поведението. По-конкретно паметта е процес на запомняне, на съхраняване и на възпроизвеждане на това, което човек е възприел, мислил, преживял или правил някога. Разбирането на същността на паметта е невъзможно без изясняване в структурен аспект на съдържанието на нейните основни процеси. Всеки от тях предполага предходния.

Запомнянето е процес, при който захранваме нашата памет; възприемаме определени факти чрез нашите разсъждения, изводи. То е първият по време процес, реализиращ се на основата на онова, което се запомня. По-нататъшното протичане на процесите в паметта зависи от това как се е осъществило запомнянето. То е дълбоко личностно и мотивирано психично явление. Като такова запомнянето до голяма степен зависи от мотивацията и потребностите на всеки индивид. Така запомнянето се явява функция не само и не толкова на възприятието, а на това в каква степен възприетото ще бъде включено като потребност в целеобразуването на индивида.

Запомнянето може да е с дълготраен и с краткотраен характер. Краткотрайното запомняне е ограничено в рамките на времето, т.е. то се осъществява за кратко време. Дълготрайното е свързано с известни изменения в коровите клетки и е включено като потребност на личността в нейните далечни перспективи и целеобразуване. Измененията в коровите клетки в резултат на импулсите пораждат движения на информацията по затворени кръгове, които осигуряват дълговременно запомняне.

Запомнянето от позицията на целенасочеността е преднамерено и непреднамерено. При преднамереното запомняме това, което искаме и за което сме подготвени да запомним, докато при непреднамереното действат неосъзнати механизми. Други видове запомняне са механично и смислово.

От организацията, трайността и характера на запомнянето зависят до голяма степен и останалите паметови процеси – съхранение и възпроизвеждане. В предучилищна възраст то е предимно неволево и става главно без предварителна познавателна цел. Най-ефективно е при поставените практически ситуации, в условията на играта и трудовата дейност на децата. Запомнянето като сложен паметов процес е свързано с разбирането, осмислянето на съдържанието. В този процес е необходимо децата да участват активно, за да бъде запомненият материал траен и да се използва в практическата дейност. Към края на 5-ата година децата правят опит към логическо запомняне, което внася повече съзнателност и волевост в процеса.

Вторият последователен паметов процес е съхранението на запомненото. Това е дискретен етап, когато ние сме запомнили нещо и то става скрито в нашето съзнание. Но процесът не е пасивен, човек постоянно придобива нов опит.

Съхранението заема централно място в процесите на паметта: ако е налице съхранение, ще има и възпроизвеждане. Като процес представлява задържане на запомненото. Съхранението зависи от устойчивостта на условните връзки, от настъпилите изменения в коровите полета, от активността на коровите полета, от механизма на доминантата и от акцептора на действието.

Към запомнянето спада и спомнянето. В него са налице елементи на възпроизвеждане. Запомнянето зависи в голяма степен от повторението. Независимо дали се заучава нов материал, дали повторението е под формата на упражнение за запомняне или преговор на по-големи порции знания, повторенията трябва да бъдат разпределени равномерно във времето.

Възпроизвеждането като процес на актуализация на запомнянето може да бъде:

• съзнателно – налице е цел пред личността, фокусировка на вниманието;
• несъзнателно – образите и събитията възникват на основа на случайни дразнители.

В границите на предучилищната възраст характерът, обемът и начините на осъществяване на възпроизвеждането се променят. То е в тясна зависимост от запомнянето. Силно влияние му оказват и обстоятелствата, при които става – в каква среда и обстановка, как влияе тя на детето, какъв е материалът, който трябва да се възпроизведе.

В предучилищната възраст по-типични са конкретно-действената и конкретно-образната памет поради непосредственото възприемане на предметите и явленията. Детето запомня добре всяко нещо, което е ярко, красиво и необичайно. Участието в игри, занятия по рисуване, апликиране, конструиране с определени цели спомага за плавното развитие на паметта. Но в тази възраст започва развитието и на словесно-логическата памет, благодарение на усвояването на смислови връзки в речевия материал. С помощта на словото детето анализира, групира, категоризира, намира логически отношения и това всъщност е абсолютно необходимо условие за включването му в началното училище.

Паметовите процеси в тази възраст се характеризират с непреднамерено, ситуативно, механично запомняне и ограничен обем на запомненото. Паметта е преходна и неуслужлива, тогава децата търсят въображение, за да натрупат знания. Зрителната памет е по-добре развита в сравнение с вербалната, но като цяло и двете са добре развити.